Малките хора с тяхната власт

Напоследък ставам непримирима към малките хора, издигащи се в собствените си очи, упражнявайки своята малка власт.

Последният пример - модератор и администратор от BG-Mamma, които си позволяват да ме трият, да се държат грубо и да ме заплашват, без да уточнят причина, демонстрират досада и нетърпимост - все едно, разрешавайки или забранявайки ми да публикувам съвсем невинна обява на прехваления им сайт, ми правят лична услуга на мен...

Повтарям - не ми беше изяснена причина (оказва се, че явно не съм имала право да публикувам в повече от една тема?!)

Че той сайтът им от такива като мен – трафик от мами – успя да се продаде за някаква космическа сума от милиони евра!

Надали точно аз съм им Големият враг, търсейки някаква бавачка или в случая – учител по език!

Аз - обратното - съм техният капитал, клиентът им, човекът, заради когото съществуват.

По същия начин - напълно невинна - бях заплашена с убийство, когато спрях за 3 минути пред един гараж с бебето си в ръце, за да се изпишкам в близка тоалетна.

Собственикът на гаража изскочи от колата си и каза, че, цитирам: „Ще те убия! Ако имах пистолет сега – щях да те убия!“

И е щял да изпълни заплахата си – убедена съм – нали пак в малката ни китна родина вече се случи собственик на гараж да убие бягащ джебчия-циганин в гръб от засада с пистолет и даже спечели протест в негова подкрепа.

За кражба на фар – убийство!

Героите ни по планините или по сцените на България получават по едно ехидно: „Така му се пада, имаше голямо его!“ и биват запратени обратно там, където човекът с малката власт явно смята, че трябва да пребивават – под земята.

Това са лешояди – бдителни "прокурори" и "палачи", които упражняват своя език на злобата, а вече – и хладно оръжие – по повод и без повод.

Аптекарка (Aптеки Ремедиум, No. 6, ул. Краище 25), докато се моля и почти плача на опашката с малкото ми болно дете (с 39 градуса температура) в ръце, високомерно поглежда рецептата ми за капки и отказва да ги приготви, защото е почти 19 часа!

Как мога да си позволя изобщо да искам подобно нещо?!

А обслужва клиентка, която иска крем с хилауронова киселина, наблюдавайки нас с истинско отвращение.

Безпомощността ми я ожесточава.

Луд циганин влиза с взлом в колата ми и започва да ме бие, защото според него не съм дала аварийни и мигач достатъчно рано при предстоящ завой на пресечена осова линия.

Пресичаме с детето по средата на празна улица – няма никакви коли, детето е малко, не можем да вървим 5 минути до пешеходна пътека, преценявам, че няма опасност.

Внезапно към нас се засилва джип, чийто шофьор ни гледа злобно и започва да „се цели“ в нас.

Ние се затичваме, той завива към нас на широката празна улица.

Накрая ние застиваме в очакване на екзекуцията, той набива спирачки в последната секунда, преди да ни сгази и ни гледа с укор.

Оставям за секунда Алиса с телефон в колата пред шивашкото ателие, за да скоча да взема ушитите пердета – зимна вечер е, няма жив човек наоколо, не искам да я простудя.

Секунди по-късно полицейска кола е спряла до моята и петима полицаи започват да ме обиждат – аз не трябвало да съм майка, чудовищно било, как не ме било срам, сега знаела ли съм какво следва…

Викам им: „Айде бе, убийте ме, че съм слязла да взема пердетата – какво ще стане за 1 минута? Хората са добри, колата е заключена, виждам я – какво толкова ще стане?“

"И това ми било Майка, Господи!" плюе единият и се отдалечава с отвращение.

Аз ще му дам да се разбере – искам ги тях да работят и да гледат дете едновременно при тия доходи, да ги видя колко време ще издържат.

И докато си гледат детето с цялата обич на тоя свят, да са и домакини, и съпруги, и професионалисти, и всичко.

И Господ ще споменават! Не ги е срам.

Врати на магазини и учреждения се затръшват под носа ми 5 минути преди края на работното време; висим пред лекарски кабинети по 4 часа с детето; не мога да си вдигна нависоко краката на монтажа като ме болят, а в минутата, щом пресроча времето за платено паркиране - веднага получавам скоба…

Алиса тича щастливо по тревата в докторската градинка, а след нея тича беззъб старец, който крещи: "Забранено е! Не виждате ли знаците?! Забранено е!"

Аз му казвам: "Е, добри човече, за какво ти е цялата трева на света, ако децата не могат да играят по нея? А и тревата се подхранва и заздравява, като я тъпчеш!"

"Мамо, защо този чичко ни се скара?" "Защото е много тъжен, маменце."

Изискванията към нас стават нечовешки, засипани сме с огромна злоба и омраза, всеки иска да прояви малката си власт, сякаш, ако не го направи, някой като мен – усмихнат, ведър, симпатичен и вежлив – ще си развее байрака!

А аз - за разлика от тези блюстители на реда - не спирам да работя, аз съм известен работохолик.

Какво получавам в замяна - е, как какво - некадърниците се сплотяват, доходите ми непрекъснато намаляват, идеята е да живея в страх - засипвана от заплахи.

„Че това е страната на мутрите и проститутките, ти къде? Защо още не си станала като нас – защо още не си орка?!“ 

АВТОР: ИСКРА АНГЕЛОВА 

{BANNER_ID-4}