На днешната дата се навършват 81 години от смъртта на Мара Белчева...
Родих се да живея в бури...
Родих се да живея в бури -
но ей живота ясноок
ръка на устните ми тури:
"Чуй, тихий извор е дълбок!"
ми каза той - и ме погледна.
И в погледа му аз видях,
във бистрината му победна,
затихнали и плач и смях. - Мара Белчева
Тя е българска поетеса, родена в Севлиево. Едва на 23 години остава вдовица, когато убиват съпруга й Христо Белчев – министър в правителството на Стамболов.
Мара Белчева е била една от известните красавици и една от най-желаните дами, включително и от княз Фердинанд. Въпреки интереса към нея, тя допуска в сърцето си българския поет и творец – Пенчо Славейков.
"Беше майски следобед 1903 г. Мой роднина доведе у дома Пенча. Не бях го виждала години и чувах сегиз-тогиз смътни думи за него. Бил мълчалив. Нея вечер не можах да се вредя да кажа дума. Казвам вечер, защото денят отдавна се мина, мина и вечерта в нощ, а той все разправяше. Как е невнимателен, и може ли толкова дълго да се стои. Невизитни дрехи, невизитни обръщения, думи понякога на ръба на приличието, па понякога и през ръба. Едната му обувка отдолу протъркана и ръката му все се вие и опъва брадата, кой знае откога невиждала ножица.
След няколко дни това същото се повтори, после потрети. Определените от по-напред дни станаха неопределени. А денят на заминаването се изгуби измежду горещите дни на прашното софийско лято.”- Из „Пенчо Славейков. Бегло спомени от Мара Белчева"
{BANNER_ID-4}
Така се заражда голямата любов между двамата
"Онази, която обичам, обикнал съм не само защото е хубава, но защото е хубава душата й. Хубава душа е силна душа." – пише Славейков в едно от последните си писма до своята любима – Мара Белчева
"Получих твоето писмо от 9 и съм по-радостен от онзи ден, когато чух думите, които и теб тъй са зарадвали. Аз го целунах, туй писмо, като че ли тебе – дълго и с жадност все да го целувам. О, да знаеше с каква трепет чаках твое писмо! Да знаеше, не би ме оставила да чакам. Друго е когато бях при тебе, в София: аз те знаех как беше снощи, можех да зная как си днес..." – пише Славейков
Половин година след смъртта на Славейков, "Споменът за Пенчо е душата на живота ми", казва Мара Белчева и хода на гроба му до смъртта си.
Бронзова скулптура на Мара Белчева и Пенчо Славейков на площада в Севлиево
В душата ми градина
В душата ми градина
речта си посади,
и на далеч отмина.
Речта ти реч роди.
Когато се завърна
речта си непозна;
когато ме прегърна
ти - майска светлина -
тя пак бе полетяла
- пчела от цвят на цвят -
и от дъхът ти брала
най-дивний аромат. - Мара Белчева
{BANNER_ID-3}
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.