Актуално
Първите, които се присъединяват към тълпата, за да призоват към незабавно отмъщение, са тези, които се смятат за най-праведни, най-либерални, най-отдадени на справедливостта и „човешките права.“ Но всичко това е само мода на времето. Те се преструват, че вярват в правилното и доброто, защото нямат реална представа за това кое е правилно, за това кое е добро. „Око за око, зъб за зъб“ е техния призив и те пренебрегват справедливостта, съдебните процеси.
J’accuse!* Търсенето на несправедливостта

Гост-автор | 18/02/2018

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

J’accuse! Фразата на Емил Зола, която разтърси една нация, защото поиска справедливост за фалшиво обвинен човек, фразата, която винаги ще бъде помнена, както и човекът, който я е написал, е фраза, която сега се използва, за да осъжда хора без съдебен процес, без право на отговор, без справедливост. Фразата „Аз обвинявам“ сега не е апел за справедливост, а се смята за доказателство за всички последващи обвинения; тя се превърна в търсене на несправедливост.

„Аз обвинявам X в това.“ „A обвинява Б в онова.“

Медиите (съответно потресени) призовават: „Ужас! Ужас! Социалната структура се разпада. Обесете го. Обесете я. Обесете всички тях!“

Потребителите на тази информация, масата хора, чиито здрав разум е бил отнет и могат да реагират само като немислещи машини, почтено реагират:

„Чу ли това? Тя го обвинява в това! Ужасно. Ужасно. Той трябва да бъде застрелян и разчекнат.“

„Чу ли, че руснаците са извършили това? Боже мой, те трябва да бъдат научени кой кой е.“  

„Чу ли, че Джон Доу е направил това на ….? Той трябва да бъде наказан. Унищожете го. Хвърлете го в затвора!“ на фона на отекващи обиди.

Линчуващата тълпа се завръща, този път пишейки своите призиви за наказание с компютърна клавиатура и в социалните медии. Мелниците за слухове работят извънредно. Виджилантите са навсякъде, наблюдателните комисии, информаторите, кабинетните адвокати и съдии, слюноотделящите мършояди, захапали живота на други хора, жадуват за отмъщение, за това някой някъде да бъде наказан за нещо.

Това може да е обвинение от сексуален характер от преди няколко десетилетия. Това може да бъде политическо обвинение от настоящето. Това може да е кампания, разпространяваща в медиите слухове, които никога не се потвърждават, но се разпространяват с голямо възмущение, придружено от негодувание към всеки, който пита: „Ала това вярно ли е? А има ли доказателство? Какво се е случило в действителност? Откъде знаеш това? Ако е вярно, какъв беше контекстът? Какво трябва да научим?“ Такива хора биват обвинени, че пледират в полза на престъплението, в което обвиняемият е обвинен. И така нататък. Предразсъдъците пораждат омраза. Омразата призовава за кръв. А ние наричаме себе си хуманни, цивилизовани, разумни и добри.

Първите, които се присъединяват към тълпата, за да призоват към незабавно отмъщение, са тези, които се смятат за най-праведни, най-либерални, най-отдадени на справедливостта и „човешките права.“ Но всичко това е само мода на времето. Те се преструват, че вярват в правилното и доброто, защото нямат реална представа за това кое е правилно, за това кое е добро. „Око за око, зъб за зъб“ е техния призив и те пренебрегват справедливостта, съдебните процеси. Ако обвиняемият отхвърли обвиненията, окачете го по-бързо на по-високо бесило. Ако някой защити правото си да бъде изслушан, обесете и него.

 



Бертолт Брехт беше прав. Маки Ножът се завръща в града и е готов да намушка, нареже и измъчва по прищявка.

Това изглежда е феномен със засилено присъствие в САЩ. През последните няколко седмици сме свидетели на обвинения от сексуален характер, хвърлени по ред холивудски личности. Това не е нещо ново в Холивуд. Скандалните вестници са пълни с това от ерата на нямото кино. Но ловът днес изглежда още по-порочен от миналото и отразява токсичната политическа атмосфера в целия западен свят, която е най-токсична в Съединените щати.

През изминалата година станахме свидетели на абсурдни обвинения във връзки с Русия срещу политически личности в САЩ. Видяхме световни лидери, които пречат на интересите на САЩ, обвинени във военни престъпления. Асад използва барелни бомби и газ върху цивилни. Доказателство за противното е осъдително. Мадуро доведе собствения си народ до глад. Не са необходими доказателства. Ким Ир Сен ще ни убие всички. Войната е подготвена. Следващите едно след друго обвинения с голяма бързина ни замайват главите в опит да следим всичко това.

Цели страници от вестници и часове телевизионни новини са посветени на неща, които никога не са се случвали. Разследващите комисии се преструват, че разследват. Водещите на новини се преструват, че са разтревожени. Отправени са обвинения. Ако е направено обвинение, то трябва да е вярно. Така е сега, по фашистки, да разпространяваме подозрителност навсякъде.

Безрезервното приемане на обвиненията срещу Кевин Спейси, като един известен пример, и отричането на правото му да бъде изслушан, приемането на унищожаването на неговия живот и кариера без съдебен процес, без каквато и да било алтернатива в негова полза, прави още по-лесно убеждаването на населението, че обвиненията срещу Русия заслужават действие, срещу Сирия, срещу Венецуела, Корея, Иран, срещу Милошевич, Кадафи, Ндиндилиймана, Гбагбо и останалите политически жертви от този лов на вещици. То определя тона на цялото общество. Фактите не са важни. Историята е важна. Агитиране на хората и поддържане на тази агитация срещу някого. Изберете цел, изкупителна жертва. Накарайте хората да се ядосват от тях, за да забравят да задават по-големите въпроси. Кой прави живота им нещастен? Кой разрушава икономиката, екологичните системи и климата? Кой убива масово цивилни граждани в Сирия, Йемен, Ирак, Афганистан? Кой ни отне малкото демокрация, с която разполагахме?

И разбира се, някой като Спейси е лесна цел, той е известен, богат и популярен. Хората най-много се наслаждават на падението на силния. Дайте им един или двама или трима. Хвърлете им някакъв кокал, за да може да ги разсейва по-дълго. Освен това Спейси си го заслужава. Той просто много добре ни показа в какви престъпници са се превърнали американските президенти с ролята си в „Къща от карти“.

Дори името на Мартин Лутър Кинг отново бе опетнено от Би Би Си и Си Ен Ен, които повториха като новина във връзка с разсекретяването на досиетата за убийство на Джон Ф. Кенеди клеветите срещу него, направени от американските тайни служби, когато той е бил жив.

Както Зола пише: „Нацията е застинала в ступор, шепнейки ужасни факти, чудовищни престъпления, които предизвикват възмущение у Историята; нацията е така предразположена по природа. Не съществува достатъчно тежко наказание, тя ще аплодира обществената деградация, ще поиска виновникът да остане на неговата скала на позора, погълнат от разкаяние.“

Така че всеки път, когато чуете някое обвинение и обмисляте участие в него, повтаряйки го във Фейсбук или на друго място, водени от някакво погрешно чувство за праведност и самодоказване на вашата човечност, помислете за несправедливостта, която обслужвате. Всеки път, когато поискате главата на някого, осланяйки се на това, че някой просто го е казал, и  чувствайки се уютно във вашата самоувереност, имайте предвид какво ще си помисли Емил Зола за вас.

Защото унищожаването на хора без средства за защита е престъпление от страна на корумпираната преса. Престъпление е, че несправедливостта се празнува навсякъде, че несправедливостта триумфира, докато справедливостта, законът и обикновената порядъчност се оплюват. Престъпление е да се изопачава общественото мнение, да се насочва погрешно до състояние на делириум. Престъпление е да тровиш малките и скромните, да разпалваш страстите на реакцията и нетърпимостта, докато се приютяваш зад отвратителната маска на несправедливостта, която се маскира като правосъдие, с което се унищожава всяко чувство за благоприличие, разум, с цел страховете на хората, гнева и омразата им към системата, в която са принудени да живеят, да се използват заради интересите на тези, които ни потискат.

*“Аз обвинявам (пр.от фр. ез.)“ е заглавието на статия с автор френския писател Емил Зола, публикувана във френския вестник „L’Aurore“ на 13 януари 1898, в която под формата на открито писмо, адресирано до президента на Франция, Зола отправя обвинения срещу френското правителство в антисемитизъм и противозаконно вкарване в затвора на Алфред Драйфус (Бел.пр.).

** Кристофър Блек е адвокат по  международни криминални дела, базиран в Торонто. Той е известен с редица важни дела за военни престъпления и наскоро публикува романа си „Под облаците“. Той пише есета по международно право, политика и световни събития, особено за онлайн списанието „Ню истърн аутлук“.

 ***
Автор: Кристофър Блек
Източник: www.glasove.com



 



Други статии от този автор



Коментари