Доброволната военна служба – от "Великолепната седморка" до Валтер Калашников

В градчето Роуз крийк, забравено от Бога някъде из Дивия запад, безчинства банда. Рекетира, плячкосва и дави в кръв всеки опит за бунт. В безизходицата си жителите му наемат шестима въоръжени мъже и опитния стрелец Крис, за да ги защитават в неравната битка. Това е историята, около която е сглобен сценарият на един от най-популярните уестърни - "Великолепната седморка".
С няколко незначителни нюанса горе-долу така ще изглежда и резултатът от прилагането на новия Закон за частната охранителна дейност, който влезе в сила миналата седмица. Той ще развърже ръцете на кметове в общини с малки и отдалечени населени места да наемат частни охранители. На пръв поглед идеята изглежда благородна. Но е двулична най-малко по три причини.
Първо, защото защитата на живота, здравето и собствеността на гражданите е задължение на Министерството на вътрешните работи. С насърчението, което получава от законодателя, то официално ще абдикира от него, за да го прехвърли на опитния стрелец Крис и хората му.
Второ, без да е свършило работата си, МВР е финансирано от изоставените граждани през държавния бюджет с 1.2 млрд. лв. И още веднъж през местните данъци и такси, от които общините правят дарения на полицията. Само за миналата година тяхната сума е около 2.2 млн. лв. Сега гражданите ще трябва да плащат и трети път - за частни охранители, които държавата сама ще им посочва.

{BANNER_ID-3}

Трето, ограбваните, малтретирани и изплашени за живота си хора из периферията на държавата най-вероятно ще станат жертва и на нова вълна от нагласени обществени поръчки за избор на пазачите им. Практиката до момента не два никакво основание за надежда, че няма да се случи точно това: държавните чиновници да насочат парите за частна охрана към лоялни кметове по места, които да им ги връщат след това през също толкова лоялни "великолепни седморки". Нищо че според новите опорни точки на ГЕРБ корупцията е "виртуална", нещо като "усещане" (по Лиляна Павлова), разнасяно от вестниците (по Владислав Горанов) и затова не може да се пипне, преброи или да се измери.
С други думи, вместо да се търсят сложни и рисковани трикове за източване на бюджета за вътрешна сигурност, оттук нататък той ще се оттича направо през обществени поръчки за дейност, вменена на МВР по закон, но вече делегирана на външни изпълнители.

Бъдещите победители
Години наред държавата не пожела да направи така, че общинските структури, създадени, за да опазват обществените ред и сигурност, да разполагат с ресурс и правомощия, за да свършат работата си. И до ден днешен те не могат да носят оръжие, да задържат и дори да проверяват документи за самоличност. Това, което ще се случи сега, е, че за разлика от колегите си частните полицаи ще носят оръжие, ще проверяват документи и дори ще могат да задържат по подозрение за престъпна дейност.
С такъв мандат, но и при пълната финансова и институционална подкрепа, която държавата им е подготвила, бъдещите победители в търговете за охранителна дейност на села и паланки трудно ще устоят на изкушението да се превърнат в рекетьори и "квазифеодални структури", както основателно подозира политологът Стойчо Стойчев.

Бойци на свободна практика
В историята за градчето Роуз крийг, почти изтребено от бандитски набези, сподвижниците на стрелеца Крис имат само няколко дни, за да обучат местните как да държат пушки и сами да влизат в сражение с лошите. Целта е съвсем прагматична – да опазят царевицата си, за да не умрат от глад. Но мотивацията им е романтична - the blaze of glory (блясъкът на славата, от англ.). Звучи също като патриотичната мечта на военния министър Красимир Каракачанов да реставрира наборната военна повинност. Понеже това няма как да се случи, съвсем навреме той се примири с компромиса – доброволна служба под знамената за "онези млади хора, които така са възпитани и имат желание".
В този си вариант, след като преминат шест- или деветмесечно обучение по строева подготовка, изпълнение на команди, носене и използване на оръжие, самозащита и обезвреждане на противник, доброволците, които не проявят интерес към кадрова служба в армията, щели да попълнят нейния резерв. Идеята на Каракачанов е за два набора годишно от по 1000 младежи. Т.е. след края на приключението им държавата ще е произвела по около 2000 бойци на свободна практика.
Според предложението на министъра на отбраната по време на обучението си доброволците ще получават заплата от около 600 лв. Заедно с другите сметки по издръжката им те ще струват на държавата близо 54 млн. лв. на година (данните са на Министерството на отбраната отпреди няколко години). Тези пари ще излязат пак от сметката на онези данъкоплатци, обезумели от бедност, безпомощност и тормоза на кърските разбойници.
След като осигури парите за кратковременна заетост на доброволни донаборници, държавата ще трябва да се погрижи и за базите, в които да ги забавлява с ролеви игри. Да, да, точно с игри! Защото ефектът от изгърмяването на бюджетен ресурс за идеята на Каракачанов може би ще придаде някакъв смисъл на присъствието му в управлението на държавата, но няма да реши проблемите с комплектоването на армията. Там се губят 2400 резервисти и 5500 професионални войници, за чието обучение са нужни години. Но има и още един проблем.
Срещу наем, разбира се!
След 2000 г. по данни на агенция "Държавна собственост на Министерството на отбраната" броят на войсковите имоти с отпаднало предназначение надхвърли 700. Става дума за стрелбища, гарнизони, казарми и складове. От тях около 350 трябваше да бъдат продадени на търг и вероятно повечето са вече частна собственост. Други 350 военни имота бяха дадени безвъзмездно на общините, областните администрации или други държавни ведомства. Плановете за останалите предвиждаха те да бъдат заменени срещу жилища за офицерския състав на армията.
Колко от някогашните казарми все още са собственост на Министерството на отбраната и колко от тях са годни за използване, не е ясно. За това и въпросът, къде ще настани Каракачанов доброволците си е съвсем основателен.
Един вариант е мотел "Козият рог" на коалиционния му партньор Валери Симеонов в Малко Търново. Там през пролетта на тази година нощуваха полицаите, командировани за охрана на южната граница, но само той няма да свърши работа. Ще трябва да бъдат потърсени и собствениците на вече продадените военни имоти. Срещу наем, разбира се.

Профилът на другите
Вероятността, младеж на 19–20 години с добро образование и ясна представа за кариерата си да прахоса половин година в патриотично набиване по плаца, е твърде нищожна. Така се избистря профилът на другите, които биха го направили – млади, посредствено образовани, без професионална квалификация, без перспектива и по тази причина готови да служат - в най-широкия смисъл на думата.
Селските охранителни гвардии, които държавата ще финансира целево и избирателно, ще имат нужда точно от такова свежо попълнение. И това, вярвайте, ще е блестящият вариант за реализацията на "онези млади хора...". Защото има и друг път.
Той води към ротите на налудничави герои като самопровъзгласилия се за подполковник Валтер Калашников, Българско народно опълчение "Шипка", Войнския съюз "Васил Левски" и пр. полулегални паравоенни структури. След като с бездействието си държавата позволи съществуването им, сега току–виж се оказало, че доброволно ще обучи и редниците им.

***
Автор: Спас Спасов
Източник: www.dnevnik.bg

{BANNER_ID-4}