Ива Дойчинова: Боян е на върха. В този, онзи и абсолютния живот

09-05-2018г.

Гост-автор

Ива Дойчинова, Фейсбук:

Точно ден преди да снимаме видеото за Будител 2016, кола го удари в гръб на Кресненското дефиле.

Спомням си, че когато Васко Христов ми се обади, за да ми каже, че положението му наистина е много зле, спрях колата, с глава между ръцете си мислех, че това не може да се случи на Боян.

Нелепо е.

Удар на завой в гръб не е начина, по който алпинистите атакуват предела.

Очи в очи измерват духа, тялото, силата и следващата крачка.

Но точно на Боян се случи.

След диагнозата рак, диабет, фрактури от катастрофи.

Все неща, които за него са бърза схватка в полза на живота, който си струва да води.

Заради върховете и с неистовостта на човек, който не признава земните обстоятелства за спирка.

Когато се видяхме месеци след инцидента, за да снимаме, той захвърли патериците далеч от камерата и извън снимките правеше движенията "къш" с ръце срещу пироните в крака си.

Само това да се махне, казваше той, започвам отново.

Ако тогава плакахме много, а той се завърна със лекотата на физическо чудо, то днес няма как да плачем, защото е в неизвестност.

Не знам какво се е случило, как и защо.

Вярваме, че отново се е измъкнал по своя магичен начин, страх ни е, че твърде много време мина.

Молим се, следим новините, пращаме шерпи и хеликоптери в мислите си там, където не могат да минат като линейка.

Боян това избра.

Да катери върхове, да направи хималайската корона и да атакува сам, бързо и без кислород.

Пак гледам това видео, зная всяка среща и дума, която сме си казали в интервюта, общи форуми и журирания, каузи...

И виждам едно.

Върховете в очите му и усмивката.

Боян е на върха.

Своя връх.