Актуално
Всичко може да бъде представено по отвратителен начин: яденето на месо да се смята за канибализъм, а флиртът – за ужасно изнасилване. В същото време действия, които са отвратителни за нормален човек, се представят за нормални и дори стандартни.
Сексуалната инквизиция

Гост-автор | 02/12/2017

Една едра и непривлекателна 50-60-годишна жена, с боядисана коса, перлена огърлица на сбръчканата шия, разказваща през плач, че преди кой знае колко години получила нежелано сексуално внимание, представлява доста притеснителна гледка.
Вероятно някога Бевърли Янг Нелсън е била млада и хубава и е предизвиквала мъжките желания, но това е било отдавна. И все пак това същество бе попречило на заподозрения Рой Мур от Алабама да спечели изборите.

Ако тази остаряла гарга беше казала, че преди тридесет години е дала сто долара на заем на Мур и сега ги иска с лихва, в съда щяха да се присмеят. Хората щяха да питат къде е била досега и къде е доказателството. Защо никой не задава тези въпроси сега, когато кариерата на човека е застрашена?
Как може няколко непотвърдени обвинения да съсипят един човек?

Тази жена показва името и лицето си, макар и грозно, но в много случаи обвинителят остава анонимен, скрит зад едно писмо, докато обвиняемият има лице, име и кариера, която вече е загубил.
Подобно на Инквизицията, която е ползвала анонимни източници и съмнителни обвинения, сега имаме сексвизиция.

Това чисто американски феномен ли е? Може би е вид отплата за град Сейлъм, където подобна масова параноя е накарала едно малко градче от Нова Англия да обеси около двайсет жени, обявени за вещици? В Сейлъм мъжете преследвали вещици, а днес, само триста години по-късно, вещиците преследват мъже.

Уви, това е световна епидемия. САЩ са модел пред цялото западно общество, в което хората имитират американската музика и филми, а сега и тази мода. Никой мъж не е застрахован, независимо от вероизповеданието и възрастта си.

В Израел, по-малката сродна душа на Щатите, преди седем години един равин беше обвинен в изнасилване на подрастващо момиче. По случая работеше жена полицай, която е феминистка. Равинът прекара месец в затвора и остана година под домашен арест. Загуби работата си, а името му бе очернено завинаги. В крайна сметка момичето дори не можа да спомни и да повтори собствените си лъжи. Все пак равинът извади късмет, за разлика от израелския президент Моше Кацав. Той първо беше обвинен от жена, скрита зад буква А., която се оказа лъжкиня и твърденията й бяха отхвърлени. По нейния пример обаче, много жени се присъединиха към лова на хора от елита и накрая Кацав беше пратен в затвора. Днес повечето съдии в Израел са жени, а мъжете са обречени.

Европа лека-полека следва САЩ. Обвинен е професор от Оксфорд, Тарик Рамадан, мюсюлманин, роден в Швеция и човек, който се стремеше да накара мюсюлманите в Европа да се почувстват европейци. Върволица от жени излязоха с обвинения, че ги е изнасилил и им е правил сексуални намеци преди години. Той се принуди да напусне университета.

Накратко, никой мъж, било то християнин, евреин или мюсюлманин, не е защитен от такива обвинения, щом се окаже, че притежава име, обществена позиция и пари в сметката.
По неясна причина обикновените бачкатори не изникнаха в спомените на жени като Бевърли Янг Нелсън. Възможно ли е те никога да не се натрапват на момичетата? Само богатите и известните мъже ли го правят?



Това нападение върху мъжете съвпадна с успешната кампания #MeToo в социалните мрежи. Много жени бяха принудени да се присъединят. Ако не го направиш, сякаш никога не са те считали за привлекателна, за да се пробват с теб. И така жените се превърнаха в една огромна маса. Мъжете също се поддават на истерията, но жените повече, а социалните мрежи дават почва.

Дали има истина във всички твърдения? До някаква степен, да. Едно най-обикновено действие може да бъде силно преувеличено. Вместо да кажете: „той ме прегърна и ме целуна“, кажете: „той насилствено си сложи езика в устата ми, докато ме беше стиснал“ и също: „с теглото си ме прикова към леглото“. Сексът може да бъде толкова различно описан от пуритан, мъжемразка или психопат, че да ви накара да поискате смъртна присъда за извършителя.
Думата „изнасилване“ промени значението си. Моят приятел Джулиан Асанж е зад решетките от години, а доброволният му сексуален акт с две от групитата му беше описан като „изнасилване“ по технически причини (скъсан презерватив, полузаспало и не напълно будно състояние). И в двата случая става въпрос за „разкаянието на купувача“, жените съжалили след няколко дена, че са го направили, защото той не им се обадил. Държавният адвокат, която е открита лесбийка и мъжемразка настоя Джулиан да бъде пратен в затвора. По нейна преценка, затворът е добро място за мъжа, дори обвинението да е неоснователно. Дори след такова дискриминационно изказване тя не беше уволнена.

В Швеция напоследък има много обвинения в изнасилване. Някои го свързват с вълната от имигранти от Близкия изток. И наистина един мъж оттам може да не разчете правилно действията и думите на едно момиче. „Не“ означава „не“ според феминистките, но европейските мъжете през 50-те години не са го разбирали. Момичето трябвало настоятелно да каже „не“, иначе се приемало, че е просто срамежлива. В днешно време толкова много обикновени действия се приемат за изнасилване в Швеция, че думата е изгубила стойност.

Всичко може да бъде представено по отвратителен начин: яденето на месо да се смята за канибализъм, а флиртът – за ужасно изнасилване. В същото време действия, които са отвратителни за нормален човек, се представят за нормални и дори стандартни. Нормалните мъже се отвращават от описателното представяне на еднополовите връзки. Днес са принудени да ги приемат, докато връзката между мъж и жена трябва да приемат за почти криминална.

Американците гласуваха за Доналд Тръмп с надеждата, че той ще оправи разслабеното им общество. Това все още е възможно, ако се предприемат две действия, които се считаха за даденост, докато Върховния съд на САЩ не ги отмени.

Първо, да се прекрати припомнянето на неща, изгубили давност. Библията, този прекрасен извор на здрав разум, ни обяснява какво е изнасилването и как да се справим с него. Ако престъплението е извършено в града, жената трябва да вика. Тя трябва да крещи и да плаче. Ако това не е помогнало или ако престъплението е станало извън града, тя трябва веднага да отиде в полицията. Не след двайсет години, не след седмица, дори и не след няколко дни, а веднага. Ако е мълчала, това е неин проблем. Това поведение ще реши въпроса дали жената е имала предвид „не“, когато е казала „не“. Ако е изплакала за помощ, значи наистина го е имала предвид. Така няма да има спящи мини, готови да избухнат всеки един момент.

Второ, без анонимност за обвинителите. Ако обвиниш един мъж, бъди готова да стоиш зад думите си.

Тези две прости правила ще върнат здравия разум и ще възвърнат значението на изнасилването като ужасно престъпление.

Колкото до сексуалния тормоз, това често е измислица на мъжемразките. Този въпрос трябва да се изведе от полицейския участък и от наказателното право. Ако нечии погледи притесняват една дама, тя може да осъди човека или да се обади в полицията, ако се е стигнало до повече от притеснителните погледи. Полицаите знаят как да се оправят с такива типове.

Споменът за тормоза няма стойност, дори и да е било вярно. Ако жената не е действала на момента, забравете. В противен случай САЩ скоро няма да останат нормални политици мъже, а само жени и женствени мъже. Тогава „болестта“ ще се разпространи из цяла Европа, докато Старият свят и Северна Америка не се населят от мъжествени африканци.

Русия остава защитена зона за мъжете. Въпреки че много американски течения навлизат в Москва, разслабването на мъжествеността не е едно от тях. Когато преди няколко години руснаците забраниха пропагандата на еднополов секс сред непълнолетните, те скъсаха с този тренд. Всъщност рускините също предпочитат нещата да се правят по руския начин. Мъжете плащат за вечерята, отварят врати, помагат да си сложите якето, накратко правят това, което американските и европейски джентълмени правеха преди петдесет години.

В Русия също имаше кампания от типа #MeToo преди една година. Казваше се #янебоюсьсказат, в превод „Не ме е страх да кажа“. Много жени тогава си съчиниха истории, но това остана само във Фейсбус, защото законът не позволява да се оплакваш години след предполагаемото престъпление.

Освен това руснаците считат секса между мъж и жена за нормално нещо. Не се ужасяват от секса между учител и ученик или между началник и асистентката му. Новината за строгото наказание, което американският съд даде на учителка, преспала с учениците си, се посреща с недоумение. От всичките петдесет такива подобни истории, вероятно нито една няма да е подсъдна в Русия. Аз също не разбирам каква е вредата, ако едно 17-годишно момче е съблазнено от 23-годишната си учителка. По-скоро трябва да му завиждаме на това хлапе. Точно това традиционно отношение към секса е причината за настоящите медийни атаки към Русия, а не митът за „руските хакери“.

Много е трудно да защитиш Уайнстийн, заради неговата обсесия към Холокоста и желанието му за мъст към блондинките. Само че неговият случай отвори вратите на ада.

Защо тази вълна връхлетя САЩ? Обяснявам си го като анулиране на революцията от 68-ма, включително сексуалната.
За нас, децата на 60-те, животът беше лесен, а сексът свободен и многоброен. Правехме много небезопасен секс, често с непознати. Това беше Комунизмът. Страхът от свободния и достъпен секс е страх от Комунизма.

Богатите момчета и момичета, които дойдоха на власт след това, превърнаха всичко в пари и така създадоха оскъдица, дори оскъдица в секса, една сексуална контрареволюция.
Тези, които се оплакват от сексуален тормоз са войниците на сексуалната контрареволюция, защото увеличават оскъдицата в опит да превърнат чара си в пари. Те, бедничките, ще загубят и да се надяваме, че няма да разрушат света преди да го разберат.

 Автор: Израел Шамир



 



Други статии от този автор

Филмите на Карбовски



Коментари