Гост-автор | 02/03/2018
Подкрепи свободното слово
Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.
Европа е изправена пред най-голямата бежанска криза от Втората световна война насам.
Новото този път е, че много от бежанците са принудени да напуснат домовете си заради климатичните промени.
А това е само началото.
Бежанската криза ще се влошава още.
Причините са:
Това, че нивото на морското равнище се покачва и така изчезват цели островни държави, а големи части от Бангладеш се наводняват.
Както и това, че в резултат на сушата, в южната част на земното полукълбо намаляват хранителните запаси.
Може да очакваме, че европейските десни партии ще продължат да настояват за затваряне на границите.
Хората с леви убеждения считат, че това решение е злонамерено спрямо онези, които страдат най-много от климатичните промени.
И имат право – отварянето на границите за бежанците заради климатични причини е въпрос на справедливост.
Трябва да създадем политика, която дава на всички достъп до безопасни и обитаеми места на планетата.
Но трябва да се каже и още нещо.
Политиката на отворени граници може би е ключът към стопиране на климатичните промени.
Нашата пристрастеност към нарастване на консумацията и икономическото развитие, бързо заличава постиженията, които сме постигнали чрез технологиите и възобновяемата енергия.
Както се изписа в една статия в Ню Йорк Таймс – „Криза в климата? Това е капитализъм, глупчо“.
Нуждаем се от нова икономическа система, но лидерите ни не са готови за такава крачка.
Зее една огромна яма между заплахата от съсипване на климата и нашето бездействие.
Това е загадка.
Защо сме готови да си играем със съдбата на човешката цивилизация при почти сигурна катастрофа?
Да не би да е, защото отричаме проблема?
Или пренебрегваме реалността, която вероятно е твърде травмираща?
Вероятно да, но има и много по-просто обяснение – географският проблем.
Иронията при глобалното затопляне е, че причините и последствията от него не са разпределени поравно.
Богатите държави от северното полукълбо са отговорни за 70 процента от замърсяването с въглероден диоксид, но поемат само 18 процента от щетите.
Югът е най-ощетен: губи по 600 милиарда долара всяка година заради суша, наводнения, свлачища, бури и пожари.
С влошаването на климатичните промени, до 2030-та година загубите ще станат 1 трилион на година.
Има и човешки жертви.
Глобалното затопляне отнема по 400 хиляди живота на година.
Много от тях са жертви на екстремни метеоролигични условия, но повечето са в вследствие на глад и болести, предизвикани от промените в климата.
Само 2 процента от тези смъртни случаи се случват на север.
Да, във Великобритания има наводнения, в южна Европа има суша, а в Щатите – урагани.
Въпреки че тази бедствия засягат обикновените хора, правителствата продължават да поддържат статуквото - ръст, повече консумация, повече емисии, повече капитализъм.
Правителството не предприема нищо срещу глобалното затопляне, защото няма причина да го е грижа.
Последствията от индустриалната свръхконсумация е вредата върху много земи.
Решението е просто, поне от концептуална гледна точка – да се отворят границите.
Като се свали преградата между причините и последствията от климатичните промени, ще добием по-ясна оценка на реалността.
Всичко това може би звучи нереалистично като се има предвид, че се чуват все повече анти-имиграционни позиции.
АВТОР: ДЖЕЙСЪН ХИКЪЛ
***
Източник: www.aljazeera.com
