Актуално
Синодът ни отдръпна всички от себе си – обществото от себе си: така се изпълнява заръката на Сталин – да се отвратят хората от собствените си архиереи и по този начин да не са религиозни.
Д-р Милен Врабевски и битката за България

Лентата | 15/05/2018

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Утре, 16 май, сряда, в 9:00 пред Синодалната палата ще се проведе протест, иницииран от д-р Милен Врабевски и Фондация „Българска памет“. Протестът е отговор на „откровената антидръжавна дейност“ на Синода, както я нарече самият Врабевски.

Защо решението на Българската Православна Църква да не присъства на честването по случай 1000 години от създаването на Охридската архиепископия е меко казано скандално? И как така БПЦ, в лицето на патриарх Неофит – първоначално прие подадената ръка от Македонската църква и поканата да й бъдем църква-майка, а после се отметна? Чии интереси се обслужват с това шизофренично поведение от страна на Синода?

Това попита екипът на Lentata.com един от най-верните пазители на българската национална кауза – д-р Милен Врабевски.

„Неслучайно Сталин използваше пропаганда и агитация“ – припомня Врабевски, така щото да бъде отдалечен човека от своята историческа вяра. Сталиниските методи ги виждаме и сега, през 2018-та година. И те – „за съжаление пречат на развитието на държавата, не носят нито мир, нито прогрес“ – обяснява възмущението си д-р Врабевски, който се е посветил на каузата. Питаме го защо това решение на Синода е толкова болезнено за него и какво значение има то за българския народ всъщност.
И Врабевски отговаря -  „Духовната заедност изисква на всеки Национален празник да има и македонски, и български архиереи, трябва да търсим заедност за нас и младите поколения. Да минимизираме езика на омразата. И забележете – в исторически план това е логично, спазваме историческата истина. Ние сме поканени от МПЦ да го направим. Не сме нахалствали, а имаме покана да станем Църква-майка. Моята болка е, че за пореден път се слага прът в колелата на развитието ни. Това честване бе забранено в такъв  важен исторически момент! От Синода трябва да се държат като българи, а не да се демонстрира някаква ревност, особено след 10 години пълно безхаберие по случая Църква-майка/съслужения/съвместни чествания! Трябва да присъстваме там, именно защото ние сме БЪЛГАРСКА църква и сега е въпросът да покажем, че тя е ангажирана с прогреса на държавата“ – казва още д-р Врабевски.
На въпроса – какво трябва да се направи в този важен за България и БПЦ момент той продължава така – „Трябва ни нов Св. Синод. Искаме Патриархът ни да свика извънредна сесия на Светия Синод с отменяне на последното решение и наказания за онези архиереи, в основата на настоящата антидържавна позиция“.

Врабевски настоява за официално и незабавно изказване на позицията на патриарх Неофит. И благодари за смелата позиция на дядо Николай и дядо Киприан, които поскаха разрешение да участват в честванията в Охрид като гости. 

Като общественици сме задължени да реагираме – казва още той – и Синодът трябва да бъде сменен, защото не работи за интересите на народа си. На първо място трябва да бъде отстранен Русенския митрополит Наум - агентура на олигархични кръгове.   Синодът трябва да участва в процесите на развитие българското общество, да върви с държавата си, от която се издържа, да работи активно за доброто ѝ, да мисли за народа и неговите болки, да му служи, да заеме своето достойно място в компенсиране раните от миналото.

Основната идея е, че църквата трябва да върви в посоката на държавата си в условия на евроинтеграция и евроатлантически отношения. Не може да  е изплашена от схизма в  условията на еврочленството и НАТО, а дори и да е заплашена (а тя не е) – веднага има механизми това да се повлияе.

Тяхното оправдание (на Синода), че пазят  българската същност на Охридската архиепископия щеше да е в сила, ако в последните 10 години бяха реагирали изобщо на тази тематика, по какъвто и да е начин. 10 години пълно мълчание и бездействие, все едно се чака от умрял писмо – и то за тяхно паство – Македония. В исторически план една гробокопачница, един пантеон на изгубената Национална кауза. Стотиците хиляди убити за Национално обединение залужават вниманието на архиереите. Когато правим общо честване, с домакин МПЦ на възстановения от мене мемориал в Ново село, и Президентът застане там, до него трябва да има висш архиерей от нашата църква - това искаме.
Да не чуваме дядо Серафим да казва да сменим датата на честването (забележете 6 май - ден на Храбростта и бг армия), защото имал на гости владици от Гърция - и затова не можел да дойде с Прездента!!!! И да не се правят, че ако се наложи схизма, по-трудно са щели да помогнат на Македония, защото, ако искаха да й помогнат, досега за тия 10 години щяха да го направят. Как е възможно в XXI-ви век, молебен за загиналите ни войници да е неканоничен?!?!
Синодът ни отдръпна всички от себе си – обществото от себе си: така се изпълнява заръката на Сталин – да  се отвратят хората от собствените си архиереи и по този начин да не са религиозни. Така отблъскват и македонското общество от българското, защото те на нас не могат да разчитат за нищо. Да бяха казали поне "добре дошли на миряните от Македония за свето причастие в нашите храмове"!
Всичко се случва точно, когато лека-полека печелим геополитическия мач за досега напълно изгубени Национални каузи (Договор за добросъседство с Македония, с очаквани реформи в образователната им система и транспортни коридори, които да ни свързват, признаване на българско малцинство в Косово и Албания и пр.).
Всички здравомислещи хора в Македония искат близък контакт с нас и заедност по свещените ни общи празници! На този фон поведението на Св. синод на нищо не прилича“ – завършва д-р Врабевски, изразявайки мнението на Инициативния комитет от интелектуалци, за съвместно честване "1000 години Охридска Архиепископия" и кани всеки, съпричастен на българската кауза да бъде утре в 9:00 на протеста пред Синодалната палата.

 



Други статии от този автор



Коментари