Пейо Яворов: "Душата ми е пленница смирена, плени я твоята душа! "

Пейо Яворов:
13-01-2018г.
343
Лентата

Днес отбелязваме 140 години от рождението на  известния български поет, символист и революционер – Пейо Яворов! Роден е 1878 г. в Чирпан и е смятан за един от най-големите български поети на 20 век. Завършва гимназията в Пловдив, а по-късно работи като телеграфопощенец. Първата му публикувана творба е стихотворението „Напред” във вестник „Глас македонски”. През 1901 г. издава първата си стихосбирка „Стихотворения”.

Нека се насладим на прекрасни откъси от незабравимите творби на поета!

Ще бъдеш в бяло — с вейка от маслина
и като ангел в бяло облекло…  
„Ще бъдеш в бяло“

От други свят съм аз — не си виновна ти,
дете на прах-земя, на прашните мечти;
не си виновна ти, от тебе исках аз
не сажди на страстта, а дух кристален мраз.  
„Не си виновна ти“

Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка —
и в мъката любов! 
„Стон“

Сънувах те и тая нощ, о мила,
сънувах те — бленуваща до мен,
глава на рамото ми прислонила. 
„Сън“

И ти мираж ли беше? Все пак видях те аз
и мисля те, и мисля — и чезна оттогаз. 
„Мечта“

Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! — пленена,
душата ми е в тихи две очи,
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; — аз те гледам; — век измина…
Душата ти вълшебница мълчи. 
„Вълшебница“

Че сърце глава не пита,
то е птичка дяволита:
дето иска, се пилее,
дето иска, там ще пее. 
„Луди-млади“

{BANNER_ID-4}

Лора Каравелова е жената, чиято любов  се оказва фатална за него.  Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие, но изстрелът пронизва слепоочието и го ослепява. След година поетът взема голяма доза отрова и се застрелва на 36 години.

Душата ми, жена, душата ми бе храм
на смелите мечти и светли вдъхновения.
Проклет часа, когато те въведох там! 
„Проклятие“

Две сърца се знойно любят,
старо-харо ги дели:
дали времето си губят,
или бог ще се смили? „Калиопа"

На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени
две тъмни сенки: там зад бялата завеса,
де лампата гори, в поле от светлина,
две сенки на нощта… Сами една пред друга,
сами една за друга в жажда и притома,
там – сянката на мъж и сянка на жена. 
„Сенки“

Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи; – музика – лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли! 
„Две хубави очи”

Недей дочаква и зори, Върви ори, ори, ори... Като няма прокопсия,
Плюл съм в тази орисия! 
„На нивата”

{BANNER_ID-3}

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.