Актуално
Иронията при глобалното затопляне е, че причините и последствията от него не са разпределени поравно. Богатите държави от северното полукълбо са отговорни за 70 процента от замърсяването с въглероден диоксид, но поемат само 18 процента от щетите.
За да спрем катаклизмите в климата, трябва да отворим границите

Гост-автор | 02/03/2018

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Европа е изправена пред най-голямата бежанска криза от Втората световна война насам.

Новото този път е, че много от бежанците са принудени да напуснат домовете си заради климатичните промени.

А това е само началото.

Бежанската криза ще се влошава още.

Причините са:

Това, че нивото на морското равнище се покачва и така изчезват цели островни държави, а големи части от Бангладеш се наводняват.

Както и това, че в резултат на сушата, в южната част на земното полукълбо намаляват хранителните запаси.

Може да очакваме, че европейските десни партии ще продължат да настояват за затваряне на границите.

Хората с леви убеждения считат, че това решение е злонамерено спрямо онези, които страдат най-много от климатичните промени.

И имат право – отварянето на границите за бежанците заради климатични причини е въпрос на справедливост.

Трябва да създадем политика, която дава на всички достъп до безопасни и обитаеми места на планетата.

Но трябва да се каже и още нещо.

Политиката на отворени граници може би е ключът към стопиране на климатичните промени.

Нашата пристрастеност към нарастване на консумацията и икономическото развитие, бързо заличава постиженията, които сме постигнали чрез технологиите и възобновяемата енергия.

Както се изписа в една статия в Ню Йорк Таймс – „Криза в климата? Това е капитализъм, глупчо“.

Нуждаем се от нова икономическа система, но лидерите ни не са готови за такава крачка.

Зее една огромна яма между заплахата от съсипване на климата и нашето бездействие.

Това е загадка.

Защо сме готови да си играем със съдбата на човешката цивилизация при почти сигурна катастрофа?

Да не би да е, защото отричаме проблема?

Или пренебрегваме реалността, която вероятно е твърде травмираща?

Вероятно да, но има и много по-просто обяснение – географският проблем.

Иронията при глобалното затопляне е, че причините и последствията от него не са разпределени поравно.

Богатите държави от северното полукълбо са отговорни за 70 процента от замърсяването с въглероден диоксид, но поемат само 18 процента от щетите.

Югът е най-ощетен: губи по 600 милиарда долара всяка година заради суша, наводнения, свлачища, бури и пожари.

С влошаването на климатичните промени, до 2030-та година загубите ще станат 1 трилион на година.

Има и човешки жертви.

Глобалното затопляне отнема по 400 хиляди живота на година.

Много от тях са жертви на екстремни метеоролигични условия, но повечето са в вследствие на глад и болести, предизвикани от промените в климата. 

Само 2 процента от тези смъртни случаи се случват на север.

Да, във Великобритания има наводнения, в южна Европа има суша, а в Щатите – урагани.

Въпреки че тази бедствия засягат обикновените хора, правителствата продължават да поддържат статуквото - ръст, повече консумация, повече емисии, повече капитализъм. 

Правителството не предприема нищо срещу глобалното затопляне, защото няма причина да го е грижа.

Последствията от индустриалната свръхконсумация е вредата върху много земи.

Решението е просто, поне от концептуална гледна точка – да се отворят границите.

Като се свали преградата между причините и последствията от климатичните промени, ще добием по-ясна оценка на реалността.

Всичко това може би звучи нереалистично като се има предвид, че се чуват все повече анти-имиграционни позиции.

АВТОР: ДЖЕЙСЪН ХИКЪЛ

***
Източник: www.aljazeera.com




 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 



Други статии от този автор



Коментари