Актуално
Циганска работа, ама поне има консолидираща роля в обществото – будни граждани решават да направят флашмоб пред общината в израз на недоволство и отчаяние. Надеждата вече е умряла. Не я търсете.
Шшшт, да не събудим гражданското ни общество!

Виолета Цолова | 30/06/2018

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Поводът за написването на този коментар е трагичен, срамен и позорен. Поводът е част от ежедневна война и независимо дали сме само безучастно наблюдаващи, потърпевши или въвлечени в нея, живеем на бойното поле. Защото то е навсякъде и всяка улица, градинка, изоставена къща, тротоар, пейка, контейнер за боклук или мост са негови бази.

Такъв е и случаят в Казанлък, където част от натоварена основна улица се превръща в опасно изпитание за шофьорите.

Причината са циганчета от квартала „Кармен“, които мятат камъни по минаващите коли. За забавление. А в по-екстремните случаи дори се хвърлят пред колите. За пари.

 Циганска работа, ама поне има консолидираща роля в обществото – будни граждани решават да направят флашмоб пред общината в израз на недоволство и отчаяние. Надеждата вече е умряла. Не я търсете.

Но не подозират, че в деня на събитието ще бъдат издирени и привикани от полицията в районното и ще им се наложи да подписват декларация против незаконния, етнически нетолерантен и дискриминиращ флашмоб!

В 21 век! В демократичната държава се срещаме пак там - в районното под все така празния поглед на чичко милиционер! Предлагам да съживим емблематичния лагер на острова, за да може историята да добие своя красив и демократичен конец...

Но понеже лагерът вече е в историята, покорните българи се разминали само с подписването на каквото е нужно, а още по-покорните медии не казали нито дума за случилото се и свещеният електорат на партия ГЕРБ бил запазен.

Месец след саботирания флашмоб, Соня Ченешева, участничка в него, споделя:
„Освен всичко останало дори сме заподозрени, че с мирния си флащмоб сме целели да опорочим празника на розата. Поредните опити за изместване на фокуса и потулване на проблема!“

Керванът си върви, кучетата си лаят, а лайното е долу, под килима, който сигурно скоро също ще бъде откраднат и изнесен от домовете ни от братята роми. Толерантно е.



Поредния манифест на политическото лицемерие ми се иска да кажа, но в случая дори не става въпрос за политика, а за дребни общински постове със съмнителни функции, но пък с достъп до европейски фондове и най-вече грантове – поне в хиляди, ако не в милиони. Заради тях спокойствието и нормалният ежедневен живот на гражданите на Казанлък е хвърлен на сметището – при циганите, без никакъв признак за промяна.

 „Управляващите ни така се научиха – когато се прави протест те го неглижират и разчитат на това, че хората сами ще се откажат“, допълва Ченешева.

Това се случва само на 235 километра от Националния дворец на културата, където господин министър-председател и уважаемите гости, европейски лидери и други преважни особи, обсъждат евроинтеграция, кохезионната политика, икономическия растеж и съдбата на братята сърби македонци и албанци.

Всичко би било чудесно и дори бихме повярвали на театъра, ако в този момент пълноправни граждани на страната не се чудеха по коя улица да минат, за да не обезобразят децата си от счупените стъкла на автомобилите, за които отново те, работещите бедни, плащат данъци, купуват винетки и следят сроковете на гражданската отговорност.

С нежелание и псувни я поемат тая отговорност, няма накъде, изпълняват дълга към държавата, но какво ги очаква отсреща? Къде е стикерът за Държавна отговорност? Защо го няма и никога не го е имало? Защото още сме в преход?

Удобно! И докато животът с цигани, търкалящи се по улиците пред колите продължава да е ежедневие дори и за един гражданин на България, то няма и да излезем от него. А както знаем, който не напредва със сигурност изостава.

„А за съжаление българинът е и така устроен – иска с едно излизане на улицата проблемът да бъде решен, а то няма как да стане толкова лесно. Управляващите ни много разчитат на това непостоянство и само чакат да мине време, за да се забрави, но ние няма да оставим нещата така. Не сме се отказали и планираме следваща акция“, коментира потърпевшата от хвърчащите камъни.

Но, за да не бъдем толкова черногледи Ви предлагам още един прочит на случващото се. Ще го наречем „Криворазбраната велокрация“ и с ехидна усмивка ще ви разкажа как всичко това е част от тайния план на държавата за насърчаване на придвижването с велосипеди. Тъпа история, да, ама поне не циганска.

 



 



Други статии от този автор



Коментари