Актуално
"Българското население се топи бързо, но българите не желаят да приемат мигранти" гласи статия, която излезе на страниците на списание The Economist под заглавие „Изчезващата България”.
Изчезващата България

Лентата | 12/01/2018

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Публикуваме статия, която излезе на страниците за европейски новини на списание The Economist под заглавие „Изчезващата България”:

Ако адът - това са другите*, значи Екатерина Светулкова би трябвало да е в рая. Тя седи сама на каменна пейка и яде слънчогледови семки в Баница, селото в северозападна България, което е наричала дом 58 години от своя 82-годишен живот. Едно време хлебарите месели вкусен хляб, а прочути актьори идвали да изнасят представления за радост на местните хора. Днес госпожа Светулкова казва с въздишка: „Не остана жива душа” (въпреки че едно котенце дреме върху терлиците, които е оплела). Тъй като децата й живеят другаде, а приятели почти не са й останали, ако нещо се случи, няма да знае кого да търси. Това е „страшна самота”, казва тя.
ООН предвижда, че населението на България ще намалее от 7,2 млн. на 5,2 млн. до 2050-та, превръщайки се в нацията, която намалява най-бързо в света (другите девет също са в Източна Европа). Демографската катастрофа, съсредоточена в провинцията, е най-жестоко изразена в пренебрегнатия северозапад– най-бедният регион на най-бедната държава в Европейския съюз. Всяка година град Враца, някогашна индустриална сила, намалява с около две хиляди души. Работодателите казват, че не намират работници с умения, а местните казват, че няма работа. Хората тук са по-бедни, по-нещастни и е по-вероятно да напуснат града, отколкото в други части на страната. Кметът на Враца Калин Каменов казва, че без инвестиции и държавна подкрепа градът му буквално ще изчезне за 10 години.
България вероятно е най-екстремният случай на обезлюдяването, което върлува в голяма част от източна Европа. Посткомунистическият преход беше особено драматичен (и забавен) тук. През 90-те раждаемостта спадна и хиляди млади хора отидоха в по-богатите и стабилни западноевропейски държави, а в България останаха по-старите и тези с по-малко умения. Днес повече от един милион българи живеят в чужбина, а около 700 хиляди от тях са в Европа. Западноевропейските държави като Германия имат застаряващо население, но богатството им позволява да издържат на западащата работна сила и те приемат имигранти. В бързо застаряващата България, която вече е петата най-сива държава в Европа, близо 60% от пенсионерите са под прага на бедността от 321 лева (196 долара) на месец. „Ние имаме проблемите на богата държава, но не сме богата държава”, казва Георги Ангелов, икономист в институт „Отворено общество”.





Правителствата са пробвали безброй стратегии да спрат демографския срив, но никоя не е помогнала особено. Валери Симеонов, вицепремиер по икономическата и демографска политика говори в София, едно от малкото места с нарастващо население, че ще се справи с намалялата работна ръка като привлича работници от чужбина, най-вече такива от близки държави с български малцинства като Украйна и Молдова. Няколко хиляди вече работят в летните и зимни курорти през туристическите сезони. Подготвя се политика как да се привлекат още хора за по-дълго. Господин Симеонов се хвали, че за осем месеца правителството е направило повече, за да подобри демографското положение в сравнение с всички предишни правителства.
Все пак има уловка. Господин Симеонов, който е ръководител на крайнодясната партия Национален фронт за спасение на България, казва, че ловът за таланти няма да включва бежанците, които той нарича „авантюристи”, целящи да източат социалните помощи на Европа. Благодарение отчасти на граничната стена, охранявана от хора, които се славят с бруталността си, бежанците, които излязоха от Турция през 2015-2016 пропуснаха България, за да отидат в Гърция. Това не спря българските политици да насаждат истерия против бежанците. Румен Радев, социалистическият президент, се зарича България да не се превърне в „мигрантското гето на Европа”. През 2016 общината на Враца забрани бежанските центрове, въпреки че нямаше нито един и дори нямаше предложение за такъв.
Някои намират ирония във враждебността на обезлюдяващите държави от източна Европа спрямо бежанците (проблем, който се пада на България за разрешяване след като пое европредедателството за шест месеца). Други виждат ясна политическа логика. За българите на ръба на обезлюдяването, пише Иван Кръстев, политолог, „пристигането на бежанците сигнализира техния изход от историята”. Крайнодесните партии не са особено силни в България, но се приемат добре в западащите места. А България няма интерес да прибавя нови проблеми с интеграцията, казва Валери Симеонов, след като си има трудности със своите „цигани бежанци” (изказът е благоприличен; през 2014 господин Симеонов нарече ромското население „озверели човекоподобни”).

Надявам се да умра преди да остарея

Проблемът с бежанците до някаква степен отклонява вниманието от по-важните въпроси: малко хора биха поискали да живеят във враждебна държава с ниски заплати, с която нямат никаква връзка, щом по-богатите страни са толкова наблизо. Привличането на работници от по-близки държави е по-добър залог, както и връщането на емигранти. В последните години емиграцията забави ход и повече българи се завръщат, въпреки че заради ниската раждаемост, която отчасти се дължи на предишното напускане на много младежи, държавата все още губи население колкото Враца – 50 хиляди души всяка година.
Оптимистите гледат към Естония, която напоследък се радва на увеличение на приходите, въпреки че загуби около 17% от населението си след излизане от Съветския съюз. Полша, която прие хиляди украинци, за да помагат на нарастващата й икономика, е друг пример, но също така и конкурент. България се справя, заетостта е по-висока от всякога, а обществените финанси са добри, но така е и в по-богатите й съседки. Корупцията (България е обявена за най-корумпирана държава в ЕС от „Трансперънси интернешънъл”), бюрокрацията, лошото образование и гангстерските прояви я очернят пред чуждите инвеститори. И дори и тези, които ще се върнат, да помогнат да се съживи икономиката, както се е случило в държави с голяма емиграция като Ирландия, малко вероятно е да поправят демографските щети. И все пак бъдещето на България изглежда малко по-светло в сравнение с преди и българите, иначе известни с черногледството си, са забелязали това. Миналият месец посредством една анкета се разбра, че мнозинството е настроено оптимистично за пръв път от две десетилетия. Но в бъдеще ще има доста по-малко българи да споделят тази радост.

*„Адът – това са другите” – известна сентенция от френския философ Жан-Пол Сартр

***
Източник: www.economist.com



 



Други статии от този автор



Коментари