Интервю с Владимир Данаилов – синът на Стефан Данаилов и Ирен Кривошиева

- Влади, ти колко татковци си имал?

- Двама-трима, примерно.

- А добре, вие семейство кои сте, ти и майка ти? Кривошиеви или?

- Майка ми сега е Мейерс, а аз съм самостоятелно – без фамилия, без име, без думи.

- Ти помниш ли България преди 89-та?

- Не помня, сините лъвчета, СДС, лъвчета по балконите. После си спомням Световното през 94-та. Излизах на балкона и виках „Българи юнаци! Българи юнаци” и накрая се обърнах куъм майка ми и я питам: „Мамо, какво е това „юнаци”? Комунизма не го помня, обаче имам привнесени спомени от баба ми, която много обича да разказва за онези времена.

- А първият ти спомен от Америка?

- Жега и не мога да дишам – на летището в Маями. Май там кацнахме. После си спомням как отидохме в някакъв магазин за играчки. Имаше едно войниче на батерии и се изплаших от него. Тръгнах назад и бутах някаква стъклена играчка, тя бутна друга. И после майка ми ми е разказвала, че всичките ни пари са били 1000 долара, а тези поискаха 940 за счупените играчки.




- Ти колко неща разбра за пръв път за себе си  и живота си от книгата на Ирен Кривошиева „Моят грях”?

- Вече знаех нещата, но не знаех детайлите. Разказвала ми е много неща, но не с подробности.

- Караш ли се с майка ти?

- Вече не. Но преди – като луди. Сега обаче Бог ни събра и няма за какво да се караме. Сега аз съм смирен.

- Ти осъзнаваш ли, че с всичките ти приказки за Бог, хората ще те помислят за странен, луд и прочее. Ще те нарочат.

- Изобщо не ми пука. Те затова са такива, защото цял живот се ръководят от това какво ще кажат хората. А накрая те няма да умрат заедно с тези хора. Накрая всеки е сам. Хората вече не се обичат – карат се, разделят се, живеят в лъжа. Няма значение каква кариера имаш, какви хубави деца имаш, колко коли караш, докато не разбереш истината за себе си, докато не се вгледаш в себе си.  На мен ми писна, повръща ми се хорското его  и суета. А бе, хора, ще вали три седмици и всички ще изчезнете!

- Ти сам ли стигна до всичко това?

- Да, сам. Това е Бог. Един човек – Николай – ми е повлиял. Той вярваше. А иначе майка ми също ми е повлияла – но по обратния начин. Тя вярваше в илюзии, интересуваше се от хорското мнение и  беше суетна. Аз не исках да съм като нея. И всичките бивши мъже на майка ми ми бяха такъв пример.

- Всичките ти бащи ли?

- Не са ми били бащи. Никой от тях.

- Ти някога викал ли си татко на някого?

- Да – на татко. На Стефан Данаилов.

- Ти позволяваш ли си да казваш истината за Бог и Веселата на баща си?

- Да.

- И той какво ти отговаря?

- „Добре”.

- Ще успееш ли да го накараш да повярва? Можеш ли да му повлияеш?

- Да, но ще ми трябва още време.

- Ти как живееш в момента? С какво си изкарваш хляба?

- Фитнес инструктор съм. Но аз говоря на клиентите повече за тези неща – духовните. Изкарвам 300 долара на месец. Живея с гаджето ми в една стая. Делим си наема, а и тя изкарва повече от мен - 900 долара. Иначе живеем в нещо като гето на Маями. Не е много страшно, но се стрелят, стават убийства. Не ям много, купувам си много джънк храна – сандвичи и разни такива.



- Защо като завърши икономкика в Америка не отиде да работиш на Уолстийт?

- По скоро бих се самоубил!

- Добре, ти живееш под ръба на мизерията!

- Да, знам. И затова искам да обясня на тези, които искат да са щастливи и хубави, че това не зависи от парите.

- Ти откъде намери пари да се прибереш в България?

- Майка ми ми даде. Тя ми помага. Плаща ми вноските за колата, например.Иначе, баща ми има пари, баба ми има, но това не значи, че аз имам. Аз вече знам, че няма да искат и да ми дават, щото ще ме провъзгласят за луд.

- Не се ли притесняваш да се държиш толкова свободно тук в България, където майка ти е Ирен Кривошиева, а баша ти – Стефан Данаилов?

- Не, аз живея в Америка. Там никой не е чувал нито за майка ми, нито за баща ми. Не ме интересува какво ще си помислят хората, важно е, че казвам цялата истина. Аз нямам нищо материално, но имам всичко тук (показва сърцето си).

- Ти като разбра цялата истина за майка си, баща си и отношенията им как реагира?

- Олекна ми. Болката идва от тъмнината и неразбирането.

- Ще те върна в действителността. Какво ти липсваше докато растеше?

- Ами помня как един път исках Кола. И нямахме един долар, и не пих кола.

- Първият ти спомен за татко ти?

- Има крака в моя спомен. Големи крака влизат и аз искам да ги хвана. И не ги пускам...

- Откакто си в България, успя ли да се видиш с баща си?

- Да.

- И?

- И какво – цунках го и го гушнах! Смяхме се...

- Последно - твоето обръщение към хората?

- Всички хора трябва да разберат колко са важни! И колко обич и добро има в тях. Трябва да говориш с хората около тебе, това е началото – да изкажеш собствената си истина. Майка ми го направи с книгата си. Това е най-хубавото нещо. Всички трябва да си направят такава книга.

- От тази книга какво разбра – кой е най-големият грях на майка ти?

- Слепостта и безволието – поддала се е на натиска на семейството си и обществото. Нямала е сили да бъде себе си.

- Имаш ли усещане, че ти си родителя във вашите взаимоотношения?

- Да, откакто станах на 10.

- Бащите ти, мъжете на майка ти как ти повлияха?

- Живях с това, в което не исках да се превръщам и не станах като тях. В тоя смисъл - те бяха най-добрия пример.

- От качествата на майка си какво махна – какъв те научи тя да не бъдеш?

- Махнах слабостта.

- От доведените бащи?

- Научих се на истинска любов, понеже тяхната беше фалшива.

- От биологичния ти баща?

- Пак слабост. Слабост и страх.

- Обвиняваш ли майка си и баща си, че от страх не са ти дали семейство, когато си бил дете?

- Не. Аз нямах желание баща ми да живее с нас. Исках да го виждам понякога, но всеки – не. Може би сега всеки ден, съм готов. Но сега мога да се виждам всеки ден с всички хора...