Защо не може да се отрови водата на София

АВТОР: ИГЛИКА ФИЛИПОВА

Facebook паника изплаши много хора в столицата, но опасни вещества на практика не могат да стигнат до потребителите.

Всички показатели на питейната вода в София са в норма и не отговаря на истината, че качеството й е нарушено. С такова съобщение концесионерът на мрежата "Софийска вода" и Столичната община излязоха в събота, след като ден по-рано в социалните мрежи и по други канали беше разпространена информация, че в язовир "Искър" са били излети химикали и водата на София е била отровена. С подобен пост във Facebook се включи и депутатът от БСП Таско Ерменков.

Всъщност водата на София трудно може да бъде отровена, а дори това да стане, тя няма как да стигне до чешмите на хората. Освен периодичния мониторинг по общо 50 показателя включващи метали, органични съединения и микробиология, компанията прави и перманентен мониторинг, който следи за няколко основни индикатора. Преди да тръгне по тръбите пък, водата минава през пречиствателни станции и престоява около 24 часа в резервоари и дори да бъде отчетено отклонение, времето за реакция е повече от достатъчно.

Според двама специалисти пък, до които "Капитал" се допита, за да се замърси водоем като язовир "Искър", който е с обем 560 млн. куб.м, са необходими огромни количества отровни вещества - по простата причина, че концентрацията е това, което прави от едно вещество опасно. За да стане токсична водата от язовир с подобни мащаби, трябват стотици тонове - десетки цистерни с отрова. Това вероятно е и причината никога досега където и да е по света да не е имало подобен терористичен акт в голямо населено място. За щастие никой в София не разчита само на тази сметка. Качеството на водата се следи повече от внимателно.

{BANNER_ID-4}

Бариери по пътя на водата

Водата на София идва от два основни водоизточника - язовир "Искър", който осигурява около 60% от територията на града, и язовир "Бели Искър", който се намира на около 70 км от София в Рила. Оттам по огромни тръби достига до 3 пречиствателни станции, следват 64 резервоара и едва тогава водата поема към потребителите, като по целия този път се правят измервания.

Санитарно-охранителната зона на язовир "Искър" е оградена и се охранява от полиция. "Има патрул с полицейски катер, който обхожда целия периметър и не допуска рибари и други хора да навлизат в нея", каза директорът "Експлоатация и поддръжка" в "Софийска вода" Станислав Станев. Това на практика е и първата бариера срещу евентуални злонамерени действия.

Следващата стъпка е постоянният мониторинг, който се прави с автоматизирани уреди и който следи за основните показатели.

Отделно от това периодично се прави лабораторен мониторинг по 50 показателя. Пробите за него се взимат от ключови места - при самите водоизточници, на входа към пречиствателните станции, където това се прави два пъти на ден, на изхода на станциите, както и на всеки от 64-те резервоара в града. Компанията извършва и собствен мониторинг в 79 точки при клиентите (ресторанти, магазини и т.н.). "Наблюдаваме целия път на водата - от водоизточника до крана, като годишно правим над 140 хил. анализа на 8 хил. проби", каза Станев.

Какво се мери

Водата се изследва по общо 50 показателя, които се изискват по Наредбата за качеството на водата, каза Весела Стефанова, старши мениджър Лабораторен изпитвателен комплекс към "Софийска вода". Това включва органични замърсители като бензен, полиароматни въглеводороди, пестициди и халоалкани, ежедневни анализи за pH, електропроводимост, мътност, вкус, мирис, цвят, спектрометрични анализи за йонни форми, като цианиди например, йонна хроматография на нитрати, нитрити, амониеви йони, сулфати, фосфати, микробиологичен анализ за колиформи, ешерихия коли, ентерококи, микробно число и т.н.

Ключова част от анализите са изследванията за метали - олово, мед, цинк, кадмий, живак, хром, никел, арсен и др. Следи се и концентрацията на естествен уран като химичен елемент, а отделно няколко пъти годишно се правят изследвания за радиоактивните му свойства, които се извършват от специализирана външна лаборатория.

"Гамата на показателите, които следим, е твърде голяма и няма как, ако има някакво замърсяване, то да не бъде уловено, тъй като всички показатели корелират помежду си и дават своята индикация", обясни Стефанова. "Дори да не можем веднага да определим какво точно е замърсяването, ще хванем, че има проблем, и ще започнем да го търсим", добави тя. "Ако видим, че има индикатор извън нормите, можем да отклоним водата и да изолираме мрежата", уточни и Станев.