Прозрение за детската вяра

"Едно момче престанало да посещава своето училище. Не отишло седмица, две...

Льова нямал телефон и съучениците му, по съвет на тяхната класна преподавателка, решили да го посетят у дома.

Вратата отворила майката на Льова. Лицето ѝ било много натъжено.

Децата поздравили и попитали направо:

- Защо Льова не идва на училище? Майката едвам изговорила: 

- Той повече няма да учи с вас, направиха му операция - неуспешна. Льова ослепя и не може да се придвижва сам. 

Децата помълчали, помислили, погледнали се едно друго и едно от тях предложило: 

- Ние ще го водим на училище - всеки ден ще се редуваме. 

- И обратното, до вкъщи ще го изпращаме. 

- И уроците можем да му помагаме да си подготви - добавяли един през друг съучениците на Льова. 

Очите на майката се напълнили със сълзи. Тя поканила децата в стаята.

Опипвайки внимателно пътя пред себе си, към тях бавно пристъпил Льова - с превръзка на очите.

Всички притихнали. Едва сега, учениците разбрали какво нещастие се е случило с техния другар.

Льова, с голямо усилие, казал: "Привет!".

От всички страни децата се надпреварвали да споделят: 

- Утре аз ще те заведа на училище! 

- А аз ще ти кажа какво учихме по алгебра! 

- Аз пък по история ... 

Льова не знаел кого по-напред да слуша и само развълнувано кимал с глава.

По лицето на майка му се стичали сълзи.

След като си тръгнали, децата направили план - кой ще води Льова на училище, как ще му помагат за пропуснатите уроци и новите домашни, кога ще излизат на разходка с него.

В училище, момчето, което стояло до Льова, тихичко му казвало какво пишел учителят в час.

А как само онемявал целият клас, когато Льова отговарял на зададените въпроси!

Колко много се радвали всички на неговите високи оценки - дори повече, отколкото на своите!

Учил се Льова прекрасно. Целият негов клас започнал да става все по-добър в учението.

За да могат да обяснят понятно уроците на Льова, самите деца трябвало да знаят отлично целия материал.

И децата се стараели много.

През зимата водели Льова на пързалката.

Момчето много обичало класическа музика и съучениците му го водили на симфонични концерти.

Льова завършил училище със златен медал.

После го приели в университет.

И там отново намерил приятели, които се превърнали в "негови очи".

След като се дипломирал, Льова продължил да учи и станал един от най-видните математици на ХХ век - академик Лев Семенович Понтрягин.

А историята е за децата, вярата и очите на доброто. Нека го виждаме!"

АВТОР: БОРИС ГАНАГО

("Прозрение" от книгата "Детям о вере")

{BANNER_ID-4}