Актуално
Ще ви разкажем за една трудова злополука, завършила с трагичен край, при която не е имало никакви предпазни средства, които да спасят загиналия работник. Жертвата е мъж на 39 години, който работел като мотокарист на пристанище „Запад” в Русе. Името му е Делян Енчев. На 14 юли т.г. той полита към водите на Дунав и не успява да изплува, въпреки усилията на неговия колега да го спаси.
Мълчанието води до смърт. Историята на Делян, който си отиде завинаги

Таня Стойнова | 31/07/2018

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Знаете ли че, докато вие се печете на плажа и се къпете в морето, едни хора, отишли да работят, умират? И никой не говори за това.

Обстоятелствата около смъртта на един българин се прикриват, защото са неудобни за началниците му.

Защото да оставиш някого да работи необезопасен, те прави съучастник в неговата смърт.

Това е историята на Делян Енчев, който вече не е сред нас.

История, която друг няма да ви разкаже.

История за безразличието българско към чуждата болка.

История, която не искаме да се случва вече и затова ви я разказваме.

Законът за здравословните и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) рядко се спазва, а отговорните лица се страхуват как ще изглеждат фаталните им пропуски в очите на обществото.

Делян беше на 39 години и работеше като мотокарист на пристанище „Запад” в Русе.

На 14 юли т.г. той полетя към водите на Дунав и не успя да изплува, въпреки усилията на неговия колега да го спаси.

Инцидентът станал в началото на работния ден, около 8:15 сутринта, когато Делян и колегата му Сашо отишли да отворят капаците на баржата – плавателния съд, от който трябвало да разтоварят тонове насипна гранулирана тор.

Така изглежда баржата, от която работниците на пристанището разтоварват тор

Отворили единия капак, но вторият заяждал и Делян решил да го отвори с лост.

Лостът се „изплюл”, а Делян полетял към водата.

Сашо осъзнал, че колегата му се дави и скочил да го спасява.

„Около десет минути се опитвах да го изкарам, но той не можеше да плува. Аз имам курс за спасител, но не съм предполагал какво нещо е истерията и борбата за живот. Той се опитваше да се катери върху мен, блъска се, дра ме... Борба за живот, истерия. Неописуемо е,” разказва Сашо.

Група рибари видели инцидента от кораба си и сигнализирали на краниста да спусне крана във водата.

За съжаление тялото на Делян потънало под баржата и единствено Сашо успял да се измъкне с крана.

По това време близките на Делян присъствали на кръщенето на малката му племенницата.

Разбрали, че нещо се е случило и веднага тръгнали към пристанището.

„Отидох и видях едно нищо. Няма гранична, няма полиция, няма никой! Абсолютна пародия”, разказва Илко, зетят на Делян.

По думите му Инспекцията по труда е била уведомена за случая още в 10 ч., но е пристигнала чак в 12, а едва в 16 ч. се появил следовател, който да вземе показания.

Водолази от Горна Оряховица били извикани да търсят тялото.

Те пристигнали в 14:30, но след един час се наложило да прекратят издирването, защото им свършил кислородът.

Вечерта Илко звънял на "Гранична полиция" и ги молил да потърсят Делян чрез проследяване на телефона му, който бил водоустойчив и все още имал сигнал.

От гранична полиция му отвърнали с „много добра идея, господине”.

„Аз ли трябва да им ги давам тези идеи,” пита Илко и допълва, „помолих ги на следващия ден (неделя – бел. ред.) изрично да ми се обадят, за да ми дадат информация по издирването, но отново не ми се обадиха.”

Тялото на Делян е извадено от водата след два дни (в понеделник), пред очите на близките му.

В същия ден работата на пристанището е възстановена, а работниците продължили да работят без лични предпазни средства.

Обезопасителните въжета на металната пътека, която води към баржата, т.нар. "сходна", не се използват. Според Илко миналата есен още един човек е паднал заедно със сходната в реката и са успели да го извадят, но не са сигнализирали в Инспекцията по труда 

Сашо твърди, че го накарали да подпише книгата за инструктаж веднага щом излязъл от водата.

„Даже страницата, която е за инструктажа за деня, цялата е мокра и накъдрена... Вижда се какъв ми е подписът, върху четири полета, аз бях разтреперан. След това ни изпратиха да си облечем работни дрехи, ръкавки, предпазни средства и т.н. По телевизията казват, че сме били с работно облекло, а те го извадиха (Делян – бел. ред.) с плетени обувки и по тениска. Спасителни жилетки никога не съм виждал, били взели една седмица след инцидента. Имам потвърждение от колега, че са ги взели, но вече е след дъжд-качулка.”

„По принцип трябваше да бъдем десет човека там. Има подменна група, на които им се плаща да отварят и затварят капаците. Те въобще не присъстват там, не знам къде ходят. Нередности много има и се укриват,” обяснява Сашо.

„Когато ми свърши болничният, не мисля да се връщам там на работа, понеже не оценяват човешкия живот, продължиха да си работят и... така”, допълва той и казва, „Инспекцията по труда е държавна, нашето пристанище е държавно... и няма как държавата да санкционира държавата, ако ме разбирате”.

Илко е създал Фейсбук страница, в която публикува аудио записи на разговор, който е провел с бригадира на смяна. (Виж тук)

Чрез нея той призовава „Сигнализирайте за злоупотребите на работното си място, защото мълчанието води до смъртни случаи!”

По думите му на пристанището е имало поне три инцидента, които са били прикривани.

„За единия случай сме на 100 процента сигурни. Намерил съм този, на когото му се е случило през март 2016, също е паднал във водата, но не иска да свидетелства, смята, че сам е виновен. Дотам са ги изкривили, че хората сами приемат, че са виновни!,” казва Илко. Пострадалият през 2016 също не е бил с работни дрехи.

В обръщение към медиите директорът на Дирекция "Инспекцията по труда" в Русе, Ирена Николаева, казва: „На този етап нарушенията, които сме констатирали и които смятаме, че имат отношение към злополуката, са нарушения, свързани с работното време. Недопустимо е работа 14 дена без почивка, смятаме, че преумората е оказала влияние в случая”.

Семейството на Делян твърди, че той е работил без почивен ден не 14, а поне 18 дни на 11-часови смени.

Според репортаж от 27 юли на русенската телевизия Kiss13 тялото на Делян още не е намерено, при положение, че то е извадено на 16 юли и погребано на 18. (Виж тук)

В момента се води досъдебно производство и близките на Делян се надяват случаят да бъде разплетен и правилата за безопасност вече да бъдат стриктно спазвани, за да няма повече жертви.





 



Други статии от този автор



Коментари