Актуално
Належащо е да започнем психиатричната реформа, която от 24 години сме започнали да я правим. Болните трябва да се лекуват извън такъв тип затворени болници, трябва да се лекуват в общността.
Д-р Цветеслава Гълъбова: Безхаберието към психичноболните е огромно

Таня Стойнова | 12/07/2018

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Всички знаят, че грижата за психичноболни хора е свързана с множество трудности. 

Само преди ден се разигра трагичен случай в столичния квартал „Лозенец”, при който психично нестабилен 26-годишен мъж уби баща си, преби майка си и се опита да нападне полицаи при задържането си.

Но докато черните хроники предизвикват обществения дебат, то други належащи проблеми в психиатричната помощ продължават да тлеят.

Един от главните проблеми е лошото материално състояние на държавните психиатрични болници. Прокапали тавани, рушащи се стени, липса на оборудване - например по-модерни линейки, с които да се возят пациентите и т.н.

За тези проблеми ни разказа доктор Цветеслава Гълъбова, директор на държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски" в гр. Нови Искър.

Преди два дни тя призова чрез личния си профил във Фейсбук свои колеги да публикуват снимки, които нагледно да покажат тежкото състояние, в което се намират държавни психиатрични болници в България.

Тя разкри, че Министерството на здравеопазването рядко отговаря на писмата, които му изпраща с различни молби за подпомагане на болницата.

Последната такава молба е била за закупуване на нова линейка. Писмото е изпратено август месец м.г., но отговор и до днес няма.

Едната от снимките, които д-р Гълъбова публикува със следния текст:

"Втората ни кола - естествено втора употреба. За да съм коректна - през 2014 ни бяха отпуснати по 24 х.лв. на псих. болници за закупуване на автомобили - закупихме Дачия, макар че искаме да е линейка, но нямаше достатъчно пари, а от втора употреба ми е писнало. МОИТЕ БОЛНИ НЕ СА ВТОРА УПОТРЕБА И НЕ СА БИВШИ ХОРА!!!"

Ето какво още разказа доктор Гълъбова специално за Lentata:

- Д-р Гълъбова, какво Ви подтикна да призовете колегите си да публикуват снимки на държавните психиатрични болници в България?

- Причината е съвсем тривиална. Вчера ходих на главна визитация из болницата и... не, че не съм виждала тези гледки преди... но слънцето беше огряло току-що измитата ни „хубавица” – 20-годишната (става дума за една от колите, които ползват в болницата). А паркът ни е разкошен – една зеленина, едно спокойствие... но видях тази материална мизерия за пореден път.

Изпратих поредно писмо до министерството, за да кандидатствам пак за линейка и да ги подсетя, че миналата година съм кандидатствала с апликационна форма, какъвто е редът да се искат пари за капиталови разходи, какъвто е колата. Изпратила съм я миналия август. Даже и с „не” не ми отговарят.

Така изглежда остарялата линейка, която са принудени да използват в болницата

Все по-често ми става мъчно, че моите пациенти за пореден път са пренебрегнати.

Ето, например от няколко дни се говори за тези 22 млн., за ремонт за залата на депутатите.

Те са в крайна сметка здрави хора. Да, условията им в никой случай не са мизерни, да, трябва да работят, може би, в по-комфортни условия, но все пак - 22 млн....

Но на моите пациенти толкова ли не е ценен животът, че с тази таратайка да ги разнасям напред-назад и да живеят в тази мизерия? Обидно е!

В нашето общество постоянно се повдига въпроса при какви условията живеят затворниците и че трябва да сме хуманни. Занимаваме се с приюти за кучета – нямам нищо против, така трябва да бъде, трябва да сме хуманни към всяко живо същество... Обаче пък тези хора да ги метнем просто ей така...

Ето това беше причината да напиша този пост. Не се е случило нищо особено, но и в интерес на истината вече почвам да се дразня, че се занимават с това само като се случи нещо.

Ето, например, подлудиха ме (медиите - бел.ред.) по повод убийството в "Лозенец". Тогава ставаме за малко интересни, а после спираме да съществуваме.

Не искам да се говори за проблемите на психиатрията през призмата на тежки инциденти. Така се създава усещането у хората, че психичноболните са генератор на проблеми. А истината е обратната – че те имат страшно много проблеми, генерирани точно от това общество и от безхаберието към тях.

И понеже многократно съм писала и говорила, сега ми хрумна да призова колегите, които пък незнайно защо се притесняват да говоря за тези проблеми.

Ако беше само при мен зле положението - ок, но не е само при мен. В лошо състояние са и останали държавни психиатрични болници. Единствено в пазарджишката психиатрична болница условията са по-добри. Кърджалийската болница е бивш затвор, нашите помещения са бивши складове и бивша конюшня.

Така че къде е най-зле не мога да кажа, защото навсякъде не е добре.

Належащо е да започнем психиатричната реформа, която от 24 години сме започнали да я правим.

Болните трябва да се лекуват извън такъв тип затворени болници, трябва да се лекуват в общността. Трябва да се създаде и система от адекватни извънболнични грижи – социална реахибилитация в домашна среда.Това ще включва и подпомагане на техните семейства, и обучение.

*****
Снимките по-долу са от психиатричната болница в Церова кория, Великотърновска област. 

Част от сградата на болницата в Нови Искър





 

 



Други статии от този автор



Коментари