Как чалгата НЕ умря?

АВТОР: Васко Громков

Нали ги знаете онези фентъзи филми, в които Злото от извънземен или подземен произход се вмъква в някое човешко тяло? А след като го изцеди като лимон (или като плеймейтка-златотърсачка), го зарязва и се вмъква в друго човешко тяло, за да оцелее и да става все по-силно и унищожително.

Ето точно това се случва с националния ни чака-рака-лайфстайл през последните няколко години. Чалгата хитро и уверено еволюира и става все по-непоправима и помитаща. Наивните мечтатели все още повтарят в транс, че това туземно подобие на музика умирало, че никой не ходел вече на „планетарните” концерти, че нямало продажби за продукцията на чичо Митко Димитровградски. Това обаче са фантазии за слепци!

Ако сте следели между редовете развитието на чалга-цунамито в България през последните 20-22 години, няма как да не сте забелязали лукавото му прераждане. Коварният Пришълец лесно изсмука мозъците на две поколения от „прехода” и когато се поизчерпа, моментално реши да се пресели в други тела.

Първата потенциална жертва съвсем целенасочено стана фолклорът. Да, точно онова нещо, наричано клиширано „национално богатство” и включващо хора, ръченици и опинци, наподобяващи подозрително обувките на Малкия Мук и Аладин.

Проблемите със сватбарската музика започнаха в самия край на двадесети век (1998-1999). Дотогава „фолклористите-патрЕоти” дзупаха класически „тударици” по сватби и кръщенета върху класики на Дико Илиев, Борис Карлов, орк. Канарите и други доказани изпълнители. Докато в един момент, с цел припечелване на колебаещата се фенска маса, всичките там Малини-Капини-Гергини-Ягодини и т.н., водени уверено от „институцията” Славчо Трифонов, започнаха да вкарват „кавър-версии” на някоя любима народна песен или хоро в албумите си.

Да, обаче точно тук е уловката! Тя се крие в понятието BPM (удари в минута). Откакто свят светува в музиката има три вида темпо: бавно, умерено и бързо. Е, чалгуните направиха най-простото нещо на света. Свалиха бързото фолклорно темпо в умерено и нацелиха десетката.

Дълго се чудех какво се случва и защо когато като DJ пусна класическо хоро или ръченица на някое тържество, всички си сядат с намръщена гримаса, след като допреди минута са ми пилили на главата да им пусна точно това. Следваха реплики от сорта: „Какви са тези хора? Това не става за игра, много са бързи! Пусни някое от модерните!”. Тогава проумях, че обитателите на тукашните географски ширини и теснини са изтрещели от мързел, дори когато става дума за забавление. Чалгарите бяха свалили с 10-20 удара в минута фолклорните класики и незабелязано софт-кючекът „Бяла роза” беше погребал оригиналите на Дико Илиев и Борис Карлов.

Така започна осакатяването на българския фолклор. Леко, тихо, фино и незабележимо.

Чалгарите започнаха да записват цели дискове с „народна” музика, осъвременена с по-бавно темпо и с типичните кръчмарски извивки. За прикритие се играеше по „тънката лайсна”, наречена фанатичен патрЕотизъм. Ха посмей да кажеш нещо срещу вълшебния български фолклор! Нищо, че вече е претопен и променен. Ще те опекат на клада на момента.

Но понеже апетитът идва с яденето, а лакомията – с простотията, чалгата не спря дотук, а бързо продължи с претопяването. За да привлече по-млади и модерни последователи, на някой идиот му хрумна, че партитата в чалга-копторите (богохулно наричани дискотеки), трябва да бъдат „подгрявани” с хаус музика!? Защо и по каква логика, сигурно ще остане една вечна загадка в исторически план. Да прелееш дийп хаус в хардкор кючек е, меко казано, извратена комбинация, но тя се наложи масово из ошмулената ни Родина. Както и онази мега-простотия с „феерията от салфетки”.

С този наглед малоумен ход чалгата пак удари джакпота. Лека-полека тя успя да пусне пипалата си и в по-снобарските и вървежни клубове, които по принцип „не пускат такава музика”. В един момент закоравели чалгари започнаха да посещават масово хаус клубовете, за да демонстрират интелектуално израстване в музикално отношение. Просташкото държане и нелепия селяндурски имидж обаче, нямаше как да скрият. И постепенно, завземайки нови територии, те прогониха истинските фенове на електронната музика. Получи се пореден безумен парадокс – клубове за модерна денс-музика, пълни догоре с брутални простаци, нямащи нищо общо с въпросното течение.

На Чалга-Ламята и това не й беше достатъчно! И тя продължи с безгрешните си ходове. Наред бяха децата. Връстни и невръстни. Лутащи се между десетките вариации на балканския хип-хоп. Крак повлече Устата, след него се пръкнаха 100 кила и Криско. Последният създаде връткащите дупета Гери, Тита, Дара, Мара, а за десерт медиите, дирижирани от мама Саня, увековечиха Венци Венц и оня другия.

Полуориенталски бийтове и откровено малоумни несвързани текстове успяха да пренесат жадната чалга и в душите, телата и мозъците на третото (малолетно) чалга-поколение. Един напълно завършен цикъл. С появата на ДЕТСКАТА ЧАЛГА и окупирането на радио и телевизионните канали процесът стана необратим.

20 години по-късно сме на изходна позиция. Просто „Селската баня” вече се казва „Късай”, а чичо Митко Пайнерски се е преродил в жена с ново лице, къдрава коса и се казва Саня.

В опита си да замажат брутално налагания кич, вървежните аутотюн-некадърници гордо заявиха, че детската чалга всъщност била… регетон!?!?! Тук вече окончателно се изгуби смисъл да се спори с пълни идиоти! Както и се обезсмисли по-нататъшното писане на този текст.

Остава една любопитна подробност за следене. Дали ненаситната чалга ще успее да се всели и в измършавялото тяло на българския рок-ен-рол!?

Това безспорно ще е последният пирон! Макар че и без него претопяването е необратимо дори за милиони години напред.

Ще трябва да ви разочаровам, но ТЯ е безсмъртна! 

****
Източник: binar.bg

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}