Актуално
От една страна си върл либерален стожер, бориш се срещу автокрацията и диктаторщината, но от друга си готов да ползваш същите диктаторски методи, за да заглушиш хората, които не мислят като теб. Докладване, жалби, опетняване. Така прогресивните либерали се превърнаха в ремикс на това срещу което (уж) най-много протестират.
ЛИБЕРАЛНИ WARRIORS – ЕРАТА НА СЪРДИТИТЕ

Гост-автор | 24/02/2018

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Виждаме ги всеки ден. Четем ги.

Те ни поучават, те са „експертите“, те са своеобразна атестационна комисия по либерализъм и правилно мнение.

Те казват кое е така и кое не е. Първи фронтоваци срещу „авторитарното и диктатурата“.

Навярно би било забавно. Щеше да е като сцена от анимационна комедия, ако се ограничаваше само до това.

Хора всякакви, мнения всякакви, може и тъпи. Такова е нашето съвремие. Но границата отдавна е прекрачена.

Те са „мейнстрийм“.

И както всяка съвременна прогресивна, либерална организация, обуздала мейнстрийма, решиха да съдят.

Тотална биполярност.

От една страна си върл либерален стожер, бориш се срещу автокрацията и диктаторщината, но от друга си готов да ползваш същите диктаторски методи, за да заглушиш хората, които не мислят като теб.

Докладване, жалби, опетняване.

Така прогресивните либерали се превърнаха в ремикс на това срещу което (уж) най-много протестират.

Ще бъде куриозно, ако въпросните „борци за социална правда“ решат политическия компас (бел. авт. тест за политическа, дипломатическа, обществена, гражданска и икономическа ориентация).

Резултатите ще са колкото изненадващи (за самите тях), толкова и комични за всички останали!

 



Пропагандира се една тотално ненужна „толерантност към различното“.

Всякакви неестествени за Природата конфигурации – джендърови, не-джендърови, полу-джендърови, са добре дошли под крилото на Новото толерантно.

Тези са „различното“!

Добре дошли в новият свят, където има „различно“, което е хубаво, готино, красиво, изстрадало, потиснато, експлоатирано, а пък някое друго различно влиза в списъците за „антидемократична пропаганда“!

Има два начина да „викаш“ срещу системата и да си различен.

Единият е да влезеш в ролята на изстрадалия либерален warrior.

Тук абсолютно всеки може да е различен, защото почти не се изисква ползването на система от знания, или ако има някакви наченки, то тази система е тотално деформирана, базирана на полуистини.

Прогресивните либерали рисуват собствения си мъченически образ.

Картината трябва да предизвика умиление - те са постоянно гонени, потискани, мачкани, експлоатирани, но сега е техен ред да си го върнат тъпкано.

„Нашата експлоатация е по-готина от вашата. Този път ще го направим както трябва и експлоатацията ще бъде справедлива!“

Познато, нали....

Вторият начин е антипод на гореспоменатия.

Той е малко по-възвишен, но за сметка на това и труден – трябва да е заложено в теб, да четеш, да знаеш, да имаш собствено мнение, да не се страхуваш да го изразяваш, а защо не и да критикуваш!

Този житейски и морален път е сложен, защото се осланя на разума.

Дори може да го наречем „дисидентски“.

Имаш респект към Природните закони, зачиташ и фактологията. Абе, лъха си на консерватизъм отвсякъде.

А сега да си консерватор е гадно – уважаваш биологичните дадености, демонстрираш решителност, увереност, понякога и строгост – все „груби“, нетолерантни качества.

Но понеже е в ход тотално разрушаване на цивилизационните устои, ако си от втората група, ще береш ядове.

Живеем в ерата на сърдитите. А прогресивните либерали воюват с разума!

Едва ли прогресивната ляволиберална общност осъзнава, че спомага за полагане основите на една мръсна обществена среда, в която не могат да се постигат никакви ползотворни резултати.

Сблъсъкът на мнения се превръща в скъпоструващ лукс.

Когато този „тренд“ се превърне в норма, културният ни упадък е гарантиран.

Да отправя градивна критика, да уважава фактите, да учи от грешките, и изобщо да изисква – това е естественото състояние на непримиримия и необятен човешки дух.

Как може да очакваме по-добра среда, когато тези естествени механизми са нарушени посредством изкуствено наложени морални и правни бариери?

Особено когато няма логични еволюционни процеси, които да обуславят такава „промяна“?

Изтръгнеш ли желанието на един човек да се самоусъвършенства, да посочва грешките, да изразява несъгласие и да опонира с издържани аргументи, то тогава получаваш идеалната среда за развъждане на идиоти.

АВТОР: БОРИСЛАВ БОЕВ



 

 



Други статии от този автор



Коментари