Актуално
Ако дойде време да се боим, че ако учим децата си, че вода се пие през устата, могат да ни "накажат" за насаждане на омраза към "пиещите вода не през устата"... и дори да ни ги отнемат!
Как да защитим нормалното?

Лентата | 12/02/2018

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Пиенето на вода през устата не е ориентация, не е социална или психологическа роля, нито пък свободен избор на устата, а ЕСТЕСТВО. Когато някой ни препоръчва идеята, че вода може да се пие и от другаде, нормално е или да не му обръщаме внимание, или любезно да му препоръчаме лекар, или – ако е твърде активен в препоръките си, – да му посочим вратата. Ако и след това продължава, би следвало да се задейства процедура по възспирането му и защитата нормалното население на една държава от такова натрапничество. Проблемът не е в пиещите вода през устата, моля ви се! И да, нормалност съществува – никой не може да обвини слънцето в евразийски симпатии, затуй че изгрявай откъм Изток!

• Ако обаче дойде време да трябва да се влиза в спорове, за да се "доказва", че вода се пие през устата
• ако дойде време да се борим за правото си да пием вода през устата,
• ако дойде време да се боим, че ако учим децата си, че вода се пие през устата, могат да ни "накажат" за насаждане на омраза към "пиещите вода не през устата"... и дори да ни ги отнемат
• ако дойде време, когато да споделим, че вода се пие само през устата – то ние сме "хигрофоби" или някакви други дискриминиращи фоби, фашисти, нацисти и не знам какво си...

Ако такова време дойде, това би означавало, че въпросното общество – с риск да прозвуча като "канцерофоб" – е вече в последния стадий на своето раково заболяване. Което, естествено, не отнема правото му да се гордее с рака си. Правото там е поставено над Природата, над Бога.Такова общество е станало невменяемо. Нещата са отишли извън предела на действие на думите. Самите думи са се откъснали от разума и блуждаят в безтегловност, на пълна воля, в неопределими между-галактически пространства...

***

Автор: Петко Хинов

 

 



Други статии от този автор



Коментари