Иво Андрич: Не се страхувам от хората, а от нечовешкото в тях

Иво Андрич: Не се страхувам от хората, а от нечовешкото в тях
13-03-2018г.
376
Лентата

Днес се навършват 43 години от смъртта на Иво Андрич – най-значимият писател от бивша Югославия през 20 век.

Андрич е първият Нобелов лауреат за литература на Балканите. Сред най-известните му творби са "Мостът на Дрина", "Травнишка хроника" и др.

Представяме ви избрани цитати от Иво Андрич.

"Не се страхувам от хората, а от нечовешкото в тях."

"Това, което не наранява, не е живот. Това, което не отминава, не е щастие."

"Земите на велики открития са и земи на велика несправедливост."

"Има три неща, които не могат да се скрият – казваха османлиите, – а това са любовта, кашлицата и сиромашията."

"... Човек често мисли, че чува онова, от което се бои или на което се надява..."

"И най-дългата война само разтърсва въпросите, поради които е избухнала, а тяхното решаване оставя за времената, настъпващи след сключването на мира."

"Разбрах, че в тези времена основен и често пъти единствен двигател на човешките дела е страхът, паническият, неразумният, твърде често съвсем безпочвен, но истински и дълбок страх."

{BANNER_ID-4}

"Най-мъчително за човека е, когато почне да изпитва съчувствие към самия себе си."

"Обичайте хората, помагайте им често и винаги им съчувствайте, защото всички хора са ни нужни."

"Не е страшно, че се старее, отслабва и умира, а това че след нас идват и нахлуват нови, по-млади и различни. Всъщност в това е и смъртта."

"Когато хората разберат колко малко ум управлява света, биха умрели от страх."

"Злобата и добротата на един народ са продукт на обстоятелствата, в които той живее и се развива."

"Ще дойде време когато умните ще мълчат, глупаците ще говорят, а бандитите ще се обогатят."

"Толкова е жива в слабия човек потребността да се лъже и толкова неограничена възможността да бъде излъган."

"Аз още не съм видял някой, който добре са го набили и да го е забравил, но сто пъти съм виждал хората да забравят и най-добрите съвети и поуки".

"Тогава усети как човек може да се ломи и раздвоява в себе си, как може да пада и да се издига в своите очи, накратко: как преминаванията могат да бъдат плодни, как са неуточнени и опасани докато траят, как скъпо се плащат и горко се окайват като минат."

{BANNER_ID-3}

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.