Голямата война чука на вратата ни

Борислав Боев, Фейсбук:

Не знам колко хора ги интересува, но светът е все по-близо до сериозен военен конфликт.

Вчера стана ясно, че САЩ ще търсят военен отговор на мнимата „химическа атака“ в Сирия.

Излиза и непотвърдена информация, че в атаката ще се включат Франция и Великобритания.

Няма да напиша нищо ново като анализ, но ми се струва, че нещата трябва да се повтарят, за да не губим форма.

Сирия се намира само на 1000 километра от нас.

Засяга ни пряко по всички параграфи.

Който си мисли другояче – или е зле по география, или е неграмотен.

След старта на руската интервенция на 30 септември 2015 г. балансът на силите в страната беше коренно променен.

Сирийската армия премина от отстъпление в офанзива.

Бяха освободени значителни територии, големи градове, критична инфраструктура, археологически обекти, енергийни находища. ИДИЛ беше смазана.

За три години сирийското правителство увеличи териториалния си контрол над четири пъти.

И съвсем естествено войната навлезе в съвършено нов етап, в който съюзниците на Сирия трябваше да консолидират военните си успехи.

Тази консолидация означаваше трайно установяване на руското присъствие в страната посредством засилване на икономическото, политическо и военно влияние.

Със затихването на „горещата война“, трябваше да се даде път на реконструкцията и политическия процес, които поне до някаква степен да канализират турболентните процеси в региона.

Уви, събитията след поредната провокативна „химическа атака“, ще стопират този процес.

Може да отидем и по-далеч – те са в състояние напълно да „рестартират“ играта, да пренаредят картите, да разпарчатосат на пръв поглед железни съюзи, споразумения и намерения.

Евентуален военен удар от международни сили, предвождани от САЩ, носи реалната опасност за непредвидими последствия.

Не искам да звучи мелодраматично и истерично, но голямата война чука на вратата ни.

Защо си мисля така?

Основните съюзници на Сирия, най-вече Русия, вече не могат да си позволят военни операции срещу Дамаск.

Преди години това беше възможно по претекста, че важната битка е срещу ИДИЛ и не трябва да се разводняваме.

Може да се санкционираме, може да се заплашваме, може да размятаме оръжия, зенитно-ракетни комплекси и туитове, но основната ни цел е ИДИЛ. Това работеше до края на 2017 г. 

Да, но ИДИЛ вече ги няма.

А напрежението вместо да спада, избива по други направления.

Евентуална военна кампания срещу Сирия ще означава пряка заплаха не само за интересите, но и за цялостното присъствие на Русия в региона.

Руската военна кампания и постигнатите успехи могат да бъдат заличени, ако Дамаск бъде подложен на военни удари.

За Русия дилемата е сложна.

Ако руската армия реши да реагира (което е в пълното ѝ право), тогава тя рискува горещ конфликт на терен, с редица западни държави.

Ако Русия реши да си затрае (което може би ще ни спаси от световна война), това ще я направи да изглежда колеблива и нерешителна.

Всъщност, руснаците неколкократно заявиха, че ще бранят интересите си със всякакви средства.

Тяхната решителност в Сирия е систематично тествана още от началото на военната им интервенция.

Досега успяваха да избегнат горещия конфликт и дори постигнаха забележителни военни резултати. Но правилата на играта от няколко дни вече са други.

{BANNER_ID-4}