Без дом. Жената пред параклиса.

АВТОР: МАРИЕЛА ПЕТКОВА

Срещам се с Антоанета Ранкова в единственото свято място в Студентски град –параклиса Св. Иван Рилски. Косата й е мокра от дъжда, а лицето й издава безсънните нощи, които преживява впоследно време. И които още я очакват. Историята й е потресаваща.

Собствената й дъщеря я изгонва от жилището, в което живее. Бездомна от 26 април 2017 год., Антоанета не спира да се бори с живота, но се разболява...

За нея се грижи с каквото може една непозната жена, срещнала я случайно, на улицата. Таня Милушева - нейният Ангел.

Преди да стане пореден бездомник в столицата, Антоанета е била детски възпитател в градина в кв. ,,Дружба 1“.

Един ден получава от собствената си дъщеря лист, на който пише, че трябва да напусне жилището, защото то не е юридически нейно.  Жасмина, дъщерята на Антоанета, не й дава никакво обяснение, само настоява да напусне живота й. “Къде ще отида  аз?”, питала Антоанета, но в отговор получила обидните, “Върви на улицата, върви на майната си, върви в гроба…”.

По-късно Антоанета е съкратена от работа и попада в положението на бездомник.

“Не сме живели много дълго заедно,  отгледана е главно от баба си и дядо си, а в 9-ти клас се премести на квартира, “разказва Антоанета за отношенията с Жасмина. “Аз винаги съм работила, грижех се от части за болната си майка”. Антоанета разказва, че не е давала повод за омраза на дъщеря си, но получава обръщенията “боклук” и “нищо не става от теб”... И не разбира защо...
Жасмина сменя патрона на бравата и не дава никакво обяснение за постъпката си. Изхвърля собствената си майка като куче, без да се интересува от здравето и живота й. В същото време,  с горчива усмивка Антоанета споделя, че дъщеря й приютила бездомно куче...

Антоанета не си наема адвокат и изобщо не е разговаряла с такъв.  Спи на централна гара, на автогарата, в градинки край кв. Надежда, кв. Дружба и в последно време на спирката Студентска поликлиника в Студентски град.  

Дъщеря й дори не използва жилището в Дружба, от което я гони. Освен, ако не е дадено под наем, жилището в Дружба седи празно...

“Първата ми работа бе да се свържа с полицията, но те нямаше как да се намесят, защото не е било по тяхната част”, обяснява Антоанета. Въпреки съветите да търси правна помощ и да съди дъщеря си, тя отказва.

“Нека да е жива и здрава,  нищо не искам от нея. За какво да я съдя? Не мога да го направя”, казва Антоанета и всеки път при спомена за детето си плаче. Силно.

{BANNER_ID-3}

Антоанета е била настанена за 3 месеца в Център за временно настаняване ,,Света София“ - ж.к. "Захарна фабрика“, Но само толкова. Толкова позволява Общината. След това тя си намира работа като охранител в ДКЦ 5. Там главният лекар на поликлиниката и предоставя помещение, в което да живее. До онзи момент Антоанета, въпреки огорчението, все пак е стъпила на краката си, справя се добре. Обаче тежък инцидент я поставя в сегашното, още по-лошо състояние.


На 17 март, тази година, по време на работа  се подхлъзва и чупи тазобедрената си става. Следва тежка операция и слагане на имплант в бедрото й.  Когато я изписват от болницата и се връща в помещението на Студентска поликлиника, я принуждават  да го освободи.

И тя си тръгва...

Скромният багаж, който има, сега се намира в параклиса. Предвид здравословното й състояние, тя трябва  да лежи. Но това се случва само между 2 и 5 часа през нощта, когато тя се опитва да спи на пейката пред автобусната спирка на поликлиниката. Краката й са отекли значително. Антоанета изпитва студ непрекъснато. Както и страх.

Разказва как веднъж, докато спяла на улицата, циганин искал секс услуги от нея. “Аз се правех  на умряла, седя и не мърдам. Дръпна ми патерицата и си помислих, че ще ме удари с нея…” .

Ужасът да си останал напълно сам...

Или не съвсем. Има поне един човек, макар и непознат, когото го е грижа.

Таня Милушева е Ангел Хранител.

“Тя е моят ангел!”, заявява през сълзи Антоанета. И явно е така.

Таня купува дрехи на Антоанета, помага и с каквото може и точно тя се свърза с нашия екип, за да разкажем.  

Таня познава Антоанета от около месец.

“Беше седнала на стол в заведение до поликлиниката. Работникът й каза, че трябва да стане, защото това е място за клиенти”, разказва Таня за първата им среща.  Таня придружава Антоанета в социална служба Слатина, да си подаде документите.

“Аз отидох като свидетел, дадох си моя телефон за контакт, за да не й откажат. Защото просто отношението е ужасно”, споделя Таня.

Опасенията на Таня не са безпочвени. Миналата година Антоанета пак е подавала документи в Слатина, но не е настанена.  

Защо? Защото чиновниците в Слатина не я откриват, не могли да се свържат с нея. И дотам.  Най-вероятно дори не са я потърсили.

Сега Антоанета пак подава документи в Слатина и чака  да бъдат изпратени в социалното министерство.

“Това е институцията, която може да нареди на социалния работник в дадената община да я настани в дом.  А места има. Винаги има свободни места, винаги! Сигурна съм в това”, категорична е Таня. Тя самата е социален сътрудник и знае, че процедурата се бави, заради бумащина.

В понеделник Антоанета ще даде последния си необходим  документ от НАП в Слатина. Оттам насетне трябва да минат 20 работни дни.  В най-добрия случай  ще мине месец, докато социалните настанят Антоанета. Ако го сторят изобщо… Според Таня и този път нещо може да се обърка. Притеснително е, че  НИКОЙ не  се свързва с нея, макар да е оставила контакти.  

Но така е в държавата на българите. Държава, в която всеки е сам, а най-закъсалите са невидими за очите чиновнически...  
       
Засега Антоанета разчита на пенсията си от 170 лв.  Често се храни в столови за бездомни и пътува с автобус през дъждовните дни, за да се стопли.

На въпроса какво искаш, тя отговаря: ,,Искам да си имам едно легло, нищо повече!“

А всеки път когато се заговори за жилището й в „Дружба“, се разплаква  неутешимо.

“Не искам да се връщам там! Не! Не!”, убедена е Антоанета. Споменът за него е спомен за най-голямата й болка - Жасмина.

 “Тя е доволна от моето нещастие”, смята Антоанета. Споменът за последните им срещи натъжава майчиното сърце, “но  като не иска да ме вижда, няма да й тежа като камък на шията…”, споделя още Антоанета.

“Грижите в дома включват осигурена храна, ще бъде топло, ще може да се възстанови, има сестри, които да се грижат за нея. Домовете са ремонтирани, посещавала съм ги и там ще бъде много по-добре”, допълва Таня, ангелът на Антоанета. А и това е, което желае самата Антоанета.

Легло и топла храна.

Това е прагът на мечтите наоколо, забелязвате ли...

{BANNER_ID-4}