Карбовски
Доказване на Противното

Мартин Карбовски | 03/01/2012

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Ако влезете в стая и ви замирише на джойнт - ще докладвате ли в полицията? Преди време писахме за това. Надяваме се, че няма да го направите. Това не е ваша война.
Ако работите като такси и видите един от обвинените сутринта на мястото на убийството - ще докладвате ли в полицията? Трябва да го направите рано или късно. Тази война е и ваша, защото убитата жена в парка може да е сестра ви.


Гнус ме е от днешните вестници. Това казва Дмитри Иванов. А мен ме е яд. Днешните журналисти въобще са решили да доказват Противното. Таксиметровият шофьор Георги Петров е видял нещо в нощта на убийството на Яна. Избра да го каже в Нова телевизия. Полицията веднага се задейства и го разпита. Георги (60) преди разпита си беше нападнат от огромна тълпа журналистически свраки. Те му крещяха: "Защо, защо чак сега казвате, това което сте видели???" А старият бакшиш отговори просто: "Ето - заради вас не исках да говоря. Заради вас. Заради това, което правите вие с мен сега..."
Така е, бай Георги. Заради нас е. Съжаляваме, че поискахме от теб да кажеш това, което си видял. Какво ти причинихме, не е истина. Незнайно защо, но оттук нататък журналистите ще доказват противното на това, което си видял. Защо го правят ли?
Защото отдавна са рупори на безчестието
Специално за читателите: журналистите са два вида - първият вид е с бюро, вторият е с кола. Първият вид ще седне и ще напише какъв поръчков свидетел е таксиджията. Няма съмнение, пише Дачков, че е поръчков този свидетел. Явор прави това, за да може още един път да наплюе министър Цветанов. Можеше да го наплюе и без да обижда новия свидетел, нали? По-надолу Дачков греши името на Яна - нарича я Яна Борисова. А тя се казва Кръстева. Явор е журналист на бюро. Не знае името на жертвата. Същото направи и друг жълт вестник - някаква Красимира, която пише статиите си след разговори с адвокати на престъпници. И се застъпва. Тя написа, че Петров е Петков. Има ли значение? Така работят журналистите на бюро. Те стават все по-нагли и зловещи. Някой ден обаче по същия начин ще пишат за тях.
Вторият вид журналисти имат кола. Качват се на нея и започват да обикалят. Търсят нещо. Намират свидетел. Това е. Няма конспирация, идиоти. За мен пък написаха, че защитавам другия заподозрян - Чеци. Пак - идиоти. Ако таксиджията беше казал, че е видял Чеци да излиза от храстите с кръв по ръцете, дали пак нямаше да го поканя в предаването си?! Щях моментално. В тая работа няма добри отношения с никого. Има труп. Трябва да има и наказан за трупа. Ако Чеци е убил Яна - значи Чеци ще го духа. Ясно ли е? Само че аз не раздавам присъдите и аз не оневинявам. Не го правете и вие. Намерете свидетел - дали ви стиска?
Но журналистите са решили да доказват Противното. Мога да цитирам, за да го докажа. Ето ви заглавие: "Владо Кузов празнува 8 декември с млади момчета", статията звучи така:
Бившият народен представител и НАБЕДЕН за пръв педофил на републиката Владо Кузов се стяга за празника на студентите. От 2 месеца той е първокурсник в НБУ... Близо с 20 години по-младите студенти го боготворели и уважавали. Те гледали на Кузов като на авторитет, който може да им помогне не само за успешното взимане на изпитите, но и когато трябва с подсказването и преписването..." - край на цитата.
По-нататък се цитира Кузов, че момчетата от НБУ настояват той да бъде с тях на празника.
Обявявам награда от 1000 лева за някой
ако ми покаже репортаж как децата от НБУ празнуват с Кузов на Добринище. И още - нека да дойде в моето предаване един от тези студенти, които се възхищават на Кузов. И нека ректорът на НБУ да бъде питан - това реклама на учебното заведение ли е? Готини студенти с готин педофил празнуват. Ако бяхте гръцки студенти, щяхте да подпалите нечия редакция.
Не се издържа. В обвинителния акт на Кузов десетина деца заявяват как той ги е молил да им направи свирка. Викал им е "майко". Днес той е боготворен и уважаван в Нов български университет. Така се прави журналистика от анонимен идиот в жълт вестник, който е приятелче с Кузов. Доказване на Противното. Запознайте ме с този автор. Искам да разбера колко пари е взел(а), за да доказва Противното.
Парите, които получават журналистите за такива дописки, са нищожни. Тери Пратчет казва: "Срамно ниско възнаграждение за греха." Срамно ниско.
Кой е по-лош - педофилът или дяволът? Журналистите са склонни да се съюзят с педофил и с дявол, за да докажат Противното. Защо го правят ли? Не знам. Наистина не знам.
А може и да знам. Журналистите не вярват. Не вярват, че може един свидетел да се колебае два месеца дали да говори и после да реши да говори. Журналистите презумпират - те как биха постъпили? Те биха свидетелствали срещу пари. За когото и да е. Значи и Петров е такъв - като тях. Биха направили кооперация с някого, който е заинтересуван. Биха играли игра, от която да пострада някой невинен. Въобще няма значение истината. Съвест, морал, граждански дълг - страхувам се от тези думи.
Дайте да не си играем с тях,  че ще откъснат нечий пръст
Но преди ги имаше.
Вече расте поколение жълтюги. Научиха се да пишат просто лошо за някого, просто по поръчка. Ще избягам от тази страна не защото е бедна, а защото за нея истината няма значение. Как ще си оправиш живота и мивката, ако истината няма значение?! Седя и се гледам в огледалото. Оглеждам се в редките записки на Дмитри Иванов, светеца на умното от последните дни. Ами аз съм българофоб. Сериозна диагноза. Не мога да ги понасям. Ами те, циганите и клошарите, имат повече достойнство от вас, читателите на жълтото.
Е, случи се и чудо. Жълт вестник се извини на Крум Савов. Не били точно така умрели родителите му. Извиниха се на малко каренце на 7-а страница, в рубриката "уточнение". А новината за гадната смърт на родителите на Крум беше на първа. Крум не трябва да им иска пари. Трябва да им иска извинение на първа страница.
Тези дни вестниците и телевизията унищожават "Атака". Това накрая - само за протокола. "Атака" беше нужна на българите. Във всяка страна има националисти. У нас има само чужди националисти. За тях никой не пише - нито за браковете им, нито за любовниците им. Българите приличат на хора, които се опитват да вечерят с части от тялото си.
Йосиф Сърчаджиев сбъдна една моя мечта. Подавах му реплики от "В очакване на Годо" и той си припомни знаменитата пиеса на Леон Даниел от 90-те в "Армията". Той беше Владимир, а Ивайло Христов  - Естрагон. Замислих се. Хората, на които се възхищавам, са българи с малко чужда кръв. Ашладисани са. Йосиф е с дядо евреин. Искаше ми се тази седмица всички българи да са като Йосиф. Той ми разреши да го наричам така. Йосиф е единственият българин, който е отказал на ДС да стане агент. Този човек е последният паметник на великите човешки Принципи наоколо. Огледайте се - колко от нас днес биха отказали на ДС? А на жълт вестник?

 



Други статии от този автор



Коментари