Интервю
Доган ще издържи още един мандат

Надя Теодосиева | 01/01/2012

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

В началото на 80-те години сред българските турци у нас за пръв път се заражда недоволство и желание за промяна. В онова време, разбира се, никой не говори за това. Идеите, които се събуждат, целят основно да се намерят средства за съпротива най-вече срещу т.нар Възродителен процес. Така през юли 1985 година във Варна се създава Турското националноосвободително движение в България (ТНОДБ) - нелегална организация на протурски настроени български граждани. Просъществува до юни 1986 г., когато е разбита от Държавна сигурност и оглавяващите я са осъдени и вкарани в затвора в началото на следващата година. Връзките й с единствената протурска терористична група, действаща системно тогава в България, не са доказани и най-вероянто такива тя няма.

Идеолог и създател на Турското националноосвободително движение в България е Неджметин Хак. Човек, който не е медийно популярен у нас, но и до днес продължава да е значим фактор сред българските турци – от най-обикновените селяни до техните избраници в парламента. През последните години Хак стана известен като „основателят на ДПС". Днес той признава, че е и откривателят на Ахмед Доган – през призмата на времето нарича откритието си „огромна грешка".

Неджметин Хак

 

- Г-н Хак, защо и как създадохте Турското националноосвободително движение?

- Още в началото на 80-те започнах да пътувам из страната. Стигнах и до Родопите. Там хората вече живееха в страх, бяха репресирани. Беше започнало да се говори за смяна на имената. Знаех, че така не може, имахме нужда да се сплотим, за да излезем от страха, за да се почувстваме равни с останалитеи да заявим правата си. Заедно с още няколко човека обиколихме над 500 населени места в България с преимуществено турско население. Сещам се, че години по-късно по време на разпит на "Развигор", следователят ми каза; „Ти на Левски ли се правиш, бе?!". Не, не се правех на Левски, знаех само, че хората имаха нужда да им бъде обяснено, да им се разкаже за новата организация и целите й, да им се внуши, че ако сме сплотени и смели, ще можем да живеем нормално. Наистина бях прочел книга за организацията на Васил Левски - тайните революционни комитети. Тази схема използвах. Така във всяко населено място имахме по няколко човека – избирахме смелите.

- Заедно с Ахмед Доган ли вършехте тези неща?

- Не. Когато създавахме ТНОДБ, изобщо не го познавахме. Търсехме човек като него едва когато организацията ни доби някаква форма. Вече имахме хора в 500 населени места. Трябваше да им изберем лице. Аз и съмишлениците ми не се смятахме за достатъчно образовани. Трябваше ни по-образован и по-популярен човек, защото не искахме да изчезнем безследно. Препоръчаха Доган, впечатлих се много, доктор по философия, преподавател в Софийския университет. Този човек изглеждаше подходящ. Тогава беше съвсем обикновен - като нас, беше народен човек. Изглежда обаче с годините, когато човек се издига нагоре, се разболява от 6 болести. Доган обаче е болен от 12 – самозабрави се, смята се за месия, незаменим и така нататък... Той стана нашето лице, но реално нищо не е ръководил. Аз изграждах имиджа му, наричах го професор пред хората, разпореждах се и казвах, че той е наредил така. Тогава написах и устава. Бях го подготвял дълго. Основното внушение на този текст беше да се разширяваме чрез митинги и мирни протести. Затова в програмата ми беше заложено борба без оръжие. Искахме да си извоюваме изконните човешки права на личности и общество. Не ставаше въпрос само за турците. Ставаше въпрос за отнетите права на мюсюлманите и ромите в България. Бях забранил на хората си да носят даже и джобни ножчета, защото знаех, че ако дадем на държавата и най-малкия повод, щеше да ни смаже. Дадох декларацията на Доган, да я редактира, ако има нужда, но ми я върна същата. Оригиналът все още пазя аз. Текстът е на турски език, а по онова време Ахмед Доган турски почти не говореше.

Неджметин Хак, Бахри Юмер, Ахмед Доган, Касим Дал и фотографът Шукри от Добрич пред старозагорския затвор

 

- Какво се случи после, след декларацията?

- После ни арестуваха – нас, създателите на движението и Доган. На мен, като създател, дадоха най-голяма присъда – 12 години. Годината беше 1987 г. По онова време не подозирах, че Доган е бил агент на Държавна сигурност. Усетих, че има нещо, когато ни освободиха от затвора, защото нас пуснаха първи, а нямаше логика в това. И след промените бях принуден да напусна страната. Предупредиха ме, че ако моментално не се изселя в Турция, единият му син ще катастрофира. Съпругата ми беше категорична, че няма да допусне нещо да се случи на децата. Така зарязах всичко тук и се махнах. Мислейки за това днес смятам, че зад тези заплахи стоеше Доган, подкрепян от „работодателите си" от ДС. Смятам, че Сокола не е искал да участвам в основаването на ДПС. Защото той успя да изолира всички главни съмишленици от „Турско националноосвободително движение". В ДПС нямаше никой от добричкия край, а там започна всичко. И вярвам, че това, която казвам е така, защото ние бяхме единствените, които можеха да развенчаят мита „Доган"...

- Според Вас турците и мюсюлманите в България и до момента нямат алтернатива, защото в страната няма истинска национална партия, която да им осигури представителство. Затова ли се появиха така наречените „отцепници" от ДПС?

- Може би да. Но в момента движенията им са разнопосочни и хаотични. Това, което се случва, е следствие по-скоро на трупан с години негатив, който сега експлоадира. Трудно е да се прогнозира къде ще се консолидират българските турци, именно защото никой все още не им е предложил алтернатива. Но до месец това ще се изясни. Разбирате ли, че досега не се е случвало в ДПС да има такъв разнобой – вече не е само Доган. Това се случи, защото хората спряха да виждат надежда в него. Не са се сетили днес, разбира се. Но до скоро се страхуваха да се надигнат.

- От какво се страхуваха?

- Ами Доган е като Живков – това е обяснимо, той е продукт на номенклатурата. А хората, обикновените турци тук, особено тези в малките населени места, са бедни. Разчитат или на работа в заводи или на тютюна. И ако през годините е имало такива, които са показвали несъгласието си, то те на секундата са губели препитанието си. Повечето от тях избягаха и спасиха себе си и семействата си в Турция. Единственото, което ме плаши сега, че това преселение, ще стане масово... Навремето в България е имало еничари, сега еничарят за българските турци е Доган. А той им беше надеждата. Тази надежда безвъзвратно се разби.

- А тези хора разчитаха ли на ГЕРБ и на Бойко Борисов това да се промени?

- Да, повярваха му, но за кратко. Хората се разочароваха и от Бойко. Затова казвам, че нямат алтернатива.

- Ще има ли изборен туризъм през есента?

- Доган загуби възможността да купува гласовете на хората. Ще има катаклизми на местните избори, няма да е като досега. Ето, сега ДПС няма да издигнат кандидатура за президент, за да не стане очевадно колко малко сили и подкрепа са им останали. Лошото е обаче, че всички в момента – и Доган, и отцепниците си правят сметките без народа. А те от народа зависят.

- Казвате отцепниците – Касим Дал, Корман Исмаилов, Осман Октай – те не са ли алтернатива?

- Категорично не. Хората искат нещо ново, а не старите играчи в нова роля. Обикновените турци знаят, че Касим няма капацитет да управлява. Не вярвам, че ще го подкрепят. Излишно е да се създава ново ДПС. ДПС беше необходимост някога, за да се опазим. Вече няма нужда от това, няма нужда от етническа партия. А и всички в старото ДПС са рожби на комунизма, младите в партията пък не са достатъчно образовани и това е умишлено – за да бъдат лесно манипулируеми.
Един от първите открити събори на ДПС

Един от първите открити събори на ДПС

 

- Търсят ли ви за съвет или подкрепа „отцепниците"?

- Да. Искат да ме спечелят на своя страна. Аз не искам да ме припознават с никого. Навремето сгреших в избора си. Грешката ми май се оказва фатална. Никога не бих си позволил да я направя втори път, не бих поел такава отговорност. Нека народът реши сега... Ето, тия дни Корман искаше съвет. Казах му, че няма да му се получи, ако играе със старите, смятам , че не трябва да е с Касим. Но пък знам, че няма как да се разделят. Затова сигурно Касим Дал ще остане в сянка. Касим не е от основателите, въпреки че така се рекламира. Навремето му помогнах, още през 96-та Доган искаше да го отстрани и тогава лобирах за него и оправих нещата. Може пък и тогава да съм сбъркал, защото той не претърпя никакво развитие – нито в изказа си, нито във възгледите си... Но за да направят каквото и да е и отцепниците ще търсят подкрепата на ГЕРБ. Дали ще я получат – не зная.

- А Осман Октай?

- Много ме ядоса Осман. Направил е събрание на своята партия и прочел писмо от мен, в което се казвало, че подкрепям и приветствам формацията му. И че едва ли не съм част от нея. Такова нещо няма! Обадих му се и се скарах. Никого няма да подкрепя... А те всичките искат да откраднат чужди крила, за да излетят....

- Един въпрос извън ДПС: има ли радикален ислям у нас, има ли опасност?

- Вижте, на места като Сърница няма как да има такова нещо – те са една шепа хора в планината и са много сплотени. Те са забравени от бога, никой не се интересува от тях. Може би, защото са доста затворено общество се спекулира с това. Иначе е възможно в големите градове да има млади мюсюлмани, които са обучавани навън, но и те са малко. Реална заплаха за националната сигурност няма.

- Да се върнем на Доган и ДПС. Съжалявате ли днес, че сте създал такава етническа организация?

- Не. От това имахме нужда. 45 години хората ни бяха мачкани. И тогава на кръглата маса, а и до днес никой не ни иска. Можеше да се присламчим към някого и да се смесим, но никой не пожела. Затова си останахме етническа партия. Сега ДПС са удобни за пазарлъци – не гледат в чуждата чиния, и другите не гледат в тяхната. Но дойде време търбухът да се пръсне от преяждане... Преди време Доган каза, че ДПС ще се разтури, когато той реши. Сега обикаля по селата и убеждава хората, че е дошъл моментът да изяде шамара. Пак се опитва нещо да заблуди народа, но смятам, че те вече не му вярват.

- Какво ще посъветвате младите турци?

- Да опитат да вземат нещата в свои ръце. Изборите са тяхното оръжие. За съжаление от близо 300 партии те нямат алтернатива – нито ГЕРБ, нито юпитата от НДСВ, нито БСП биха защитавали интересите им.

- Прогнозата ви за изборите и за бъдещето на ДПС?

- Вярвам, че до 5-10 години нещата ще си дойдат на мястото. Лошото е, че до тогава огромна част от народа ще избяга. Иначе Доган ще изкара максимум още един мандат. Няма да издържи. Достойно ще е от негова страна сам да се оттегли. Защото до момента отцепниците са около 25 %, а след няколко месеца ще стигнат 50. Турция не го подкрепя, не подкрепя и Дал, въпреки неговите твърдения. На тези избори няма да има кой да организира автобуси от Турция... Нещата се развалиха. Положението в момента е „каквото стане". И ако една партия не работи 4 години – тя няма право да ходи на избори. Това важи с пълна сила и за Движението за права и свободи... В мен още има надежда, вярвам, че хората се събуждат полека и ще спрат да търгуват с гласа си, ще престанат да се страхуват и няма да се оставят просто да бъдат управлявани. Ако това се случи, то някой ден българските турци ще извоюват своята нормалност в България.

 



Други статии от този автор



Коментари