Актуално
Френският историк и социолог Марсел Гоше анализира края на мъжкото господство и “новата мъжка незрялост”, резултат от появата на егалитарно общество, в което различията между половете са размити, в интервю за “Фигаро”.
Краят на мъжкото господство

Лентата | 11/07/2018

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Пред очите ни се извършва антропологична промяна: новото място на мъжете в един свят, в който разделението между половете вече не работи.

Съвсем естествено общественото внимание се насочва към нарастващото влияние на жените на всички нива или към продължаващите неравенства, на които все още са жертва.

Но как е възможно тази “женска революция” да не засегне другия пол?

Френският историк и социолог Марсел Гоше анализира края на мъжкото господство и “новата мъжка незрялост”, резултат от появата на егалитарно общество, в което различията между половете са размити, в интервю за “Фигаро”.

“Разделянето на човечеството на два пола беше нещо, което се подразбираше, но то се превърна във въпрос, който вълнува цялото общество, от мига, в който вече няма съдба, предопроделена от пола.

Какво се случва с мъжката специфичност в този конктекст?

Това задължително предефиниране води със себе си серия от нови социологически и психологически проблеми, които засягат сексуалността, живота на двойката, отношението към бащинството”, разсъждава Марсел Гоше пред “Фигаро”.

“Наистина има нова култура на мъжката незрялост, убеден е френският социолог.

Най-високият мъжки хоризонт за младите беше изграждането на чувство за отговорност чрез поемането на грижа за семейство.

Тази перспектива се изпари.

Изведнъж самият смисъл на младостта, условията за навлизане в живота и подготовката за професионална кариера се промениха дълбоко за момчетата.

Сексуалността напълно загуби връзка с продължаването на потомството.

За жените завладяването на традиционно мъжки роли е естествен хоризонт, но за мъжете, на които са били наложени принудително, те до голяма степен загубиха своето значение.

В тази напрегнатост, в която се превърна дългата младост, се формира нов начин на живот, със свои собствени кодове и микросреди.

Една от най-любопитните е малката вселена на цифровите технологии, почти изцяло мъжка. Но в нея вече няма почти нищо от класическата мъжественост”.

Според Марсел Гоше днес се наблюдава едно явление, което той нарича “ефекта на Токвил”:

“В момента, в който неравенството отслабва, протестират срещу него”.

Токвил ясно показва, по повод на Френската революция, че пропастта между социалните съсловия става непоносима в момента, в който намалява.

Същото нещо е между половете.

Остават значителни неравенства, кой би помислил да го отрече?

Но те са остатък от едно историческо наследство, което е загубило своите основи, и това ги прави неприемливи.

Това, което беше в сърцевината на мъжкото господство, а именно разграничаването на половете под знака на тяхната взаимна допълняемост и на превъзходството на единия пол над другия, е мъртво.

Това, което продължава да съществува, по силата на социологическата инерция, изглежда още по-неприемливо.

Можем да определим този разрив през 70-те г. на миналия век, с голямата вълна на индивидуализация, която премахна йерархичния принцип в целия обществен живот и, в частност, в последния бастион, в който йерархията все още имаше смисъл - семейството”, обяснява френският социолог.

“Мъжкото господство беше част от религиозната организация на обществото.

Социалната функция на религията беше да създаде това конститутивно измерение на обществото, каквото е неговото увековечаване във времето, отвъд непрекъснатото обновяване на членовете му, които се раждат и умират.

От момента, в който основата на колективния ред е заложена като свръхестествена и неизменна, подчинението на произтичащите правила гарантира постоянство на културната рамка, независимо от живота и смъртта на актьорите.

Но очевидно не е достатъчно!

Все пак трябва да има и актьори.

Производството на колективна дълготрайност предполага като начало биологично възпроизводство.

Жените са тези, които раждат деца, дори и мъжете да имат нещо общо с това.

Тук се случва тяхното покоряване, под формата на социално присвояване на способността за плодовитост и на нейното подчиняване на културното въпроизводство, запазено за мъжете, подчертава Марсел Гоше.

Според него това, което е дало възможност за еманципация на жените, е измислянето на друг начин обществата да гарантират своята приемственост във времето, което е важен аспект на излизането от религията.

“Раждането престана да бъде обществен въпрос, за да бъде дадена лична свобода на хората. С ефекта на намаляване на раждаемостта. Неслучайно Европа, в която излизането от религията се проявява ясно, има проблем с възпроизводството на населението”, изтъква социологът.

Марсел Гоше вижда в движението #MeToo малка революция, която отразява, продължава и довежда докрай голямата революция. Нищо не може да устои на ангажираното движение. 

“Цивилизационният въпрос пред нас е по-скоро въпросът за преработване на договора между половете въз основа на това, което ще остане от различията в среда на равенство.

В това отношение ние сме в момент на историческа празнота.

Трябва да се измисли егалитарна култура, която зачита разликата между мъжете и жените, със собтвени кодове и правила на вежливост, което е нещо ново в историята”.

“Доскоро се бяхме отпуснали в една фундаментална фикция - за хармонията, предопределена от възпитателната природа.

Предполагаше се, че двата пола са създадени, за да се разбират, защото животът така иска. Прибавете към това солидната йерархия на местата и ролите и официално нямаше проблем.

Когато става дума за равни хора, сближавани само от своите избирателни връзки, нещата не са толкова прости.

Вече не се разбира от само себе си, че очакванията на мъжете и жените са съгласувани. Двата пола ще трябва да се научат да се опознават”, убеден е Марсел Гоше.

“Патриархалният модел на властта се изпари.

Той имаше свойството да претендира за безлично общо правило, потискайки индивидуалното, емоционално, субективно измерение.

За да бъде ефикасна днес властта, тя трябва да бъде съпричастна, да взема предвид особеностите на хората, като същевременно упражнява отговорност.

Този модел задава майчинството.

То слива идеално емоционалната съпричастност и грижата за човешкия интерес.

То обединява двете неща, които бащинският авторитет разделяше”. 

Можем ли да говорим днес за феминизация на обществото?

“Не. Има феминизация на професиите на предаването и на авторитета.

Но има и сексуализация на типично мъжкия социален живот.

Колективната атмосфера е поставена под знака на натрапчива сексуалност, чийто мъжки дух не буди съмнение.

Порнографията е крайният й израз, но тя напоява заобикалящата хедонистична култура с меки форми, като се започне с рекламната сфера.

Сякаш е настъпила някаква промяна: жените бяха от страната на интимното, личното, емоционалното, сантименталното, а мъжете от страната на сериозните роли.

Днес сериозните неща, културата, смисъла на колективното, са склонни да преминават от страната на жените, докато мъжете са склонни да преминават от страната на желанието и удоволствието във всичките им аспекти - секса, спорта, играта, но също  постиженията, съревнованието, конкуренцията.

Промяната е все още в началото, но вече е впечатляваща”, заключава Марсел Гоше.

****
Превод от френски: Галя Дачкова
Източник: www.glasove.com





 



Други статии от този автор



Коментари