ДЕКАДАНС

09-04-2018г.

126

Гост-автор

Има едно кръчме, или по-скоро клуб на пияниците в Капана. Близо е до бившата агенция по вписване, която стана Еконт.

Случвало ми се е да мина оттам, в една от уличките. Някой е направил капака на шахтата цветен, и то от стъкло. Трябва да го снимам някой ден.

Точно до тази весела шахта е мястото.

Млади старци се напиват, пушат, изтрезняват там зад прозрачното стъкло.

Случвало се е да отворят вратата, когато минавам и от алкохолните изпарения и от дима на евтини цигари да ми се замая главата.

Случвало ми се е и да си запуша носа, защото това е мирисът на упадък, мирис на нещо, от което няма вече връщане, мирис на нещастие, в което тотално се давят. Някакъв единствен пристан, на опиянение сред гадния свят.

Аз съм част от гадния свят.

Наскоро срещнах един поет, не бих казала, че ми е приятел, защото съзнателно го отбягвам.

Добър поет е, с инициали Б.Р., гаден човек, но като кажа гаден, значи да ти се привидят лайна.

Беше отслабнал, дрехите му висяха на парцали по него, кръглите му очи на невеляшка, се клатушкаха напред-наляво.

Миришеше на онази кръчма, която описах и като му казах, уау колко си отслабнал, а той ми вика - к`во чакаш, скачай.

Ама некой друг път.

Позната цигуларка ме спира в един магазин и се заприказваме за глупости и мили приятни минали неща.

Тази готина цигуларка ме беше качила на стоп веднъж на път за Синеморец и познанството ни датира оттогава.

Около нас блуждае Емо Милев.

Очаква да го позная, а аз някак не мога да го позная.

Онзи поет и редактор на прохождащото и обещаващо радио "Олимп".

Емо снове около нас и мирише на кръчма, в която шампионатът по изтрезняване се преплита в шампионат по опиване и самоубийство.

Самоубийство ли е? Или аз си мърморя наум - никоганебъдинещастник.

НИКОГАНЕБЪДИНЕЩАСТНИК

Не е много лесно да не бъдеш нещастник.

Обичам да чета Буковски, макар вече да са ми омръзнали пиянските истории, плюенето върху семейно-роднинската болест, включващи брак и размяна на власт и подкрепа, която като проказа обхваща всичко, съседът ти, кварталът ти, всички в кошера на оцеляването от животинския страх и глупост, разговорите за разширяване на басейна, пристройка към къщата, за спорт - уау, тия са истински мъже.

Баш държа, че Б.Р. би подарил ковчег на младоженците в онази дзен сватба, която описва, не за друго, ми понеже, че е гадно и справедливо.

АВТОР: ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

{BANNER_ID-4}