Да избереш България?

27-04-2018г.

Ева Истаткова

„Млад актьор избра България“... Забелязвам такива заглавия непрекъснато из медиите. Лайфстайл напудрени, бонбонени статийки за млади, задължително позитивни хора, които видиш ли са ИЗБРАЛИ да останат в България.
И това се представя, сякаш е някакво жестоко постижение. Нечуван подвиг. Превелико усърдие, което заслужава възхищение. Така сме почнали да се отнасяме към простичкия факт, че някой млад, бял и що-годе образован българин е ОСТАНАЛ в родната си държава.

Само че...

България е избрала вас. По-голямото избира по-малкото.

Не знам откъде дойде глупостта да ръкопляскаме на обикновеното.

Подвиг ли е да „избереш“ страната си?

Там, където си роден...

Там, където са родители, хора, живот.

Там, където си получил образование, храна, дом, преживявания и шансът „да избираш“.

Кога стана повод за гордост да НЕ емигрираш?

{BANNER_ID-3}

Цяло едно поколение, днес живее с претенцията, че заслужава всичко, но не оценява нищо. Нищо, което е получило напълно наготово, ей така, по историческа инерция.

Трябва да аплодираме наследниците на Ботев и Левски, че остават в завещаното от предците им? Умрели и платили с кръвта цената на днешния НИ живот?

Не. Няма да ръкопляскам.

Защото, изборът, който си струва е да живееш за нещо (човек, племе, народ, държава, Бог), да изобретиш нещо (лекарство, книга, машина, космически кораб), да промениш нещо (1 живот, 1 поколение, 1 държава), а не къде ще се устроиш битово. Вместо ботево.

Похвалата изисква постижение, а не да си направил нищо повече от задължителното.

И тази сервилна еуфория из общественото пространство, която издига високо горе всичко чуждо и сваля долу всичко наше – показва дълбок провинциализъм и невежество.

На които няма защо да ръкопляскаме. Не сме чак такива глупаци.

{BANNER_ID-4}