Да подкрепим добрите лекари

Чавдар Панов, Фейсбук:

Месец Май, 2005г. Отиваме в детската кардиология на НКБ София с деветмесечното ни бебе Божан за първа консултация преди планувана операция - вроденият му порок налага да бъде опериран преди да навърши годинка, за да се избегнат необратими поражения на белия дроб. Вървим по коридорите и до един лекарски кабинет виждаме мъж и жена - струва ни се, че жената плаче. Развинтеното ни от стреса въображение крещи, че може би детето им е починало при операция...
За това идване сме се готвили почти от раждането му. Имали сме една основна цел - да наддаде достатъчно на килограми, за да се даде по-голям шанс на операцията. Успели сме, макар и трудно.
Влизаме в кабинета. Д-р Велковски, висок, слаб мъж, не много млад, говори тихо и спокойно. Най-добрият ехографист на детско сърце в България вади бял лист хартия и започва да рисува. Четирилистната детелина се присъедини към рисунката малко по-късно - баба му на Божко я беше намерила някъде из баташките поляни. Тази детска рисунка очевидно не е за бебето - малък е и не разбира. За нас е - обяснява ни как при операцията ще затворят междукамерния дефект, че това, по техните разбирания е сравнително лека операция, да, риск винаги има, но е минимален и т.н. Абе минимален, минимален, ама спираш сърцето, викам си на акъла. На глас нищо де...

И ето, сутринта на 1 юли, денят на операцията. Мария е влязла с Божко в болницата няколко дни преди това, а аз съм се настанил у нейни роднини в съседен блок. Звъни ми телефонът - "Божко е с температура! 37,6 показва, говорят, че ще го отлагат". В главата ми смесени чувства - първата ми реакция е на облекчение - ще се отложи тоя зор, няма да е днес. Но веднага се сещам, че ако го отложат ще остане най-вероятно за есента, защото в жегите през лятото спират плановите операции.
Минават 20 - 30 минути. Мария пак звъни: "Извикаха Велковски. Видя, че съм увила много бебето, каза да го отвия и да проветря, после пак да премерим. Сега няма температура! Явно съм го прегряла от пазене да не изстине преди операцията. Ще го оперират".
Понякога едно правилно решение, взето в рамките на минути определя цял живот. Не знам какво щеше да стане, ако бяха отложили операцията, никой не знае.

{BANNER_ID-3}

Преди три години д-р Велковски отсъстваше известно време. Някой ни каза, че имал проблем със сърцето, не знам дали е вярно, но знам, че не можеш да се раздаваш безнаказано, някой някъде ги следи тези работи. Изчакахме го да се върне и пак при него ходим за профилактичните прегледи. Божан порасна, започна да се закача с доктора на прегледите, но всеки път излизаме от кабинета летейки, такова рядко чувство, че си се докоснал до нещо хубаво, в болница, ей богу, е невероятно!
И това е само един лекар там. Още нищо не съм споменал за феноменалния хирург д-р Пламен Митев, който би бил гордост за всяка елитна кардиохирургия в света, за лекаря от Пловдив д-р Христов, който ни беше осиновил по землячески, за другите лекари и сестрите... Не знам дали всички са още там, може би не.
И това са само нашите лекари. Има много други оперирани деца с техни истории и техни лекари.
На 14 февруари ще има протест пред министерския съвет срещу закриването на детската кардиохирургия. Да оставим за час интернет сърчицата и цветята, денят е дълъг, време има за всичко. Виждал съм доста болници и съм се нагледал на какво ли не и смея да твърдя, че детската кардиохирургия на НКБ е едно от най-хубавите неща, случили се на българската медицина. Има ли нещо по-важно от сърцата на децата ни? Или вече сме умрели на нечия операционна маса?

{BANNER_ID-4}