Актуално
„В най-пълната любов, в самото щастие има желание всичко внезапно да се сгромоляса в смъртта.“ Паскал Киняр – „Секс и ужас“
Ерос и Танатос. Новата Велика схизма между Изтока и Запада

Гост-автор | 12/01/2018

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Автор: Христина Христова

Опитът за обезличаването на биологичния пол и превръщането му в социална роля в началото на 21 век е социокултурен феномен, който не е следствие на естествени еволюционни процеси в развитието на обществения организъм или в самата физиология на човека, а е част от изкуствено създаден глобален инженерен проект, целящ контролирането на човешките маси.

Механизмът е прост – в съзнанието на биологичния вид Homo Sapiens се предизвиква атрофия на вродения природен инстинкт за оцеляване и възпроизвеждане, а на негово място се внедрява представата за нов транс-хуманен хибриден вид, който е със заличена полова, расова, етническа, национална и цивилизационна идентичност. А в много близко бъдеще – и с подменена биологична идентичност. Последната тенденция се разгръща усилено и става напълно възможна чрез експоненциалното, необратимо и за съжаление – неконтролируемо развитие на високите технологии и изкуствения интелект.

Джендър идеологията, която вече се превърна в политика и задължително върви ръка за ръка с мултикултурализма, е западен, изцяло пропаганден продукт, и се налага чрез различни механизми за влияние във всички държави, които са попаднали или желаят да попаднат в евроатлантическата орбита. Процесът е напреднал най-вече в Канада и САЩ, където по правило се осъществяват пилотните проекти на новото мултикултурно джендър общество, а след това те се внедряват успешно в Европа и в териториите на световната англосаксонска общност. Въпреки широката обществена съпротива в католическа и протестантска Европа, еднополовите бракове и легитимирането на „социалната същност на пола“ вече са норма в повечето държави на Стария континент, като Европейският съюз последователно и неотклонно ги прокарва чрез своето законодателство. Мултикултурното джендър общество се движи в посока от запад на изток, но все още не е преодоляло съпротивата в страните от бившия Източен блок, където културната и цивилизационната деградация на Запада си пробива път с няколко десетилетия закъснение (поради историческите обстоятелства, свързани със Студената война и Желязната завеса).
Колкото повече джендър културата се движи на изток, толкова по-осезателна е съпротивата срещу нейното разпространение. Стигайки до православна Европа, най-вече в лицето на Русия, с днешна дата тя се натъква на непреодолима цивилизационна стена, а ако погледнем още по на изток към азиатския континент и по-специално към Китай, доминиран от духовните традиции на конфуцианството (разглеждащо оцеляването на индивида чрез оцеляването на общността), то шансът на социалния пол да разгърне своето нашествие нататък е нищожен. За ислямската религия и Близкия изток коментарът в случая е напълно излишен.

Но да се върнем на Запад.

Съзнанието на западния човек е перфидно промито под маската на толерантността. Тези усмихнати, вежливи и толерантни хора са изгубили успешно своя природен и цивилизационен инстинкт за оцеляване и съхраняване на идентичността. И тъй като в досегашната история на човечеството религията е основният цивилизационен код за идентичност и обединение на големи групи от хора около определени ценности и основополагащи принципи, тук иде реч и за религията. Няма значение дали всеки отделен индивид е религиозен или не – става въпрос за базови фундаменти и устои, които крепят общността.
В този смисъл Западното (римокатолическо и протестантско) християнство, окичено с новите евроатлантически ценности, днес е в състояние на будна кома и процесът е толкова напреднал, че едва ли то ще възвърне отново своята жизненост – защото западното християнство вече не е в състояние да реанимира изгубения смисъл на човешкото съществуване, на което претендираше да бъде носител, или да генерира нов. За западния човек, попаднал изцяло във властта на консумеризма, религията е отживелица и вече не присъства във фундамента от ценности, които би трябвало да държат обществото цяло. Точно обратното – нормите на крайния културен либерализъм издигнаха индивидуализма над всякаква обществена и религиозна регулация, като по този начин разкъсаха и без това разхлабените връзки на социалното съжителство. Развитието на науката и високите технологии не може да бъде нито компенсация, нито обединител на обществото, когато то е лишено от духовност и морал. Празнотата, останала в съзнанието на западния човек, когато той изгуби вярата си в бога, зейна като яма, която не успя да открие ново съдържание и нов смисъл за съществуване. Устоите на християнското общество са пропукани и те не могат да изнесат нов обществен идеал. Особено от хора, лишени от идентичност.

Но проблемът не е само екзистенциален и цивилизационен, а има и своите прости практически измерения. Джендър обществото, потискащо целенасочено своите биологични индивиди от мъжки пол, т.е. – своите воини, е напълно обречено и в състояние на някакво тъпо безсилие, на парализираща невменяемост пред прииждащите нови варвари, които самоуверено, без да срещат никаква съпротива, нахлуват и буквално превземат Европа. Освен че се осъзнават недвусмислено като биологични индивиди от мъжки пол, последните имат ясното съзнание за своята етническа, религиозна и културна принадлежност, и нямат никакво намерение да се вливат в мултикултурния буламач, продуциран в западните общества. Вместо това мигриращите човешки маси от Азия и Африка създават свои гета и анклави със съзнанието на завоеватели. За тях европейските жени са полагащата им се бяла плячка, а европейските мъже не са никаква пречка пред тях, защото, нека да си го кажем открито, те вече не са и съвсем мъже, изгубили са някъде понятията за мъжественост, чест и достойнство, и явно вече нямат нищо против обезличаването на своята полова идентичност, както и на произтичащите от нея традиционни мъжки характеристики.

Патологиите на джендър заболяването са навсякъде – от изкуството и културата те навлизат в обществено-политическия живот и се превръщат в задължителни норми на социално поведение. Фаталното в случая е, че проявленията на насилствено внедрените в обществото нови „социални роли“ не се осъзнават като патология, дори когато очевидно преминават границите на абсурда и навлизат в зоната на сбъдната антиутопия. Кончита Вурст, която/който дефилира на Евровизия и в Европейския парламент през 2014, е само едно от най-популярните проявления на легализирания пропаганден механизъм за въздействие върху големи маси от хора. За съжаление, примерите са много повече и са навсякъде. И разбира се, не касаят само мъжете. Съвременните жени се сдобиват с все повече мъжки характеристики, поради възприетите крайни форми на феминизъм и еманципация, а мъжете стават все по-малко мъжествени, оковани във веригите на страха от обвинения в сексуални посегателства срещу жени (което, разбира се, не касае мигрантите). Актуалната масова истерия в САЩ срещу известни мъже, за които някой изведнъж си спомня, че преди 20 или 30 години са извършили сексуално посегателство, е поредният удар срещу мъжествеността на мъжете и всяване на страх от законово преследване. Съвременният свят се превръща все повече в абсурдно феминистко парти, но с тази разлика, че жените изземват все повече мъжки функции и територии, забравяйки изцяло за своята нежна и мистична женска същност.

Зловеща еманация на тези процеси е една от изложбите на британския скулптор Марк Куин, пресъздаваща патологичните трансформации на биологичния пол.

рудно поправимото е, че джендър идеологията вече навлиза масово в образованието и нейна невинна жертва стават децата, чийто понятиен апарат е подложен на безмилостна манипулация от най-ранна възраст. И именно в това е най-силната тревога на този текст. Децата са не само преки свидетели на обезумяването на възрастните, наблюдавайки живота около себе си. Процесът на превръщането на биологичния пол в социална роля навлиза в детските градини и училищата, подменяйки по немислим доскоро начин архетиповия фундамент в човешкото съзнание – а точно той крепи устойчивите представи за човека като билогичен вид и като същество, притежаващо определена менталност, наравстеност и духовна същност. Посягането върху чистотата на детското съзнанине е най-големото и непростимо престъпление на съвременната западна цивилизация, която израждайки себе си, изражда и своите деца.

Наскоро в родното интернет пространство, във връзка с гласуваното от Министерски съвет и предстоящо ратифициране в Народното събрание на прословутата Истанбулска конвенция, се завъртя снимка от цитираната по-горе изложба на британския скулптор Марк Куин. Тази снимка, на която малко момиченце държи ръката на статуя на гол мъж с женски полови органи (който от своя страна се е хванал ръка за ръка с гола жена, изваяна с мъжки полови органи), е еманация на ужасяващо социално заболяване, чийто злокачествени тумори са обхванали всички сфери и нива на западните общества и са шокиращ израз на цивилизационното разложение на западния свят.

В този смисъл, както беше казано и по-горе, джендър политиката и мултикултурализмът са проявление на едно и също – те са инструментариумът на глобалния проект, предизвикващ и катализиращ процеса на де-европеизацията на Европа и водещ до нейното цивилизационно заличаване. Деконструкцията на Западната цивилизация се извършва едновременно отвътре и отвън, и това буди първоначално недоумение, а впоследствие и присмех в останалата част на света. И тази останала част от света определено има намерението да се възползва от доброволното обезумяване на Запада, като запълни образуващия се цивилизационен вакуум. Познатият ни световен ред се преформатира неумолимо и неизбежно, а геополитическите сили, стоящи извън пределите на западния свят, се прегрупират стратегически, за да си поделят наследството на твърде богатия, но и твърде немощен в лудостта си пациент – нашата изчерпана хилядолетна цивилизация.

Западният Ерос се трансформира пред очите ни в своя тъмен двойник – Танатос. Като съвременници и преки участници, ние сме твърде навътре в този процес и затова доскоро за повечето хора той беше труден за дефиниране и за оценка от дистанция. Само малка част от общността виждаше сериозността на ситуацията, в която затъва нашият свят. За повечето от нас всичко това изглеждаше и дори все още изглежда твърде „шантаво“ и несериозно, някаква смешна приумица на поредното малцинство, което не заслужава нашето внимание и просто не си струват усилията и времето да се вглеждаме в тези странни, полуоткачени индивиди. Но проявленията на смъртоносната трансформация вече са толкова видими и са проникнали толкова надълбоко в представите и в манталитета на западния човек, че вече могат да се диагностицират лесно и с просто око. За съжаление, има голяма вероятност този процес да е влязъл в своята необратима фаза.

От най-древни времена Ерос е символът на либидото, на страстта, на любовта между мъжа и жената, на изконния копнеж към другия, на вродения инстинкт на човека за собственото му възпроизвеждане. Ерос е вдъхновението, което поражда и предизвиква живота, затова неговите стрели едновременно пронизват и възвисяват, събират и разделят, пораждат копнеж, по-силен и по-могъщ от всичко друго, което човекът е познал в своето видимо и невидимо съществуване. И точно там, в най-голямата пълнота, във върховната точка на насищането, дебнат пълните с мрак очи на Танатос. Точно там, на най-високия връх, се отваря най-дълбоката бездна, в която е скрита смъртта – царството на Танатос. Процесът на възход и падение сякаш е най-неизбежната закономерност както за човешката Психея, така и за нейното колективно проявление – общественото съзнание. Психея има крилете да полети към високия, величествен Олимп, и там да познае безсмъртието; Психея притежава и хрилете, с които да се гмурне в дълбоките, мамещи води на Стикс и да познае смъртта в подземията на Хадес.

Много западни мислители и философи на 20 и 21 век, независимо един друг, стигат до заключението, че Западната цивилизация е достигнала максимума и пълнотата на своето развитие и оттук нататък тя не може да обнови сама себе си, вследствие на което настъпва неизбежната морална и духовна деградация. Но затова е изписано много. За съжаление, нашето съвремие потвърждава по все по-зловещ начин тези философски и геополитически наблюдения, констатации и прогнози.

Днес, в началото на 21 век, Западът и Изтокът са пред нова историческа схизма.

Този път обаче Великата схизма не касае религиозните схоластични разногласия между източното и западното християнство, между Рим и Константинопол, както това се случи преди хиляда година, в далечната и съдбоносна 1054-та.

Великата схизма на 21 век касае цивилизационния разлом между Запада и целия останал свят.

Западът, начело със САЩ, поиска да окупира и да властва над цялата планета. Но това не му беше достатъчно. Западът реши не само да създаде Homo Deus, но и да продуцира нов вид човечество – без полова, без расова, без етническа, без национална и без цивилизационна принадлежност.

Оказва се обаче, че целият останал свят не е съгласен с това. Новите силови геополитически центрове, които се осмелиха да се противопоставят категорично на западната хегемония, мобилизирайки целия си цивилизационен потенциал, вече стягат редиците си на Изток. И те не се изчерпват с териториите, доминирани от православния свят в лицето на Русия. Не, не е само Русия. Китай, Иран, дори Турция и целият Близък и Далечен изток няма да допуснат деконструкция на своята цивилизационна идентичност, а точно обратното – те вече мобилизират докрай своя потенциал и създават новите граници на многополюсния свят. За съжаление, именно съпротивата срещу Запада, както и неговата агресивна намеса, целяща да преформатира чуждите цивилизации по свой образец, втвърдиха религиозния отпор, възродиха фундаментализма и разпалиха фанатизма в ислямския свят.

Къде сме ние във всичко това?

Цивилизационната раздвоеност на България между Изтока и Запада отново навлезе в гореща точка. Овластените политически елити в нашата страна така и не се научиха да балансират по ръба на геополитическия разлом, върху който се намираме както чисто географски, така и културно-исторически. Носещи в колективната си памет архетипите на класическата антична епоха и най-вече на източното православие, след края на Студената война ние бяхме разпределени към зоната на влияние на евроатланическия Запад. В същото време балканският ни манталитет, носещ следите на петте века съществуване в границите на Османската империя, е оставил дълбоки следи в нашата народопсихология. Хаосът в осъзнаването на собствената ни идентичност е огромен, дълбинен и драматичен. Ние, българите, сме хора в беда и с днешна дата не съществува легитимен политически елит, който има желанието и потенциала да балансира мъдро и достойно върху тънкото геополитическо въже, опънато между няколко посоки и люшкащо се в бурните ветрове на световните катаклизми.

Западният мултикултурен и джендър проект е абсолютно непригоден и неприложим в българската реалност. Тъй като България в чисто цивилизационен аспект не е органична част от Запада и носи в себе си източноправославния код на своята културно-историческа и духовна идентичност, и също така пази все още корените на своята патриархалност, тя не може да бъде прилепена към напредналия процес на изчерпване и деградация на западната цивилизация. В темелите на нашия общ български дом все още са живи душите на предците ни, които ни нашепват верния път.

А верният път – това е пътуването към нас самите, към опита ни за помирение между нас самите – пред общата заплаха от цивилизационно, национално и човешко обезличаване. Нужно е да се даде мощен отпор на нашите овластени елити, влезли в „социална роля“ по западен образец, и те ясно да разберат, че ние и децата ни искаме да останем преди всичко мъже и жени, после българи, и чак тогава – европейци и евроатлантици.

Ако Западът има дори и малък шанс за културно и цивилизационно възраждане, ние сме длъжни да бъдем част от съпротивата на тези европейските общества, които се стремят да съхранят своята човешка, национална и цивилизационна същност. Тези процеси текат не само в централноевропейските страни (Унгария, Чехия, Словакия, Полша), не само в страните от бившия Източен блок, но и в самото сърце на европейския Запад.

Длъжни сме да бъдем част от този процес с безкомпромисна съпротива и активен граждански протест срещу безумците и лелките във властта, за които не само полът, но и политическият морал отдавна са превърнати в цинична демагогия, в бездарно изиграна и поръчана „социална роля“.

 Източник: memoriabg.com



 



Други статии от този автор



Коментари