Актуално
Осемнадесети ден. #18 (ОБНОВЕНО: #23. Ден 23-ти)
Босия трябва да умре

Мартин Карбовски | 05/07/2018

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Замислих се.

Николай Колев Босия гладува от доста време. Нито една медия не се интересува от това. Той е пренебрегван като някой психично болен, чийто живот не е важен.

Нека си гладува, негова си работа.

Мислех, че Босия ще спре да гладува. Но той е упорит.

Колко дена минаха? Не знам. Не искам да мисля какво може да си причини един такъв човек.

Но после се сетих.

Босия трябва да умре, за да раздвижи утайката в душиците ни.

Някой трябва да се жертва, да загуби всичко, за да може другите да се постреснат.

Някой трябва да загуби себе си, за да спечели народът едно оглеждане в огледалото.

Гузен народец сме ние, знаете. Случвало се е и друг път.

Ние само така успяваме да се погледнем отстрани. Трябва ни някой убит, обесен, самоубит, гладен или луд. Лудият губещ, който умира като език на камбана.

Що да не е Босия? Той е грозен, стар, принципен човек. Не го познават много хора, но така започват легендите. Прилича на безумец, но погледнете историята ни - там нормални хора няма.

Опитвам се да съм безчувствен.

Опитвам да съм християнин. Но някой като Босия трябва да умре, за да излезем от кошмара на търпението.

Ние всички днес обичаме себе си твърде много, за да успеем да сътворим народ и държава.

Някой трябва да спре да яде, да спре да ебе, да спре да пазарува и да спре да консумира медия и кашкавал. Но това не са жертви. Трябва и да се мре.

Аз не мога, дано Босия успее. Завиждам му донякъде.

Някой ден ще му посветят някой скапан булевард в София...

Ще влезе в учебниците. Ще го дават за пример.

Сега като написах това и разбрах, че не си заслужава.

Живей, Босия. Нема за кого да мреш.

За мъртъвци не се умира, разбери.

***



Бел.ред. Босия гладува вече 18 дни. Тази сутрин екипът ни разговаря отново с него. Няма намерение да се отказва. Твърди, че жизнените му показатели все още са добре. Не е могъл да спи тази нощ. Но пък е убеден, че трябва да прави това, което прави – защото така се живее според духа....Явно и така се умира.

Бел.ред 2. Този текст на Мартин Карбовски излезе на 18-ия ден от гладната стачка на Босия. Днес е 23-ти пореден ден от гладуването на протетсиращия Николай Колев. 



 



Други статии от този автор



Коментари