Персийска пролет във вид на яйчен майдан

От няколко дни в много ирански градове се вихрят безредици. Естествено, информационната картина, която предлагат глобалните медии на „демократичната общност“, се различава драстично от тази, която описват останалите медии по света. Първоначалната информация за събитията в Иран не позволяваше да се направят категорични изводи за случващото се в страната. За около 5-6 дни данните придобиха известна системност и позволяват да се направи анализ, придружен от съответни първи изводи. Руските медии предлагат сдържани коментари за безредиците в Иран. Това е разбираемо. Техеран е ситуационен съюзник на Москва в Сирия.

Във всяка една страна от Близкия Изток има сложни, почти нерешими на този етап социално-икономически и политически проблеми, които могат да предизвикат недоволство на населението. Протестни акции в Иран имаше и през 2009 г. Иран живее дълги години с наложени икономически санкции, които спъват сериозно икономическото развитие на страната. Настоящите протести в Иран избухнаха с икономически лозунги. За няколко дни те придобиха политически характер. Още повече, че протестите започнаха в деня на годишнината от демонстрациите, организирани през 2009 г. в подкрепа на лидера на иранската опозиция Мир Хосеин Мусави. Корпусът на стражите на ислямската революция(КСИР) е държава в държавата. Неговото ръководство доста се е обуржоазило. Една трета от икономиката на Иран се контролира от генералите на КСИР. По подобен начин стои и въпросът с ръководните кадри на опълчението „Басидж“. Военното участие на Иран преди всичко в Сирия и Ирак изисква средства. И то значителни. В Ирак Техеран плаща издръжка на две въоръжени формирования „Бадр“ и „Шааби“, които включват общо 100 000 въоръжени бойци, местни и иранци. В Сирия воюват срещу заплащане около 80-100 хиляди ирански военни. Засега КСИР е лоялен към властта. С „Басидж“ очевидно има проблеми. Има случай, когато бойци на „Басидж“ си хвърлят оръжието. Армията до този момент пази неутралитет.  

Първоначално протестите избухнаха в град Машхад в Североизточен Иран, административен център на провинция Разави Хорасан. Всичко започна с повишаването на цените на яйцата. Безредиците се разпространиха бързо в други пет градове на провинцията. После „яйченият бунт“ обхванаха 63 градове в Иран. Протестните акции започнаха да се преместват от североизток към запад, където живеят компактни кюрдски маси. Тук е важно да се отбележат следните подробности. Кюрдското население в Иран е по-многочислено от това в Ирак. По данни на турски и западни източници иранските кюрди имат връзки с ПКК (Кюрдската работническа партия). От 2004 г. на територията на Иран действа „Партия за свободен живот на Кюрдистан“ (PJAK). Тя се бори за политически и културни права на кюрдите в Ислямска република Иран. Очевидно е, че заинтересовани външни фактори търсят активизиране на кюрдския фактор на иранска територия. За 2 януари в Иран е обявена общонационална стачка.

Протестиращите издигат лозунга „Денят – ваш, нощта – наша“. Основните протестни мероприятия се разгръщат привечер и продължават цяла нощ. Демонстрантите на третия ден от протестите започнаха да издигат искания за „прекратяване на външнополитическите авантюри“ на властта. Появи се видео с лозунги „Смърт на Русия“. Сред плакатите на протестиращите се показа и характерният за всички „цветни революции“ протегнат юмрук. Първите дни по улиците в иранските градове излизаха предимно младежи. Малко по-късно, под прикритието на младежта се появиха добре организирани мъже на средна възраст, които започнаха да громят държавните учреждения и да нападат полицейски участъци.  

Необходимо е да се наблюдава и огромното азербайджанско малцинство в Иран. Азербайджанците заемат високи постове в иранската администрация. За разлика от кюрдите, които са елиминирани тотално от участие в политиката и икономиката на Иран. Техеран и Анкара са ситуационни съюзници по отношение на кюрдския фактор. Иран и Турция се плашат от появата на „Нов Израел“ в региона. Днес в източните земи на Турция се води регулярна и системна война срещу кюрдите. Според някои екперти „това е вторият по мащаб военен конфликт след Афганистан“. Създават се предпоставки за етнокултурен и регионален разпад, на фрагментация на Турция и Иран. Ако се появи кюрдски проблем на иранска територия, то най-вероятно ще се активизира и азербайджанският фактор. Ще се създадат условия за геополитическо „земетресение“ в Задкавказието.

Иран постигна очевидни външнополитически успехи със своето участие в битката срещу Ислямска държава в Сирия и Ирак. Ако се получи пропукване във вътрешнополитическата обстановка в Иран, то успехите на Техеран в региона ще се обезценят много бързо. Ако бунтовете в страната на персите не успеят да свалят сегашната власт, то тогава ще има повод за обвинения. Че Иран е страна „диктатор“ в Близкия Изток. Че властта в Техеран „души демокрацията и свободата на иранския народ“. Но се отварят и възможности за някой друг извън Иран да заиграе в полза на Техеран. Засега Москва се задоволи с декларация, че „събитията в Иран са вътрешна работа на страната“ и изрази надежда, че „ситуацията няма да се развива по насилствен сценарий“. Русия също така обяви, че се противопоставя на всякакво външно вмешателство в Иран. Тази декларация на Москва вероятно е предизвикана от появилите се данни на сирийското разузнаване, че американците са успели да прехвърлят в Иран джихадисти, подготвени във военни лагери в северна Сирия, в района на американската военната база в провинция Хасака. Сирийците твърдят, че част от прехвърлените на иранска територия бойци са същите, които оглавиха кървавите безредици в Сирия през 2011 година.

Доналд Тръмп също е пределно ясен и откровен с неговия призив, че е „време за промени в Иран“. Нали САЩ в негово лице бяха обявили, че няма да се месят във вътрешните работи на другите народи? Или този път чрез него говори „дълбоката държава“?   

Все още не е абсолютно ясна лоялността на иранските силови структури към властта в Техеран. Може би персите си имат своя собствена стратегия. Развитието в Иран показва, че няма да е далеч моментът, когато Москва ще трябва да вземе по-сериозни решения.

За обезценяване и сриване на външната политика обикновенно се организират вътрешни бунтове и безредици. Но събитията в Иран имат и една друга страна. Външните фактори при подобни събития „осветяват“ тотално своята местна агентура, с която вероятно ще се заемат иранските специални служби. Събитията в Иран могат да се тълкуват и като косвен сигнал, че в Палестина предстоят сериозни събития. А бунтовете в Иран може да са само за „парализиране“ на персите. По време на предстоящите събития, които Джаред Къшнър, зет на Доналд Тръмп, подготви в Близкия Изток. Във всички случаи обстановката в региона ще се нажежи допълнително.   
***
Автор: Боян Чуков
Източник: a-specto.bg

{BANNER_ID-3}