Златко Генев - осъден за трафик на кокаин

Златко Генев - осъден за трафик на кокаин
04-01-2012г.
169
Надя Теодосиева

Златко Генев е на 60 години от София, по професия е учител по английски език, разведен без деца. Шампион е по културизъм за ветерани. От около две години Златко е в затвор в Бразилия, осъден за трафик на кокаин. Днес той разполага с мобилен телефон зад решетките. Обадихме му се, за да разберем как се оцелява в бразилски затвор и какво съветва той Гълъбин Боевски, на когото предстои да преживее това, през което 60-годишният учител вече е минал.
 

Златко, къде те намирам в момента?
В затвора Барето Кампело, Бразилия.
От колко време си там?
В този затвор съм от седем месеца. Преди това бях в затвор за разпределение, там настаняват преди да е излязла присъдата.
За какво си осъден?
За опит за пренасяне на 4 килограма кокаин.
Разкажи ми малко повече за този ден. Ти за къде пътуваше и как те хванаха?
От 22 години аз страдам от биполярно разстройство. Това може да се удостовери в клиниката на 4-ти километър, където имат мой здравен картон. Въпреки това с тази моя болест аз съм работил като преподавател по английски език в продължение на 20 години. Последното училище, в което съм работил 10 години е 105 СОУ в Дианабад, София. Та накрая реших да замина за Бразилия. Това ми беше мечта. Смятах, че Бразилия е рая на земята. Никога преди това не бях идвал. Но се оказа, че Бразилия е сбъднатия ми кошмар... Предприех тази екскурзия и след това, казвам ви откровено, смятах да се самоубия. Не ми се живееше повече и тези, които ме познават, те го знаят... И тръгнах. Пътувах през Лисабон, там стоях теи дни и след това дойдох в Бразилия. Отидох в един курорт, за който пишеше, че има 42 плажа. Мислех, че това ще се отрази добре на депресията ми. Но останах само два дни, защото влагата и жегата не ми понесоха. Реших, че ще отида в Сао Паоло. Останах там седмица и бях изключително разочарован, защото беше мръсно, бедно и опасно. Пообиколих още няколко града и в деня на полета отидох на летището към 11 вечерта. Полетът ми беше до Лисабон. Този на пасторите на пита: „Булгаро? Туризмо?”, аз отговорих „да”. Каза ми да изчакам, заведоха ме в една стая, дойдоха още двама агенти и ме попитаха дали това е моя куфар, аз отговорих, че е. Взеха ми нещата и излязоха от стаята. Върнаха се и единият от тях каза само: „кокаин”. И ми сложиха белезниците. Първо ме заведоха в сградата на Федерална полиция, после в затвор за преразпределение.
В какво те обвиниха и ти какво пледира?
Те ме съдиха за трафик на 4 килограма кокаин. Аз пледирах невинен. Казах, че не знам какъв е този кокаин, който дори не ми дадоха да видя. Процесът срещу мен беше на 30 юли м.г. По принцип тук, веднага след първото дело те осъждат. Въпреки, че се доказа, че не съм криминално проявен, че Интерпол не ме търси, че нямам връзка с криминални организации и че наистина страдам от психчическо разстройство, тя ме осъди. Тук, ако получиш присъда под 4 години те освобождават моментално. Аз очаквах това, но получих 5 години и половина ефективна присъда по член 33 от техния НК – който гласи от 5 до 15 години. Въпреки всичко аз до ден днешен не мога да си обясня това. Някакъв кокаин, който нито съм пипал, нито съм виждал и дума да не става да съм се опитал да го прекарам през граница...
Нямаш ли право на екстрадиция?
Само няколко европейски страни имат такъв договор с Бразилия. Аз исках не това, а поне експулсиране – да ми бият шута в България да си излежа присъдата там. Но трябва да ми обърнат внимание от нашето посолство, трябва ми добър адвокат – а аз не мога да си позволя.

Разкажи ми за условията в затвор Барето Кампело. Опасно ли е?
Това е един от най-гадните затвори в Бразилия. Много е опасно, непрекъснато стават боеве, стига се до убийства. Всички са въоръжени с ножове, такива като мачете. Тези, които са при много строг режим оцеляват само защото употребяват наркотици – вътре има крек, марихуана, кокаин, всичко... Тук само малко да кривнеш от правилата и си мъртав. Мен са ме били само веднъж, защото внимавам. Иначе редовно ми крадат и вещи, и пари. Няма надзиратели, а само отговорник. Охраха идва само когато дават храна, защото тогава стават най-големите боеве. Храната е отвратителна, но е малко и не стига за всички, затова е така. Надзирателя стреля с пистолет във въздуха, за да осмирява затворниците.
От този затвор може ли да се избяга?
Може. Ей сега, срещу мен гледам една гора, като джунгла. Но къде ще ида. След гората е океан – затворът е на остров. И да има къде да стигна, няма при кого...
Ти разбра ли миналата седмица какво се случи с Гълъбин Боевски, олимпийския ни шампион?
Да, разбрах. За мен това е непонятно. Аз познавам Гълъбин от 94-та година. По онова време също се занимавах с щанги. Не вярвам това, в което го обвиняват. Познавам и него и семейството му. Преди 7 години преподавах частни уроци на сина му Пол. Той идваше вкъщи и аз съм ходил у тях. Гълъбин винаги е бил коректен и точен с мен. Нищо лошо не мога да кажа за него, освен това той си имаше всичко. Защо му е да се занимава. За последно го видях преди 4 години. Попитах го дали мога да започна работа в някой от фитнесите му като инструктор. Той каза: „Идвай, бате Злати. Веднага ще почнеш”.
Имаш ли съвет към Гълъбин? Как се оцелява в бразилски затвор?
Ами той първо ще е в затвор за разпределение. Дано има висше образование и да може да им го докаже, защото ако няма ще го пратят при най-гадните и опасни престъпници. Аз бях привигилерован в това отношение – бяхме около 30 души отряд, само висшисти и ченгета и беше спокойно. Той за да оцелее в тукашен затвор трябва да може да се адаптира. Гълъбин доколкото знам не знае език и ще му е много трудно. Но там където е той в момента има задържани още двама трима българи. Дано му помагат. Трябва да му дадат възможност да говори с жена си и с децата. Трябва да наеме добър български адвокат и бразилски също. На това има право. Трябва да сържи връзка с България, за да му дава някой кураж. Той сега първите дни със сигурност още не се е осъзнал и му е много трудно. Сега тепърва той 3-4 месеца ще чака да му повдигнат обвинение. Но той е спортист със силна воля и вярвам, че ще оцелее.
Златко, знаеш ли какво означава на жаргон думата „муле”?
Да, човек, който пренася наркотици, срещу малко заплащане.
Последен въпрос – ти работил ли си като муле, изкарвал ли си пари така?
(смее се) Нито магаре съм бил, нито муле съм бил. Не съм пробвал дори кокаин. Опитвал съм марихуана веднъж, през 2002-ра и това е целият ми допир до наркотици. Освен това ми казаха, че за количеството, което съм обвинен съм щял да изкарам около 2500 евро като муле. Е, вие ми кажете – залужава ли си риска и това, което понасям в момента, за тия смешни пари?! Не, муле никога не съм бил!

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.