ЛИБЕРАЛНИ WARRIORS – ЕРАТА НА СЪРДИТИТЕ

Виждаме ги всеки ден. Четем ги.

Те ни поучават, те са „експертите“, те са своеобразна атестационна комисия по либерализъм и правилно мнение.

Те казват кое е така и кое не е. Първи фронтоваци срещу „авторитарното и диктатурата“.

Навярно би било забавно. Щеше да е като сцена от анимационна комедия, ако се ограничаваше само до това.

Хора всякакви, мнения всякакви, може и тъпи. Такова е нашето съвремие. Но границата отдавна е прекрачена.

Те са „мейнстрийм“.

И както всяка съвременна прогресивна, либерална организация, обуздала мейнстрийма, решиха да съдят.

Тотална биполярност.

От една страна си върл либерален стожер, бориш се срещу автокрацията и диктаторщината, но от друга си готов да ползваш същите диктаторски методи, за да заглушиш хората, които не мислят като теб.

Докладване, жалби, опетняване.

Така прогресивните либерали се превърнаха в ремикс на това срещу което (уж) най-много протестират.

Ще бъде куриозно, ако въпросните „борци за социална правда“ решат политическия компас (бел. авт. тест за политическа, дипломатическа, обществена, гражданска и икономическа ориентация).

Резултатите ще са колкото изненадващи (за самите тях), толкова и комични за всички останали!

 {BANNER_ID-3}

Пропагандира се една тотално ненужна „толерантност към различното“.

Всякакви неестествени за Природата конфигурации – джендърови, не-джендърови, полу-джендърови, са добре дошли под крилото на Новото толерантно.

Тези са „различното“!

Добре дошли в новият свят, където има „различно“, което е хубаво, готино, красиво, изстрадало, потиснато, експлоатирано, а пък някое друго различно влиза в списъците за „антидемократична пропаганда“!

Има два начина да „викаш“ срещу системата и да си различен.

Единият е да влезеш в ролята на изстрадалия либерален warrior.

Тук абсолютно всеки може да е различен, защото почти не се изисква ползването на система от знания, или ако има някакви наченки, то тази система е тотално деформирана, базирана на полуистини.

Прогресивните либерали рисуват собствения си мъченически образ.

Картината трябва да предизвика умиление - те са постоянно гонени, потискани, мачкани, експлоатирани, но сега е техен ред да си го върнат тъпкано.

„Нашата експлоатация е по-готина от вашата. Този път ще го направим както трябва и експлоатацията ще бъде справедлива!“

Познато, нали....

Вторият начин е антипод на гореспоменатия.

Той е малко по-възвишен, но за сметка на това и труден – трябва да е заложено в теб, да четеш, да знаеш, да имаш собствено мнение, да не се страхуваш да го изразяваш, а защо не и да критикуваш!

Този житейски и морален път е сложен, защото се осланя на разума.

Дори може да го наречем „дисидентски“.

Имаш респект към Природните закони, зачиташ и фактологията. Абе, лъха си на консерватизъм отвсякъде.

А сега да си консерватор е гадно – уважаваш биологичните дадености, демонстрираш решителност, увереност, понякога и строгост – все „груби“, нетолерантни качества.

Но понеже е в ход тотално разрушаване на цивилизационните устои, ако си от втората група, ще береш ядове.

Живеем в ерата на сърдитите. А прогресивните либерали воюват с разума!

Едва ли прогресивната ляволиберална общност осъзнава, че спомага за полагане основите на една мръсна обществена среда, в която не могат да се постигат никакви ползотворни резултати.

Сблъсъкът на мнения се превръща в скъпоструващ лукс.

Когато този „тренд“ се превърне в норма, културният ни упадък е гарантиран.

Да отправя градивна критика, да уважава фактите, да учи от грешките, и изобщо да изисква – това е естественото състояние на непримиримия и необятен човешки дух.

Как може да очакваме по-добра среда, когато тези естествени механизми са нарушени посредством изкуствено наложени морални и правни бариери?

Особено когато няма логични еволюционни процеси, които да обуславят такава „промяна“?

Изтръгнеш ли желанието на един човек да се самоусъвършенства, да посочва грешките, да изразява несъгласие и да опонира с издържани аргументи, то тогава получаваш идеалната среда за развъждане на идиоти.

АВТОР: БОРИСЛАВ БОЕВ

{BANNER_ID-4}