#27.Босия към дъщеря си: Дали ще живея 67 или 77 години, не е важно!

Днес е 27 ден от гладната стачка на Николай Колев-Босия.

По телефона звучи изнемощял, с отслабнали сили. Едва говори. Вече тежи 67 килограма.

„Не можах да спя много тази нощ”, казва. „Чух дъщеря ми да плаче през нощта. Станах да я успокоя, като й обясних, че дали ще живея 67 или 77 години не е толкова важно, по-важното е какво ще оставя... и за тях, и за другите... така”.

Тъжен е Босия, но неговата принципност е повече от тъгата.

Днешният протест при НС е преминал по същия начин – полицаите отново нямали писмена заповед.

„Сякаш аз ще стана от инвалидния стол и ще нападна депутатите – така се защитават”, казва Босия.

И добавя, че все пак днес са присъствали само онези полицаи, които обичайно охраняват протеста му.

„С тях нямам проблеми. Проблеми имаше, когато докараха новите, които бяха насъскани да се държат агресивно”, допълва той.

Протестът отново са подкрепили около 20 души, негови съмишленици.

Може би, ако хората познаваха лично Босия, щяха да знаят, че протестът му не е платен и че той наистина гладува.

„Вчера се чувствах много лек, всичко ми беше много леко. Започва един спад, което е нормално и естествено. Все пак завършва четвъртата седмица, което никак не е малко”.

Босия се шегува до последно. И казва:

„Понеже писаха, че кюфтаците и пържолите ги набивам тайно от другите, днес им написах, че аз не мога да ги дъвча и Илияна Беновска ми ги дава в устата добре сдъвкани, за да мога да ги усвоя”.

Той отрича, че председателят на народното събрание Цвета Караянчева го е поканила за среща.

„Аз разбрах от думите й, че искат да обвинят след смъртта ми хората, които са около мен, че ме подбуждат към самоубийство. Разбира се, аз ще го предотвратя това. Елементарни подхвати, които аз лесно ще ги разбия”.

Питаме го какво ще стане с онези, начело на държавата, ако смъртта му настъпи. 

„Много неща ще станат, зависи дали ще продължат протестите. Ако продължат, за което искрено се надявам, тогава ще падне и парламентът, и правителството.

Най-важното – ще започне процес на съзряване на обществото, това всъщност е голямата цел. Тогава, каквото и да бъде правителството, то вече ще се съобразява с общественото мнение. Това е, което аз искам да изградя.

Разбира се, това не става за ден-два, седмица или месец. Това става с поколенията, но все отнякъде трябва да се започне,” казва той.

Босия е убеден, че протестите ще продължат.

Той получава обаждания от хора, които му симпатизират от цялата страна.

Наясно е, че не всички ще приложат в действие думите си.

„Много хора само на думи са съгласни с мен, но се страхуват да действат, но има и едно ядро, които съм убеден, че ще продължат,” добавя той.

Главната цел на протеста е да се поставят условия пред всяко следващо правителство.

„Те трябва да искат разгърната програма, не само какво ще правят, а в какви срокове и по какъв начин ще го постигнат. Това е важното – да се поставят условия на властта и ако не ги изпълни, да бъде пометена.”

„Сегашното състояние на държавата бъдеще няма”, заключи Босия.

На въпроса дали има хора с нужните качества, които да вземат властта, той отговаря, че няма такива и добавя, „Но пак казвам, който и да е на власт, той трябва да бъде поставен от обществото да върши определени неща, които са в полза на това общество. А те вече да измислят какви школи да отварят и какви кадри да подготвят, за да могат да ги реализират”.

След себе си Босия ще остави своя "завет".

„Оставям моите ценности, оставям духовните си начала. Всички съм ги написал в стиховете си, в блога си, в статиите си... Аз така или иначе повече от това не мога да дам. Аз не мога да живея до следващото време, защото то не е дошло и няма да дойде изведнъж”.

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}