СМЕСЕН MAGAZINE
„Знанието е последен фазис и стадий на един мъчителен поход.“
Стоян Михайловски: „В царството на тиквите кратуната е цар.“

Лентата | 07/01/2018

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

 „Колкото думи, толкова и заблуди.“  

„Институциите на един народ са неговото нравствено-духовно облекло.“

„Без превъзпитание и морална култура не са достъпни и осъществими никакъв демократизъм, никаква свобода.“

На 7 януари 1856 г. е роден Стоян Михайловски. Той е виден български писател и общественик, политик и автор на стихотворението „Кирил и Методий”. Роден е в гр. Елена в дом на просветен род. Учи в Търново и Цариград, а по-късно работи като учител, адвокати и съдия. През 1886 г. е избран за депутат в Третото Велико Народно събрание, а по-късно за депутат в Осмото и Тринадесетото Народно събрание. Бил е председател на Върховния македоно-одрински комитет. Умира на 71 години в София.

Представяме ви мъдри цитати от Стоян Михайловски:

„В царството на тиквите кратуната е цар.“  

„За да те мразя, трябва да престана да те презирам.“  

„Само баща и майка знаят да прощават. Другите хора забравят.“

 „Поквареният човек се опитва понякога да играе роля на свободен човек, но напразно!“

 „Българинът не е свободен: българинът е само освободен. Жално е, че тази истина не е смогнала още да си пробие път в България.“

„В България основните институции прогласяват държавата за правова държава. Това е превъзходно. Но ще бъде превъзходно тоже, ако се знаяше добре, че правова държава не е оная, където правата са написани само на бяла хартия – а оная, където правата са били предварително написани в сърцата.“



„Демократическата свобода не се усвоява, а се насажда полека-лека в духовете, учи се.“

„А за всяко учене е потребно време.“  

„Всяко изучаване, всяко практикуване, всяко чиракуване биват бавни, сложни, постепенни, крайно трудни.“

„Знанието е последен фазис и стадий на един мъчителен поход.“  

„- Какво ти сторих?… – Ти ми пречиш! Умри! – Че как ти преча? – Светиш!…“  

       БОГ И ДОБОРОДЕТЕЛТА
    
            Яви се добродетелта
            пред Бога и Му каза:
            - Напразно ходя, Боже, по света,
            напразно проповядвам
            обновление; 
            не мога
            души заспали да пробудя,
            мрачни умове да  осветля!
            И мойте трудове,
            за да не сгинат без следа,
            на мен е  нужно
            мощно подкрепление!
            - Върни се между 
            земни племена и родове! - Отвърна Господ:
            - Давам ти другар!
            Зове се той Търпение.



 



Други статии от този автор



Коментари