Николай Колев-Босия е в гладна стачка от седмица

НАРОДЕ…

Уважаеми колеги журналисти и вие безсмъртни поети,

Вече седмица откакто един от нас се намира в риск за живота.

Николай Колев –Босия обяви гладна стачка, за която обществото не е чуло дори.

Николай Колев е журналист и поет, последователен застъпник за правата на човека, лежал е в затвора като десидент преди 1989 година и откровено излага на показ фалшивата страна на днешния ни живот.

Той нееднократно подема справедливи протестни акции и в писма, директно отправени към властимащите посочва конкретни доказателствени случаи на корупция.

Отговори, както би трябвало да се полага – не получава.

На лице е едно незачитане от страна на властимащите към интелектуалния потенциал на нацията, който все повече се изтощава и е на път да угасне.

Николай Колев не е нито Ян Палах, нито Пламен Горанов от Варна, които отидоха на краен протест чрез самозапалване, но гладната стачка е тихият догарящ пламък на волята за справедлив протест в името на духовното и материално добруване на народа, за който иначе всички претендираме, че се грижим.

Протести много!

Те всички са подкрепени от партии и синдикати.

Зад някои стоят явни интереси на олигархичната класа.

Помним гладни стачки, драматично прекъснати и увенчани с посланически кресла. 

Босият човек е сам!

Прислонен до някой параден вход, той не подхожда на излъсканите часови, лимузини и костюмари, които сноват из чиновническите палати.

Често край него минават журналисти от водещи медии и за тях той не е достатъчна сензация, за да го попитат дори какво иска.

Фотографите му обръщат гръб, щом го забележат.

Какво иска Босия?

Той бие последен звънец срещу корупцията, безнаказаността на господстващата върхушка, акламира за разпускане на неработещия парламент, подкрепя клетите майки в черни блузи, бунтува се срещу разбойниците по пътищата.

Всичко това не е ли и наша кауза?

Всичко това не тревожи ли и нас?

Защо президентът, комуто Босият пише или дори неговият кабинет, не драснат две думи, за да му отговорят.

Може пък да не е прав?!

Може пък да е екстремен!

Да вземат да го вразумят.

Но нали така и така в двете посоки – народ и ръководство – чуваемост няма.

Всяка холивудска звезда, дори чрез секретаря си, директно отговаря на писма на хора от различни възрасти и нагласи.

Нали гонят рейтинги.

А у нас и рейтингите са стъкмени. 

Босият човек гасне.

Преди 30 години, когато е гладувал протестно и е бил млад и силен, той е понесъл това изпитание.

Но сега е слаб и болен.

Жизнените му функции намаляват, скоро и органите ще започнат да отказват.

{BANNER_ID-3}

Той е написал навремето едно стихотворение и е описал хала си.

Но какво друго оръжие има един изпаднал интелектуалец!?

Той не носи законен или незаконен пистолет, не ползва скъпо платена охрана, която да командва в свой интерес.

Той има едно немощно тяло и една неугасваща душа, подкрепена от благородна воля.

И защо е така, че в последните крачки заложилият главата си в торбата на съдбата остава сам?

Защо каруцата на Васил Кунчев скрибуца сама, защо кръстът към Голгота тежи на нечии самотни рамене?

Саможертвата е свещено право на всеки, който се е оженил за Правдата.

Дори законът го оставя да си прави, каквото ще.

А когато започне да припада, идва бърза помощ и започват закъснели и ненужни действия…

От нас не се иска много.

Ние не можем да откажем босия човек от избрания път…

Той не търси нашите ЕГН-та, имена и подписи за съдействие. 

Може би можем да му вдъхнем вяра за живот, ако знае, че има съмишленици.

Необходим е само един знак с вдигнат нагоре палец – лайк.

Живей, Кольо и нека твоят красив бас пее "За многая лета", а не "Алилуя" за съдбата на българския народ.

АВТОР: Катя Гумнерова, журналист , писател

{BANNER_ID-4}