Актуално
„В една свободна държава и езикът ти трябва да бъде свободен“. Това пише Еразъм Ротердамски (философ; богослов) през 1516-та година в една своя книга. 502 години по-късно, в България, в интервю, една професорка (Илиева?!) от БАН заявява, че „словото на омразата трябва да се криминализира“.
Свобода на ешафода

Ева Истаткова | 01/07/2018

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

„В една свободна държава и езикът ти трябва да бъде свободен“.

Това пише Еразъм Ротердамски (философ; богослов) през 1516-та година в една своя книга.
502 години по-късно, в България, в интервю, една професорка (Илиева?!) от БАН заявява, че „словото на омразата трябва да се криминализира“.
Първи позив към повръщане.
После – тъга.

5 века не са ни стигнали, не да измислим, а да разберем онова, което другите вече отдавна са проумели...

Един от най-значимите мислители на Ренесанса, преди 502 години, повтарям, се е сетил, че свободната държава е невъзможна без свободната реч и слово. А словото може да включва  всичко, госпожо професорке.

Никой никъде по света не се е борил за свободата на изразяване...само на приемливи за ушите ви неща.

Никой никъде не говори за свободата на словото като задължението да бъдеш учтив, любезен и нечестен - на всяка цена.

Дали разбирате, драга професорке от БАН, която желае да криминализира словото (нищо, че доукрасява словото с определението - „на омрзаата“), че призивът ви да криминализираме изразяването си, е перфидно фашистки.

Казвате, границата между свободно слово и реч на омразата била много тънка... Толкова е тънка, драга професорке, бановице, че е направо неразличима.

Дали разбирате, че казвайки думите:

Това е пропуск, ние нямаме такова престъпление в нашия Наказателен кодекс, а такова слово се лее отвсякъде - употребява се и от публични личности, и от медии, и в интернет /къде анонимно, къде не/. Много спешно трябва да се вземат мерки за законодателни промени. – обричате едно общество на брутална цензура и автоцензура.

Свободата на словото не може да бъде предопределяна от алтернативата на наказателен кодекс. Как по-ясно да ви го обясня?!

Свободата на словото съдържа в себе си и свободата да обидиш някого. Питайте Салман Рушди.

Свободата на изразяване не може да бъде постоянно под прицела на недобронамерени тънкообидни люде. Разберете.

Свободата на словото е в неговата субективност.

Не можете да искате НЯКОЙ (и то, кой ще е  този някой), да определя кое е свобода на словото и кое не. И кое е слово на омразата.

Не разбрах кога идеята за свободата на мисълта и нейното изразяване се превърна в съдържание на политкоректен рецептурник. Наистина.

И подозирам, че това е част от тихата война на новите диктатури – не може всеки да казва всичко и дайте да впрегнем законодателства и институции в обслужване на новите диктатури, които са решили да отстраняват неудобните чрез стигматизирането им – като ги нарекат носители на слово на омразата. Тоест – престъпници.

Госпожо професорке, бановице. Разберете. Трябва да можем да  ви кажем истината.

А истината е, че предложението ви е подло и вулгарно. Не сме съгласни да подменяме основното си гражданско право на свобода на словото с някакво неолиберално фикционално право да не бъдете обиждани.

Адски чувствителен се оказва тоя нов, съвременен свят. Сакън да не чуе лоша дума за себе си. Да я квалифицира като реч на омразата и да поиска ешафод за изказалия се.

НЕ. СВОБОДАТА НА СЛОВОТО (в това число и омразата) НЕ МОЖЕ, НЕ ТРЯБВА, В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ БИВА ДА БЪДЕ КРИМИНАЛИЗИРАНА.



Настоящата Конституция е достатъчно ясна и дружелюбна към индивида.

Там се казва, че можеш да се изразяваш както си искаш, имаш право на свободно мнение, стига да не призоваваш към насилие и извършване на престъпления. Толкова. Хората са защитени.

Останалото е възможността да кажеш на тази професорка от БАН – госпожо, сигурно сте полудели?! Без тя да те прати в затвора за това.

Или за предположението, че тия безумни идеи за криминализация на свободното слово са дело на някаква много недоволна от сексуалния си (а и всякакъв друг) живот жена, която иска наказателно преследване за хора, които не я харесват.

Но...

Все някъде, някой не харесва някого. Приемете го. И го напсувайте, ако се налага.

Все още живеете в държава, която не ви заплашва с наказателен кодекс за това. Засега.

 



 

 



Други статии от този автор



Коментари