Иван Вазов: Слава тям, вечна слава!

Днес, на 20 април, се навършват 142 години от избухването на Априлското въстание.

Въстанието избухва преждевременно на 20 април по стар стил (1 май по нов стил) в Копривщица и е организирано от Гюргевския революционен комитет.

Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение.

Представяме ви цитати от български герои, борили се за свободата на Отечеството!

"И ето, мисълта ме повръща в моя роден град Сопот, в навечерието на въстанието. Каква трескавост владее и каква събуденост в погледите! Готви се нещо. Младежите правят тайни събрания. Апостоли идат и заминават. Оставят следи в сърцата и умовете. Ето и мургавото лице, и черни блестящи очи на огнения Каблешков."  - Иван Вазов (Из "Спомените ми от Априлското въстание")

"Какво правят тия хлапаци от първо отделение при огнището вкъщи? Нещо правят там? Стопяват олово и леят куршуми. А тия млади жени-домакини с престилките – какво месят в нощвите с такава тревога и възбуждение? Месят пексемет за утрешните въстаници, когато стане нужда да потърсят прибежище в планината. Всичко това се върши скришом и всичко това е известно."  - Иван Вазов (Из "Спомените ми от Априлското въстание")

"Имахме голяма череша в лозята. Един ден тя се отсича, хубавата дебелоствола череша. Кой я отсича? Отсича я някой по заповед на баща ми. Сутринта нейният ствол е в задния двор на чорбаджи Мича Кючука Шишеджиев, старият и пламенен родолюбец. Няколко дърводелци одялват ствола и го пробиват с голям свредел. Това е черешовият топ. С него ще гърмим против турските войски, които имат крупови топове!"  - Иван Вазов (Из "Спомените ми от Априлското въстание")

"От ръка на ръка се носи някаква хартия, начертана с някакви черковни букви, комбинирани с цифри. Какво дава тая тайнствена комбинация на буквите и числата й? Фразата: "Туркiа ке падне, 1876 година!"  - Иван Вазов (Из "Спомените ми от Априлското въстание")

{BANNER_ID-4}

"По дюкяните се изпродаде оловото и барута, разкупиха се всички волски кожи за цървули. В ковачницата свети цяла нощ и удря чукът: изковават се ножове и ятагани за въстанието. В една стая на девическото училище хубава чернокоса мома бродира нещо на зелен копринен плат. Бродира със сърма лъв, бродира думите: „Свобода или смърт“! Извън града при манастира цял ден гърмят пушки. Въз какво стрелят? Младежи стрелят на нишан, обучават се, за да могат да улучват турците, кога настане борбата. С евзалии пушки ще правят въстание!" - Иван Вазов (Из "Спомените ми от Априлското въстание")

" И с няколко дена тайно и полека, народът порасте на няколко века!" - Иван Вазов (Из "Спомените ми от Априлското въстание")

"Слава тям, вечна слава!"  - Иван Вазов (Из "Спомените ми от Априлското въстание")

"Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей. А Русия – нека заповяда!"
Георги Бенковски

"Не в куршума на кремъклийката се надявах, а в гърмежа ѝ, който трябваше да  стигне до ушите на Европа."
Тодор Каблешков 

"Днешната наша свобода има безброй мъченици – херои, българи, наши братя, които умиха лицето на България и направиха да пригърми името българин по четирите края на света; стъпиха презрително на всичко свое частно, гордо и неустрашимо издигнаха глава против силния тиранин. Всичко това те направиха, не че бяха ходили в Париж да си изострят ума, но че бяха честни, имаха воля железна, характер несъкрушим и обичаха горещо своето отечество."
Захарий Стоянов 

"Струва ми се че след въстанието, ако останем живи разбира се, ние просто ще бъдем едни други човеци. Знам ли в какво ще ни превърне свободата? Навярно и помен няма да остане от това, което сме днес – И вие; и аз; и симидчията; и тази жена..."
Панайот Волов

"…Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!… Ако вие, братия, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище…"
Тодор Каблешков (Из „Кървавото писмо“)

"На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като великолепен килим. Виковете „Ура!“ и „Да живее!“ нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта."  - Райна Попгеоргиева

"Аз съм скромна учителка, уших знамето, защото воеводата ми заповяда, носих го, защото народът искаше!"  - Райна Попгеоргиева

{BANNER_ID-3}