СМЕСЕН MAGAZINE
"За мен най-лошото в България, е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата."
Константин Иречек: “В България подивявам и загубвам гъвкавостта на ума си.”

Лентата | 10/01/2018

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Днес се навършват 100 години от смъртта на Константин Иречек. Той е чешки историк и български политик. Иречек е автор на първия академичен труд по история на България, а през 1881-1882 г. е български министър на народното просвещение.

"Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо."

 "За мен най-лошото в България, е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата." (13.12.1881)

 "Българин с българин не може да се разбере. Те все гръмогласят."



Константин Иречек е роден през 1854 г. във Виена. На 18-годишна възраст издава първата си научна работа „Книгопис на новобългарската книжнина”. Дисертацията „История на българите” е написана с подкрепата на много българи, между които и Марин Дринов. Този труд е първата цялостна българска научна история.

 "България е с население 2 милиона души, което е разделено на три групи: бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри."

 "Българите са много мили с чуждите и бързо ги приемат за свои. Бедата обаче е там, че те много лошо се отнасят към своите си."

 "Българите са много неопитни и самонадеяни; със своите детински неразбранщини бъркат развитието и бъдащността на Отечеството си. Всеки иска да стане министър. Във време, гдето всички трябва да се заловят за усърдна работа, за да уредят и възвисят Отечеството си, занимават се с дребни лични препирни. Свидетелство за това са тукашните вестници, които в Европа са съвършенно без пример по своят си див език и стил. Няма възторг, няма самоотвержен патриотизъм, няма горещата любов за истината и за доброто, няма съгласие (рядко можеш да намериш тука няколко души приятели: единът мрази другия и няма по между им съгласие)...." - писмо от 20 феврyapи 1880 г. до Симеон Христов – Пиротчанец

“В България подивявам и загубвам гъвкавостта на ума си.”

Константин Иречек има големи заслуги за организирането на учебното дело в България, за създаване на редица културни институции и опазване на българската старина.



 



Други статии от този автор



Коментари