Политиката на преименуване (набор от идеи)

Политиката на преименуването е древна като света.

Този, който владее словото, създава реалност.

Като смениш името, унищожаваш старото и раждаш ново от нищото.

Последният патриотичен акт на преименуване у нас беше извършен в Старозагорско, където бяха сменени 838 турско-арабски имена с български.

"Сред тях са например местността Чаплака, която вече ще се казва Голото, Халваджи бунар ще е Халваджийски кладенец, Калпазан баир ще бъде Ялов рид, Бейска кория ще бъде Чорбаджийска гора, Ахмед баир – Антонов рид. Карталско дърво ще е вече Орлово дърво, Сърдаревото ще е Пъдаревото."

При превода за съжаление винаги има загуба на смисъл: едно е Калпазан баир, друго е Ялов рид.

С такава подмяна за историята ще остане загадка дали на този баир са се събирали селските калпазани или просто на него нищо никога не е виреело.

Вярно, това не е голям въпрос, но за краеведите всеки детайл е важен.

Също така понякога се стига до парадокси – заменя се една турска дума с друга турска дума: като "чорбаджия" на мястото на "бей".

Патриотичният ефект от подобна подмяна е скромен, но остава доброто намерение.

Географски преименувания са ставали в България и преди, и Старозагорско винаги е било лидер.

Най-голямото преименуване е национално и се случва през 1934 г.:

"От август до декември 1934 г. с девет заповеди на министъра на вътрешните работи и народното здраве (ВРНЗ) Петър Мидилев са променени имената на 1875 населени места в нашата страна.

Големи преименувания на селищата в България има през 1906 г., когато са сменени имената на 347 населени места, предимно в тогавашния Старозагорски окръг, през 1942 г., когато са променени имената на 360 населени места в Южна Добруджа и през 1966 г. когато е уточнено изписването или са променени имената на 211 селища в цялата страна.

Но никога преди и след 1934 г. промяната на имената на населените места в България не е толкова мащабна.

През годината са сменени названията на 32,6 % от всички селища."

След толкова масово покръстване на околната среда човек би помислил, че Кимон Георгиев и "звенарите" са изчерпали патриотичния потенциал на политиката на географско преименуване.

Затова комунистическият режим през 80-те години на миналия век започна да преименува не географията, а направо хора, което доведе до трагедията с т.нар. възродителен процес.

В резултат на нея България започна прехода като международен парий, който тежко нарушава правата на човека, и бяха необходими гигантски усилия това отношение на света към нас да се промени.

{BANNER_ID-3}

Дано днешните патриоти да са си взели поука от тези събития!

Поне засега те се връщат не към политиката на Тодор Живков (хора), а към тази на Кимон Георгиев (селища).

Поради това Сидеров, Джамбазки и Каракачанов може да бъдат спокойни, че техните имена няма да бъдат сменени с нещо по-славянско. (Чудно пък как най-големите патриоти се оказаха с турски имена!)

В сравнение с Кимон Георгиев обаче днес имаме сериозна радикализация на политиката – от селища вече се преминава към местности и географски понятия.

Тази радикализация отваря гигантска възможност за сходни актове по цялата страна, след което тя може да се окаже напълно неузнаваема и с непотребни карти.

Политиката на преименуването обаче трябва да бъде систематизирана и принципите ѝ да се изчистят.

Засега тя се провежда стихийно и никой не знае какъв ще е крайният резултат и докъде ще стигне тя.

Затова следните въпроси трябва се обмислят и патриотите да излязат с решение по тях:

1. Само география или и предметен свят?

По времето на "възродителния процес" преименуването на хора върви паралелно с опити за преименуване на предмети.

Под ръководството на Георги Джагаров и други комунистически дейци заседават комисии, които сериозно обмислят радикална смяна на имената на храни и предмети от бита.

Думата "сарми" например е с определено непатриотичен произход и предложенията са били да бъде заместена с родните думи "гушки" или "свитки".

Аз лично бих предпочел "гушки", но рискът да изядеш сериозен шамар от сервитьорката, когато си ги поръчаш, е много голям.

Трудностите настрана, патриотите трябва да решат какво правим с предметите – например с халвата.

Защото се стига до парадокса, че заменяме Халваджи бунар с Халваджийски кладенец, което дава само 50% патриотичен ефект.

2. Големият въпрос - България

Да речем, че патриотичните намерения се концентрират основно върху географията, от която се изхвърлят всички наименования с тюркски и арабски произход.

Тук възниква рискът от изхвърляне и на името България, защото има вероятност то да е с тюркски произход и да обозначава "смесен народ".

Тюркският произход на българите беше това, което всички учихме в училище през 80-те години на миналия век, макар че етимологията на България от "булгамак" – смесвам – определено е спорна (а пък си е и направо обидна).

Както някои правилно отбелязват, защо пък точно нас ще ни кръстят "смесени", като всички преселващи се народи са били на нашия хал?

Днес по-модерна е теорията за иранския произход на името, но това беше преди изострянето на отношенията ни с тази държава по ядреното споразумение и ситуацията в Сирия по-общо.

Слабост на тази теория е, че липсват сериозни доказателства за нея, освен звуковото сходство между Балхара и България.

Но хубавото е, че според нея вместо от "смесен" името ни произлиза от "бала" – "висок, велик, главен".

Така или иначе, ако теорията за тюркския произход все пак се окаже вярна, политиката на преименуване ще се изправи пред голям проблем.

Ще излезе, че сме сменили "Куру баглар" с "Лозенец", а името на цялата държава не е сменено.

Вярно е, че славянизацията на "България" също няма да е лесен процес – Сплавия или Смесия са имена, които не всеки би преглътнал.

Да не говорим за латинизация на името – например, Хибридия, което ще ни вкара направо в окото на геополитически циклон.

3. Другият голям въпрос - Балканите

Ако патриотичната политика по географско преименуване остане само на национално ниво, тя ще е определено незавършена.

Думата "Балкани", както Мария Тодорова блестящо показа, бездруго е придобила пейоративно значение.

Затова може да бъде смесенена с нещо по-славянско.

Бихме могли да поставим смяната на името като условие за приемането на Западните Балкани в ЕС.

Но можем да срещнем и опозиция от страна на Гърция.

Компромис може да се постигне с тях чрез наименование на региона от рода на Бивша Византия или Европейска Византия.

Но пък това ще е твърде голям реверанс към гърците.

Изобщо – заплетена работа, която може да създаде напрежения за векове напред.

4. Партиите

И накрая, пред политиката на преименуването стои и един философски проблем.

Дори и да е вярно, че Бог е създал света чрез словото, от това не следва, че и човекът може да създава свят по този начин.

Да предположим, че такъв креационизъм е възможен – сменяйки името, сменяте и нещото.

Например, кръщавате партия "Обединени патриоти" и тя става патриотична партия.

Ако това е възможно, не е ли редно да кръстим по закон всичките български партии "патриотични", за да сме сигурни, че са патриоти?

Най-лесно би било с ПП ГЕРБ, която ще стане Патриотична партия ГЕРБ.

Бездруго "Политическа партия" е тафтология, защото партиите не могат да са неполитически, а пък очевидно не става дума за партия шах в случая.

При ДПС и "Демократична България" ще се прибави по още една буква и ще станат ПДПС и ПДБ, което не е трудно.

"БСП за България" може да бъде извинено да не добавя "патриотична" отпред, доколкото си е сложило пояснението отзад. (Макар че с това "за България" може би се има предвид друго – че БСП не е само за Русия.)

Най-губещи ще се окажат "Обединените патриоти", които няма да са вече уникални.

Но и те могат да добавят още един предикат и да станат Патриотични обединени патриоти (ПОП).

Двоен дикиш по-здраво хваща. Пардон, двоен шев по-здраво хваща!

***
АВТОР: ДАНИЕЛ СМИЛОВ
Източник: www.dnevnik.bg

{BANNER_ID-4}