Актуално
Много хора ми възразяват, че биха предпочели да нямат семейство, защото детството им е било толкова мъчително. Но те поне познават корените си, тази точка на произход, от който се изгражда една човешка, социална история. Аз, от моя страна, не чувствам никаква принадлежност, никаква привързаност - освен децата ми - и задълженията ми се свеждат до справедливостта и морала. Аз съм остров насред океана.
Произход на видовете: Бебе в епруветка

Лентата | 20/01/2018

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

В навечерието на откриването на Националния комитет по биоетика във Франция, Силви Було, родена от неизвестни майка и баща, разказва за мъката, която преживяват всекидневно хората, лишени от своя произход още при зачеването си. Силви Було е режисьорка, открила случайно на 51-годишна възраст, че е била изоставена при раждането си. Днес тя защитава правото на всеки да познава своя произход. 

Най-сетне любов за вас?*
Медицински асистираното възпроизводство позволява днес на много двойки, които са безплодни или рискуват да предадат тежко заболяване, да имат дете чрез оплождане ин витро, даряване на яйцеклетка или даряване на сперма.
Новият закон, подготвян от Националния консултативен комитет по етика, ще отвори медицински асистираното възпроизводство за самотни жени или за двойка жени по социални, а не по медицински причини. Тоест жени, които могат да раждат и искат дете, ще поискат да заченат чрез оплождане ин витро. Било защото съжаляват, че не са срещнали мъжа - идеален баща, или защото не искат да имат връзка с мъж поради сексуалната си ориентация. Тези деца, родени от анонимни донори на сперма или яйцеклетки, ще останат завинаги в неведение за своето родословие.
Ние се грижим за интересите на децата, провъзгласява Националният консултативен комитет по етика! Слушайки аргументите на тези видни специалисти, аз поставям въпроса за техния произход: откъде говорят те?
Аз говоря като “родена Х”: не познавам нито майка си, нито биологичния си баща, не знам откъде идвам, нито историята на предците ми. Поради тази причина моите деца са отрязани от майчиното си родословие. Не знам какви са генетичните ми предразположения към болести: Рак? Артроза? Диабет? Не знам.
А ако искам да знам? Препращат ме към Националния съвет за достъп до личния произход, вид счетоводна услуга, която регистрира заявленията и съпоставя досиетата, когато те съществуват. Да се обърнеш към Националния съвет за достъп до личния произход е все едно да питаш Ватикана за личните карти на Мария и Йосиф. 
Този орган бе създаден, за да се предотврати осъждането на Франция от Европейския съд по правата на човека. Да се родиш някъде е връзка на принадлежност, вкоренена във времето и мястото. Независимо дали го приемаме или го отхвърляме. Много хора ми възразяват, че биха предпочели да нямат семейство, защото детството им е било толкова мъчително. Но те поне познават корените си, тази точка на произход, от който се изгражда една човешка, социална история. Аз, от моя страна, не чувствам никаква принадлежност, никаква привързаност - освен децата ми - и задълженията ми се свеждат до справедливостта и морала. 
Аз съм остров насред океана. 
Така че си мисля за децата, родени чрез асистирано възпроизводство. Знанието за произхода на тяхното зачеване ще бъде поверено на добрата воля на една жена, която иска да бъде майка. За това дете семейната клетка ще има разнообразни конфигурации. Според житейския избор на майка му, то ще има майка и няма да има баща. Майка и баща, които няма да живеят заедно. Две майки без баща. Две майки и двама бащи, които не живеят заедно, когато майката избира баща от хомосексуална двойка. Схемите ще се предоговарят. Във всички тези случаи, детето, което знае за своето зачеване, няма да има достъп до родословието си. А онзи, от когото са скрили как е бил заченат, ще остане в неведение за своя произход. Откакто съществува бебето от епруветка, създадено с донор, ние не знаем какво се случва с тези деца.  Как живеят, как растат? 
В неведение за техния произход, ние сме принудени да ги забравим. Те са хора, държани в мълчание от възрастните, и държава, която говори и решава вместо тях. Непълнолетни за цял живот. Което е доста удобно, за да се обяви публично, че тези деца са добре. За щастие, велики нации имаха смелостта да променят закона, премахвайки анонимността на донорите: Швеция през 1984 г., Австрия и Швейцария през 1992 г., Австралия през 1995 г., Исландия през 1996 г., Норвегия през 2003 г., Холандия и Нова Зеландия през 2004 г., Великобритания през 2005 г., Финландия през 2006 г., Белгия през 2007 година.
Противно на големите тревоги на Центъра за изследване и консервиране на яйцеклетки и сперма, донорството не спря, но се промени профилът на донорите. Днес донорството е обмислено. Децата, за които е важно да познават биологичната си идентичност, имат достъп до родословието си, до тази оригинална и уникална история.
Един въпрос ме измъчва: защо в демокрацията мъжете и жените мислят, че най-висшата степен на хуманност е да заемат позиции, които смятат за “модерни”, фантазирайки бъдещето на една щедра и лишена от комплекси съвременна история?
Ако Националният консултативен комитет по етика е съставен от мъже и жени, родени от биологичните им родители, освободени от въпросите за своето родословие, което е ясно от раждането им, те си поставят за цел да моделират бъдещото семейство във всяка страна по искане на малка група лобита. 
В Европа това е състезание коя е “най-модерната” страна и този закон се представя като неизбежен, под претекст, че съседните страни са приели медицински асистираното възпроизводство и много жени във Франция прибягват до медицински туризъм. 
Така да се каже, Националният консултативен комитет по етика дава картбланш на повелята: бъдете предприемачи на бъдещето, представете си семейството на утрешния ден, изтрийте биологичните майки и бащи, източник на всички неврози. 



В желанието си да коригират дисбалансите, тези експерти ги създават в изобилие. От този закон се възползват само жените, отричайки всяко желание за дете при мъжете, сведени до функцията на производители на сперма. Заличавайки всяка романтична идея за любовно единение, което ще създаде едно бъдещо бебе, тук се призовава абсолютната любов. Поставяйки любовта и детето на едно ниво като живота и смъртта - правото на живот, правото на смърт - любовта и детето стават права. Една добре изчислена любов, чиято яйцеклетка, сперматозоид, пол, цвят на очите и деня на раждането избирам аз. На тази любов е отречено всяко право на автономия: само аз решавам дали ще познава своя произход. Тъй като любовта клони към безкрайност, примерите за малтретиране и изоставяне на биологичните деца се коментират, за да се докаже, че естественото зачеване не предотвратява драмите и злоупотребите. От което трябва да се подразбира, че медицински асистираното възпроизводство е залог за “добро третиране”, че желаното и обмислено зачеване е по-солидно от дивото раждане. 
Културата срещу природата.
Кой ще се наеме да определи степента на любов, която дава право на такова асистирано възпроизводство? Фармацевтичните лаборатории? Държавата? Психиатрите? В какъв мащаб? Аз, например, изпитвам голяма любов към бебета, по-малка към апатичните тийнейджъри и още по-малка към оскотелите възрастни. 
Зад тази история се крие цяла индустрия, която иска да технологизира онова, което природата прави естествено, под прикритието на прогреса и модерността. Винаги трябва да се търси кой печели от престъплението: държавата има ролята да ограничава крайностите на капиталистическите общества, като крайностите на добрите чувства. Така че инструментализирането на основата на всяко човешко общество е престъпно. Толкова лесно се деконструира.
Да бъдеш модерен, означава също да умееш да се откажеш.
Да се откажеш да бъдеш майка или баща, когато това не е възможно, както аз се отказах да бъда диригент или певица поради липса на талант.
Да се откажеш, означава също да избереш друг път, друго развитие. Да помислиш за последствията от желанията си, когато те са невъзможни. Или пък да решиш най-накрая наистина да бъдеш възрастен и да дадеш достъп на децата, родени ин витро или осиновени, до техния биологичен произход, в името на този толкова споменаван лозунг “равенство за всички”.
Ако нашият свят беше с добри чувства, на драго сърце щях да се съглася с тази универсална щедрост. За съжаление, аз съм била осиновена поради добрите чувства на едно семейство, на съседи, лекари, държава, които са организирали живота ми, лъгали са за произхода ми, използвали са ме за добрите си намерения на възрастни. Тези добри чувства се наричат конформизъм, малодушие, гордост. Това не е модерно и невинаги е любов, тази толкова развалена от злоупотребата на лозунгите дума. 

* Във филма на Спилбърг “Изкуствен интелект” детето-робот Дейвид иска да стане човек. Той е програмиран да изпитва чувства към човешка майка осиновителка. Но тя го изоставя, защото той не е нейно биологично дете и Дейвид вехне от любов. Намирайки лабораторията, която го е програмирала, той открива други такива “Дейвид”, напълно идечнтични с него, в очакване да бъдат осиновени, с лозунга: “Най-сетне любов за вас”.

***
Източник: glasove.com



 



Други статии от този автор



Коментари