Актуално
Мащабът на сексуалните злоупотреби на служителите на Обединените Нации може да стане огромен. Шокиращият факт е, че педофили се стремят към служба в организациите, оказващи помощ. В началото на 2017 Генералният секретар на ООН призна за 145 инцидента с общо 311 жертви само през 2016, основно при мироопазващи операции. Много от жертвите са били деца.
Педофили в ООН се стремят към служба в организациите, оказващи помощ

Гост-автор | 26/02/2018

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Мащабът на сексуалните злоупотреби на служителите на Обединените Нации може да стане огромен.

Шокиращият факт е, че педофили се стремят към служба в организациите, оказващи помощ.

В началото на 2017 Генералният секретар на ООН призна за 145 инцидента с общо 311 жертви само през 2016, основно при мироопазващи операции. Много от жертвите са били деца.

Този материал беше публикуван за първи път на 20.09.2017. Сега е актуализиран така, че да отразява развитието на историята.

***
През тази седмица новините бяха доминирани от обвинения в сексуални злоупотреби, извършени от служители на благотворителната организация Оксфам.

Беше съобщено, че работници, представляващи организацията в раздираната от военни конфликти Хаити, са наемали проститутки, които е възможно да са били малолетни, и са прехвърляли записи с нелегални материали.

След като тази информация излезе в публичното пространство, Департаментът за международно развитие поиска обяснения и Комисията за благотворителност разпореди установеното от закона разследване в организацията.

Както изяснявам по-нататък в материала, извършените от служители на Оксфам сексуални злоупотреби са само върхът на айсберга.

Ако погледнем по-внимателно скандала, който беше погълнал Обединените Нации през последните десетилетия, и който за първи път беше изнесен на тези страници през март 2017, нещата стават доста по-зловещи.

Националната служба за криминални разследвания на Обединеното Кралство, която регистрира и следи дейността на педофили, беше предупредила още през 1999, че мащабът на педофилията в международните благотворителни организации по света е с размерите на сексуалния туризъм.

Първоначално това изглежда шокиращо.

Но когато си дадем сметка, че добрата работа на полицейските органи при разкриване, превенция и наказване на педофилията в нашите общества става все по-ефективна, фактът че педофилите се прицелват в развиващите се страни се превръща в почти предизвестено последствие.

 



Тъжната истина е, че най-лесният начин за един педофил да спечели достъп до деца от развиващите се страни, е да работи в организация за детска благотворителност.

Тогава какво правят благотворителните агенции и в частност ООН, за обучение, превенция, разкриване и преследване на педофили, така че да се изпрати ясен сигнал, че подпомаганите страни не са лесна цел?

Но истината не е достатъчна, време е правителството на Великобритания, което финансира ООН и различни НПО да огласи тези факти и да направи необходимото всички да се съобразят с тях.

В началото на 2017 Генералният секретар на ООН призна за 145 инцидента с общо 311 жертви само през 2016, основно при мироопазващи операции. Много от жертвите са били деца.

Този материал беше публикуван за първи път на страниците на настоящото издание.

Тези 311 жертви за съжаление са само онези, които са били достатъчно смели да съобщят за изнасилвания и злоупотреби.

Много от жертвите са били деца.

Генералният секретар на ООН сподели, че това е само върхът на айсберга. Но колко голям е самият айсберг?

През септември 2017 в Ню Йорк Генералният секретар направи потресаващи признания на срещата на високо равнище на Генералната Асамблея на ООН.

Антонио Гутереш каза:

„Сексуалните експлоатация и злоупотреби не са проблем на мироопазването, а са проблем на цялата ООН.

В противоречие на разпространената информация, че този въпрос е свързан с нашите мироопазващи операции, е необходимо да се каже, че мнозинството от случаите на сексуална експлоатация и насилие са извършени от цивилни организации на Обединените нации, и не при мироопазващи операции.“

Ако мнозинството от случаите са извън мироопазващи операции, признатите 311 жертви при такива операции са по-малко от половината от регистрираните жертви само за една година.

Общият брой може спокойно да надхвърля 600, само от оповестените случаи.

Във Великобритания са регистрирани 14 на сто от случаите на изнасилвания. Ако предположим, че броят на регистрираните случаи в Обединените Нации е малко по-малък – едно доста сигурно предположение, предвид мащаба на работа на тази организация – и приемем 10 процента, то тогава тези 600 жертви може да представляват 6000 реални жертви само за една година, много от които са деца.

Това може да означава 60,000 за десетилетие.

Какво предприема ООН за обучение, превенция, установяване и наказване на престъпленията?

Какво ще открием, ако отворим официалния сайт на ООН и филтрираме търсенето, за да видим данните за обвинения в сексуални престъпления с деца, които са били разследвани от Обединените Нации и потвърдени, и колко от тези извършители са били докладвани на полицията за разследване?

Нито един – по собствените данни на ООН, във собствената им база данни. Хиляди жертви и нито един извършител в затвора.

Тогава какво трябва да изискаме от Правителството на Великобритания?

Ако продължим да подкрепяме добрата работа на ООН в други области, трябва да изискваме най-доброто като обучение, превенция, разкриване и преследване на сексуалните насилници, особено когато са замесени деца.

Великобритания трябва да изиска ООН да покаже, че като организация, която се финансира от нас, тя разполага с най-доброто обучение, превенция, установяване и преследване на сексуални насилници на деца.

През септември 2017 Великобритания връчи, чрез Прити Пател, началник на бившия Департамент за Международно развитие, писма до агенциите на ООН, в които се съобщава, че тяхното финансиране ще бъде обвързано с енергичната борба срещу насилието над деца.

Правителството на Великобритания трябва да бъде поздравено за това.

Но какво се случва с търсенето на наказателна отговорност?

Разбираемо е, че преследването на мироопазващи бойци е проблематично, поради отпадането на отговорността от страна на „държави, осигуряващи военна сила“, но такъв изход не съществува за щатния персонал на Обединените Нации.

За нещастие, съществува Конвенция за Привилегиите и имунитета в ООН, която осигурява правна защита от наказателно преследване на служителите на ООН, изпълняващи своя дълг.

За изумление, някои хора смятат, че злоупотребата с деца попада в дефиницията за „изпълнение на служебните задължения“ и следователно е приложима правната защита от наказателно преследване.

Ако това се окаже вярно, и ние поставим протекцията на насилници на деца над протекцията на децата, значи нещо съвсем не е наред.

Правителството на Великобритания трябва да изиска от ООН ясно да заяви своята позиция относно насилието над деца.

Смята ли ООН извършването, подпомагането и улесняването на насилие над деца за „изпълнение на служебните задължения“?

Ще настояват ли Обединените Нации за правна защита на своя персонал?

Ако поради някакъв извратен морал е възможно някое лице от ООН да реши, че насилието над деца е част от неговите задължения, то Конвенцията дава право на Генералния секретар да снема имунитет „в интерес на правосъдието“.

Какво по-справедливо може да има от защитата на деца от изнасилване?

Великобритания трябва да изиска от ООН постоянно отнемане на правния имунитет за сексуални престъпления срещу деца.

Каква по-добра реакция може да има британското правителство, освен да настоява пред ООН за въвеждането на максимално добри механизми за обучение, превенция, установяване и преследване, с цел унищожаване на насилието над деца от страна на служители на Организацията?

Андрю Маклиъд е гост-професор в Кингс Колидж Лондон, председател на Грифин Лоу, бивш високопоставен служител в ООН и съосновател на BrexitAdvisoryServices.co.uk

***
Източник: glasove.com



 

 



Други статии от този автор



Коментари