Ален Финкелкрот: Има мъченици и мъченици

В последните трагични събития във Франция философът Ален Финкелкрот вижда два проблясъка на надежда: фактът, че Арно Белтрам се превърна в контра-модел на варварството, както и че обществото си отваря очите за “новия антисемитизъм”.

- Казахте, че сте открили аспекти на святост в постъпката на Арно Белтрам. Защо използвате този термин? Не е ли достатъчна думата “герой”?

- Постъпката на Арно Белтрам е героична, но, смея да кажа, не само. С надеждата да неутрализира терориста, той предложи да се смени със заложник, което свидетелства за рядка смелост и изключителна самоотверженост. Да бъдеш толкова безкористен, че да избереш или да поемеш риска да умреш заради другия, е определението за святост, ни казва Левинас. Има нещо общо между този подполковник от френската жандармерия и полския свещеник Максимилиан Колбе*, който в лагера Аушвиц заема мястото на един баща, определен заедно с други девет задържани да бъде затворен и убит чрез глад, като наказание за опит за бягство. 

- Служене, саможертва, униформа, йерархия, любов към родината, духовна тревога: не вярваше ли Арно Белтрам във всичко онова, което културната и морална деконструкция постави под въпрос?

- Както обявиха Хенри Джеймс и Токвил, демокрацията излезе от леглото. От принципа за равно достойнство на хората естествено стигнахме до заключението, че нито една йерархия не е легитимна, че нищо не е по-висше от друго, че всички практики са ценни, че нито един избор на живот не е за предпочитане пред друг. Постъпката на Арно Белтрам за миг ни върна чувството за възвисеност. Нихилистичното объркване отслабва и изглежда очевидна опозицията между неговата саможертва и тази на джихадистите, които отдават живота си, за да убиват възможно най-много вероотстъпници или неверници, превръщайки самите себе си в оръжие за разрушение. Има мъченици и мъченици.

Атаките в Каркасон и Треб ни зашеметиха, но за първи път в историята на ислямисткия тероризъм във Франция възхищението надделява над ужаса. Докато никой не е запомнил името на убиеца, името на спасителя е вписано в националната памет. Това не е краят на войната, но вече е победа. 

{BANNER_ID-3}

- Президентът на републиката нарече врага “подземния ислямизъм”, както никой не бе правил досега. Вие упреквахте Еманюел Макрон, че е наивен по този въпрос. Успокоихте ли се?

- “Ако комунитаризмът, особено религиозният, просперира, това е именно върху руините на нашите икономически и социални политики. Регламентираното общество без перспектива за мобилност породи социалното отчаяние”, казваше преди Еманюел Макрон. Днес той назовава врага по име и не прехвърля върху нашето общество отговорността за неговото насилие. Изглежда, че се е отказал от икономическата илюзия, която заместваше реализма. Да се надяваме, че тази нова прозорливост ще насочи дискурса му за секуларизма и ще вдъхнови мигрантската политика на правителството.

- Понятието правова държава все повече се налага като фактор за форма на безсилие пред тероризма. Задължава ли ни периодът, в който се намираме днес, да преразгледаме философията си за правото, тоест в някои случаи да дадем приоритет на сигурността пред нашите обществени свободи?

- Знаем още от Хобс, че правото на сигурност е първото право на човека. Когато си атакуван, трябва да умееш да се защитиш, и аз не виждам с какво задушава свободата лишаването от гражданство на притежателите на два паспорта, които планират да убиват французи, за да ги накажат, че са французи. 

- Смъртта на Мирей Кнол предизвика дълбока емоция в цялата страна. Вие бяхте на “бялото шествие” в сряда, 28 март. Какви са поуките според вас?

- Седемдесет години, след като е избягала от масовия арест на цивилни в закрития колодрум Вел д’Ив, Мирей Кнол бе убита с нож в парижкия си апартамент. Новият антисемитизъм поема щафетата от стария и довършва работата. Евреите в Ил-дьо-Франс масово се изнасят, защото вече не са в безопасност. Роден четири години след Втората световна война, аз никога не съм мислел, че мога да преживея това. Смятах, че евреите окончателно са защитени от спомена за Аушвиц. Бях сигурен, като Бернанос, че Хитлер завинаги е опозорил антисемитизма. Трябва да го преразгледам. 

Само едно нещо ме утешава: на демонстрацията в памет на Илан Халими, отвлечен, измъчван и дивашки убит от “банда варвари”, бяхме само евреи, другите французи не бяха дошли, защото убийците нямаха правилния идентичностен профил, не отговаряха на портрета-робот на отвратителния звяр и се опасяваха чрез тях да не заклеймят онеправданата младеж от “чувствителните квартали”. За Мирей Кнол евреите вече не бяха сами, може би царството на отрицанието вече е към края си. 

(…)

- Подписахте текста на стоте интелектуалци срещу ислямисткия сепаратизъм, който бе публикуван във “Фигаро”. Дете на този сепаратизъм ли е убиецът в Треб?

- Убиецът е живеел в Озанам, обновен квартал на Каркасон, където журналистите не могат да влязат, а полицаите, дошли да обискират, бяха посрещнати с обиди и камъни. Дървото на атентатите не трябва да закрива гората на Моленбек, която се умножава на националната територия. Елизабет Бадентер има право: “Едно второ общество подмолно се налага в нашата република, обръщайки й гръб, явно целящо сепаратизъм, дори отцепване”. Вече не можем да си затваряме очите за това френско разделение.

* Свещеник Максимилиан Колбе е първият полски мъченик от периода на Втората световна война, обявен за такъв по време на беатификацията през 1971 г. - бел. ред.

***
Превод от френски: Галя Дачкова
Източиник: www.glasove.com

{BANNER_ID-4}