Паник-атаката, на която теглих майната...

Паник-атаката, на която теглих майната...
11-12-2017г.
949
Алекс Йорданова

Много моля, хората които не са имали паник атаки, да не четат и да не вземат отношение по темата, защото няма смисъл да плямпат излишно.
Понеже обикновено се започват едни изречения от сорта на - баба ти не е имала паники, каква е тази модерна глупост и други изявления на хора, които просто са темерути и не могат да разберат, че онези отсреща имат различна чувствителност.
Когато получих първата си паника бях на яхта. Яко, нали?
Вместо да се селфя, аз имах чувството, че умирам и в бонус на това, буквално не знаех къде се намирам, когато слязох на земята.
Повикаха един доктор и той удостовери, че ми няма нищо... Ама, как така? Некадърник! Не е възможно. Аз треперех цялата. Обадих се на майка ми и казах, че мисля че умирам, но не можех да дефинирам точна причина за това твърдение. Просто го усещах с цялото си същество.
Прости ми, мамо за психарщините.

{BANNER_ID-3}

След като изпитах пика на паник атаката и се тресях сама в хотелската стая, като побъркана, ту завивайки се, ту отвивайки се, понеже се редуваха топли със студени вълни, гадене и чувство за нереалност, някак започнах да се успокоявам и заспах. Дълго след това не можех да си обясня, какво се случи наистина през онзи ден. Знаех, че понякога имам морска болест, но не смятах, че именно тя може да ме докара до подобно състояние.

По- късно разбрах, че отговора беше и „Да“, и „Не“.

Следващата си паника, получих след пиянска вечер (във времето, в което все още пиех твърд алкохол).

Гаденето на следващия ден беше неописуемо, почти както на яхтата... и „изненада“- пак получих паника. Проснах се на дивана и в главата ми нямаше нищо друго, освен неистов страх от смъртта. Изпих сериозно количество ментов чай, валидол, пак серия от стабилно треперене и изтръпване на крак или ръка, а след това отново тишина и спокойствие, в които се чудех дали не съм побъркана.

Няма да ви разказвам следващите случаи, защото без значение от ситуацията, симптомите бяха едни и същи, като изключвам един път, в който беше много тежко- виеше ми се свят, не можех да стана от леглото и викахме линейка.
Аз вече знаех, че това са прословутите паники и започнах да мисля, какво ги предизвиква при мен, освен общоизвестните потиснати емоции, защото винаги има едно нещо, което пали искрата в главата.
Естествено, че страхът е в основата на всичко, но започнах да забелязвам, че всяка паника, след първата получена се отключваше, когато ми се гади.

Независимо, дали ми се гадеше от морска болест, махмурлук, на нервна почва от гастрита или без значение от какво.

Факт е, че когато се случеше, аз бях много по-склонна да се превивам от уплах.

Най- често това може да се разгадае, когато сами разгледате първия случай, който помните.
После ще намерите общото между него и другите и ще си подредите пъзела.
Изпитала съм страх на яхтата от нещо, станало ми е лошо от морската болест...и мозъкът просто си е кодирал гаденето, така че да отговаря на потиснатите страхове и да взривява паниката.
Следователно започнах да контролирам гаденето с необходимите медикаменти и паниките оредяха. Така и не изчезнаха напълно, понеже скапаният страх, винаги си седеше някъде там, готов да те сграбчи за гушата.
В крайна сметка, осъзнах две неща - първото е, че паниките трябва да бъдат приети и осъзнати. Защото, когато ги приемем за естествена част от живота ни, имаме по-голям шанс да ги „надхитрим“.
И второто е, че има един интересен начин, с който дори можем да ги избегнем понякога.
Ако усетите наближаваща паника и успеете да се разплачете, имате огромен шанс да НЕ получите пристъп на страх.

Открих го случайно, когато почувствах че се задава момента и изведнъж се разстроих, защото пак на мен се случва. Започнах да плача и докато се усетя, другите симптоми бяха изчезнали.
След това имах идентични случаи и се убедих, че хленченето действа, просто защото емоциите се освобождават по естествен начин и не остават вътре в нас.
Според мен, един от основните проблеми на тази „епидемия“, е че хората твърде много премълчават, прекалено много си забраняват и накрая просто си плащат цената.

Научих се да крещя, когато ме ядосат, да вдигам скандали, когато са несправедливи с мен, да плача, когато ме нараняват и да си признавам всичките си чувства, да тегля майната на паниките и да заживея в Свят, в който се обичам!
Написах тази статия с надеждата, че някъде някой ще има полза от нея...
Вярвайте в себе си и в това, че сами сте си достатъчни, за да излезете от това!

И моля ВИ - не пийте антидепресанти, освен ако не е крайно наложително!

Паник атаките са проблем на Вашето вътрешно Аз, което е наранено и търси изход, а не само потискане на проблема, каквото дават хапчетата.

Всеки може да се справи, стига да не се поставя сам в ролята на жертва, която има нужда от лечение и специално внимание. Край на това! Вече нямате нужда от ничие наставление и одобрение, имате нужда единствено от свобода и любов...

Адиос!

{BANNER_ID-4}

 

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.