Актуално
20 секунди са достатъчно дълго време. За да чуеш диагноза, която те обрича. За да чуеш „обичам те“, което си чакал, може би, 12 години...
20 секунди

Калина Краева | 22/06/2018

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Да видиш млади хора да плачат и да се молят безпомощни е много страшно. И никому не го желая.
 
Животът ги учи да мразят 20 секунди, а после цял живот да ги ценят.

Един млад човек върви към вкъщи и някой с несъобразена скорост го отнася. Нищо не е същото.

Друг се прибира и казва: “Ех, пак има магданоз в салатата. Не разбра ли, че не обичам?”

Боже. Това е най- хубавото нещо, което може да чуеш!

20 секунди. Те ще променят живота ти. Но и ти можеш точно за толкова. Сега.

Толкова са нужни. За да ти преобърнат живота.

20 секунди са достатъчно дълго време.

За да чуеш диагноза, която те обрича.

За да чуеш „обичам те“, което си чакал, може би, 12 години...

За да се почувстваш некомфортно или за да осъзнаеш колко си щастлив.

За да те блъсне бързащ таксиметров шофьор... или да разбереш, че носиш в себе си нов живот.

Тази една трета от минута ми е малко, за да напиша изречение и ми е много, за да променя нещата.

И не мога да ги върна.

Времето е единственото, което не се връща.

Часовникът тиктака.

Времето минава.

Излизаш от казармата и имаш внуци.

Но в какво минава?!

Двадесетте секунди са времето, което не трябва да губиш.

В нещастие. В нерешителност. В тъга. В предателства. В разочарования. Във фалшиви хора. В лицемерни приятели. В кофти работа. В предразсъдъци. В несвобода. В ограничения.

Не. Много е кратък животът. Тъжно, ама факт.



Знам какво чувам по радиото всеки ден.

Видях какво значи “Война по пътищата”.

Видях какво е животът ти да се преобърне за 20 секунди.

Един светофар. Едно телефонно обаждане. Невинни ранени. Виновни здрави.

Живот... нали ?!

Не е честен.

Затова си крадете всеки ден 20 секунди. Обичайте ги.

Можем да умрем след 20 секунди. Ще си струва ли съществуванието ни?!

Двадесетте секунди са времето, което не трябва да пропиляваш.

Ако имаш 20 секунди, какво ще направиш? За какво ще помислиш? А за кого?

Случват се разтърсващи случки, които променят живота ти. Които те карат да оцениш тези 20 секунди.

Да се замислиш дали да минеш на червено. Затова пиша това.

Защото искам да ги оцените, преди червения сигнал. Преди да видите черни сълзи или празен поглед.

Обичайте живота и себе си. И скапаните 20 секунди, които могат да са всичко.

Не искам да поучавам, ни най- малко имам право. Човек трябва да е отговорен.

Но този човек забравя, ПОСТОЯННО забравя, че за 20 секунди може да каже това, което иска и трябва. Може да направи това, което иска и трябва.

Обичаш някого - кажи му.

Не обичаш някого - тръгни си.

Мразиш магданоз - не го яж.

Обичай всеки едни двадесет секунди. Всяко вдишване и издишване.

Цветето, което си засял... и полял. Детете, което тича и се смее. Погледът, с които тя ти казва - „ Наздраве“.  Той ти казва - „Не ми слагай магданоз в салатата“.

Боже, най–хубавото нещо е да се караш с някого кой филм ще гледате. Цели 20 секунди.

Защото животът трае толкова.

Изживей го.



 



Други статии от този автор



Коментари