Учителят, според когото историята трябва да се учи спрямо проблемите

Александър Кертин е учител по история. От няколко години вече не преподава, но както се казва - бивш учител няма.
Спомня си, че избира професията, защото обича да споделя това, което знае. В университета влиза с оценка 5.50, а за изпита се подготвя по начин, за който днес казва, че вече не е достатъчен за учене - чете, чете, чете от един учебник по кратка история на България, като "човек, който се опитва да избяга от казармата". От казармата не успява да избяга.
Започва да преподава през 1974 г. И така цял живот. Преди да се пенсионира, преподава във Втора английска гимназия "Томас Джеферсън" в София. Преди години е отличен в конкурса на БНТ "Най-добрият учител, който познавам".
"Учителската професия става по-трудна, тъй като източниците на информация, които се считат за източник на знание от хората, са много по-мощни. Реално учителят днес е много по-необходим, отколкото във времето, когато можеше да се учи само от един учебник.

Днес е невъзможно без учител
Според Кертин сега повече от всякога е нужен водач при ползването на информация.
"Вместо да се разбира, че ролята на учителя става все по-сложна и трудна, и той да получава необходимото не само като заплата, той получава обратното - всеки учи учителя какво трябва да прави. Това е ужасно - когато дигиталната демокрация се превръща във власт на мнозинството. Точно от това са се страхували либералите - от диктатурата на мнозинството", казва Кертин. Според него увеличението на учителските заплати е необходимо, но то не може да реши от раз проблемите.
"Един учител трябва да работи с по-малко ученици в клас. В един клас има всякакви деца с всякакви потребности и всякакви интелектуални възможности. Така не може да има учебен процес - той е полвинчат, много трудно върви. Ако се разделят учениците от един клас в два, това значи, че ще трябват повече пари за всичко", казва Кертин. По думите му е нужно поне 6% от БВП да се дават за образование, както и да се създаде национален съвет за образование, в който университетски преподаватели и учени да изготвят стратегически програми за развитие на образованието.
"Директорската длъжност трябва да се раздели на две - мениджър и педагогически директор. За избора на педагогическия директор глас трябва да имат и учителите. Той трябва да бъде авторитет", казва Кертин.

Как да познаваме историята
Според Кертин е нужна продължителна и постоянна квалификация и преквалификация на учителите по история, но е необходимо и учениците да могат да възприемат. "Възприемането на историята се управлява по-скоро от думи, които засягат националното достойнство, отколкото от теоритиците. Възприемането й зависи повече от медийни провокации, отколкото от редуцирания вариант, който се преподава на съответните ученици".
За патриотизма твърди, че е приватизиран като понятие. "Патриот е понятие, което означава човек, който защитава общата воля, властта на гражданите. Понятието "патриот" идва от Френската революция и "марширува" през Европа заедно с "Марсилезата". Понятието "патриот" е приватизирано от хора, които изповядват един тип национализъм, който се е откъснал от своята история и корени. Същото се получава при либерализма", казва Кертин.
И според учителя историята се повтаря и има процеси, които могат да бъдат познати само ако познаваме историята. "Не можем да знаем как влияят новите средства за информация, но можем да знаем как от условията на демокрация се преминава в нещо друго, което не е смесица от аристокрация и демокрация, както е казал Аристотел; или смесица от демократични институции и плутократичен режим на управление чрез и в името на парите. В миналото има такива периоди, има аналогични процеси. Затова от проблем в настоящето трябва да се изучава историята, както е казал Люсиен Февр. Няма ли проблем, тогава има разкази и компилация", казва Кертин.
През 1990 г. той пише статия в "Пулс" със заглавие "Демократизъм, "фасадна" демокрация, бонапартизъм", в която прогнозира: "Доколкото сегашната ситуация възпроизвежда стари политически нагласи, стереотипи и народопсихологически особености, има вероятност демократичният ни устрем да се отклони към някаква модификация на бонапартизма, без дори да усетим това...нека не се позоваваме на демократичната идея така, сякаш нейната реалност е някаква единна, непроменяема субстанция, вградена във всеки българин...".

Как се пишат учебниците
Учебниците трябва да са ориентирани проблематично, а не да бъдат хронологична компилация от разкази. "Когато в историята на всекидневието (една урочна единица) се говори за съжителство, скачат патриотите и казват, ама как турското робство е съжителство. Хората са съжителствали на една територия, а не политически. Учебниците трябва да бъдат ориентирани проблемотематично", дава пример учителят.
Историкът е основен автор на учебник за профилирана подготовка по история за 12 клас "Историята и нейните употреби: нации и национални държави на Балканите през модерната и съвременната епоха", както и е работил върху електронните ресурси на учебници по история за 6 и 8 клас (на "Анубис" и на "Булвест"), където чрез мултимедия се обяснява съответно за спецификите на Средновековието и как са се формирали нациите.

Ние, Балканите и Европа
"В анкетата по македонския и балканските въпроси от 1910 г. Яворов се изказва в полза на балканска федерация и добавя: "Тя ще дойде само като налагаща се воля на един силен. Между другите балкански държави само България има всички географически и етнически условия и морални сили да стане - за сметка на Турция - желаната сила, налагаща своята воля. Това е нейната задача пред историята". Но между желанието и възможностите има разлика. Не виждам друга нация, която има по-ниско национално самочувствие, за да приеме България за лидер. Кого ще лидираме румънци, сърби или гърци?", казва Кертин. По думите му ако се запази конюктурата и има международна подкрепа, страната ни може да играе роля при евроинтеграцията на Западните Балкани.
Преди това обаче трябва да се избавим от вътрешните си проблеми. "Националната ни идентичност е силно разфокусирана. Имаме четири функциониращи, исторически формирани ядра и не можем да постигнем консенсус за каквото и да е било. Вижте делението русофили и русофоби. Елитът има такъв разнобой и той дава резултат в политическите битки", казва историкът.
"Ако се запази тази тенденция в развитието на Европа, а аз мисля, че трябва да бъде коригирана, тогава в Европа ще започнат да се проявяват някои явления, които са прогностично описани от Шпенглер в "Залеза на Запада". Но аз мисля, че Европа има възможности да се коригира някаква инерция. Какво може да стане? Пореден опит за това да се изгради светът на основа на нещо, което се смята за универсално.
Творците на ЕС са французи и германци - германците влизат, за да се избавят в известен смисъл от самите себе си; французите са идеолозите на ЕС. А това са онези, които смятат, че което е френско, е универсално. Има много хора, които казват, че това вече не е така. Сред тях е и - светла му памет - Цветан Тодоров, който казва, че френският език не е универсален. Същото се отнася за всичко останало. Трябва да се даде шанса да се мисли върху местни, локални, национални специфики, които да бъдат реабилитирани. Не искам да се меся в областта на икономиката, но това не означава етнически национализъм. Това означава модерен национализъм, при което се връща малко от ролята на гражданите, които са носители на суверинитета в противовес на бюрократичното управление".

***
Източник: www.dnevnik.bg

{BANNER_ID-4}