Валери Симеонов няма понятие какво се случва в туризма

АВТОР: Стефан Джендов

Повече от десетилетие световната тенденция върви към туризъм на преживяванията. Това неясно определение е свързано с желязна конкретика: всичко от мига на пристигането трябва да е посветено на безупречна организация, която да даде на всеки гост на страната възможност да запечата в паметта си и в достатъчно кадри незабравима ваканция. Всяка спънка по пътя го разочарова. 

А у нас препъването е с напълно физически измерения: паднали скали, пропаднали пътища, липсващи пътища, липсващи указателни табели, липсващи карти, липсващи служители. Изобщо – едни големи, трайни и традиционни липси, които превръщат българския туристически продукт в боза. 

Курортът Боровец, началото на юли. Датска гражданка решава да се качи до Седемте рилски езера. Отсяда в хотел на Боровец. И всичко е чудесно, докато не се нахранва. Следва мъчителна, изтощителна, смазваща нощ на изчистване на организма й от онова, което й е сервирано в ресторантче, където са готвили с продукти трета преснота. Жената обаче, научена в Дания, че местният медицински център реагира, отчаяно звъняла, но никой не вдигнал. Не се обадила на 112, защото притежава респект към този номер – той е за истински сериозни случаи, а тя само се нуждаела от временна медицинска помощ. 

Културата на чужденците е техен най-голям враг в България. 

Защо вицепремиерът трябва да е с отношение и към прехраната на туристите, след като съществува БАБХ? С отношение към пътната инфраструктура, след като съществува МРРБ? С отношение към водния цикъл, към състоянието на транспортните средства, опазването на исторически и архитектурни обекти? 

Защото туристическият продукт не е тоалетната, която той откри на границата, а всичко, което всеки гост на страната получава от мига на пристигането си до самото му заминаване. 

Време е вицепремиерът Валери Симеонов да разбере каква е ролята му в ресора. 

Министрите създават политики в поверения им сектор. Политиките представляват създаването на цялостна визия за развитието в дадена област, изготвянето на план за действие и възлагането на етапите на това изпълнение на конкретни изпълнители. Институцията, под чиято шапка се провежда политиката, чрез активно работещи хора задължава всички институции, чиято дейност пряко и непряко се отразява на дейността – в случая на туризма, да изпълняват навременно и компетентно всяка стъпка, която гарантира качеството на продукта. 

Министрите не са инспектори: те не броят тонколони, не газят по плажовете и не броят чадъри; не проверяват ресторантско меню за закуска, не проверяват дали гидовете на туристически обекти са на работните си места; не съветват правителството да бъде официално нарушен закон – например да бъде разрешено пушенето, защото и без това се пуши.

Политиките, зад които застава вицепремиерът, би трябвало да представят дългосрочен план и дават насоки на всички играчи в бизнеса на какво да акцентират, какво да очакват, как да се развиват, какво ще се търси след пет години, след десет години. И той го прави с ясното съзнание, че по този начин държавата ще участва в световен процес. 

Докато всеки участник в туристическата индустрия у нас обаче разчита единствено на собствените си сили и се справя сезон след сезон, само благодарение на върлия си инат и способност да оцелява, няма абсолютно никакво значение колко чадъра са преброени, колко кабела на тонколони са изтеглени. 

Горчивата истина е, че бизнесът няма идея накъде върви индустрията. Или поне в България тя вече сериозно изостава зад Македония, стои на светлинни години зад Гърция, не може да достигне културата на обслужване на Турция, започва да прикляка зад Румъния, макар румънците да са най-многобройните чужди туристи у нас – 1,9 милиона, срещу 566 хил. руснаци, например. 

Никой не може да каже къде сме ние.

Пресен пример. Пример с аромат на пот, мръсни памперси и още нещо… Огромна авария за два дни спира водоподаването в Поморие в първите дни на август. Местното население, по данни на Националния статистически институт (НСИ), възлиза на около 14-15 хил. души. Националната статистика мълчи по въпроса колко са туристическите легла в морския град – такива данни просто липсват, но в Бургас са отчетени 134 хил. легла. В пика на водната кризата, по средата на втория ден от бизнеса коментират пред Флагман.бг, че е драматично важно 250-те хил. гости на града възможно най-скоро да се сдобият с вода. 

Ситуацията отваря няколко теми и всяка от тях е остра и болезнена: 

• През 2015 г. премиерът Борисов откри модерна пречиствателна станция за отпадни води в Поморие на стойност 32 млн. лв., като част от цялостната подмяна на водния цикъл на града. Станцията е достатъчна за пречистване на нечистотиите на 57 хил. души. През 2018 г. за два августовски дни градът преживява три последователни аварии във водозахранването и всички остават на сухо. В този момент 250-те хил. гости и жители са вече с почти с 200 хил. повече от капацитета на пречиствателната станция. 
• Не е ясно с колко броят на туристите надхвърля капацитета на водопреносната система и какъв е дългосрочният ефект за екологията при пълната липса на яснота колко хора може да понесе туристическият град;
• В непосредствена близост е Слънчев бряг, където според НСИ броят на леглата е 65 хиляди. По данни на туристическата индустрия, броят на гостите в един и същи момент е около 400 хиляди, което прави по около 6 души на легло в пика на сезона;
• Пречиствателната станция край Равда обхваща Слънчев бряг, Несебър, Свети Влас, Кошарица, Равда и Каблешково. Капацитетът й е 220 хил. души дневно. Ако 400 хил. са само на Слънчев бряг, какво трябва да се случи с отходните води на останалите пет населени места? 
• Туризмът в страната изглежда ценен, важен и подлежи на внимание само що се отнася до Черноморието. Цели региони на страната са изоставени до степен уникални обекти да са без обозначение, без пътеки, без намек дори за съществуването си.

Малцина ще си спомнят, че когато Росен Плевнелиев бе министър на регионалното развитие, той отказа да даде старт на градежа на пречиствателни станции по морето, докато не стане ясно каква е легловата база. През 2018 г. отчетната бройка все още изостава с няколкостотин хиляди до няколко милиона легла? Никой не може да каже. Всъщност това е загадка за територията на цяла България. В същото време някои от уникалните географски и исторически обекти в страната са практически недостъпни освен за верижна техника. Върху тях се срутват скали, дървета, отварят се пробойни, свличат се цели пътни платна, пропадат мостове. Селищата се обезлюдяват, защото дори да са уникални, те са недостъпни. 

Създаването на политики в туризма означава изсветляване на бизнес, чийто сив сектор варира в широките граници между 40 и 80 процента. Означава целенасочена работа за защита правата на работещите в този гигантски сектор, който поне на хартия осигурява около 14 на сто от БВП. Всеизвестна тайна е криенето на осигуровки, договорите на няколко часа, а служителите работят по 12-14 часа на ден. Всичко е известно. 

Затова е нелепо, когато министър тръгва като инспектор и върши едно мъничко, мъничко нещо, на фона на сектор, който се клати на глинени крака. Няма значение дали тегли жици или брои чадъри, проверява колко преместваем е някой обект или открива гранична тоалетна.

Цялата индустрия оцелява благодарение на локални инициативи, които обаче се бият с други подобни; имитации съсипват качествени начинания. Няма кой да проследи спазването на Закон за туризма, в който още преди години ясно беше разписано, че България трябва да бъде разделена на девет туристически региона и те да създават обща политика по представянето си. Все още непостижима задача е създаването на правила в сферата на къмпингуването. 
Публикация във Фейсбук от преди седмица на случаен посетител на бунгалата на Камчия гласи: „Гнусните бунгала на Камчия! Никога! Наричат се "Рай". Ни-ко-га! По-отвратително нещо не съм виждала! Неслучайно ми върнаха капарото отривисто. Жалко за природата. 

В гората наоколо има още по-мизерни бунгала. И през 5 метра изоставени, полуразрушени постройки. Кал. Не съм очаквала лукс, но това беше потресаващо. Измамници! И за тази мизерия, за тази гнусотия, искат 30 лева. На рецепция ми върнаха капарото със замах. Явно са натрупали опит. А някои хора направо бягат, дори не си искат парите.“

Ето това без държавна политика няма да се промени никога. И за целта не е нужен вицепремиер, който нахлува сред бунгалата с брадва и ги посича заради позорния им вид, а от твърдо въвеждане на практики, които гарантират качество и смисъл на инвестициите в този вид туризъм.  

Все още е напълно непостижимо изграждането на велотрасета и места за колоездачи в България, в резултат на което страната ни е напълно изключена от европейските карти за велопътешествия – индустрия, която генерира около 60 млрд. евро годишно в рамките на ЕС. Между другото, Сърбия е част от тези трасета. 

Колко нелепа е ситуацията в туристическия бранш става ясно на международните римски игри в Италия, където българите участват с един отбор, събран между любители на древната история от няколко града. За потрес на „римляните“ от други държави, нашият отбор започва да се „самоизбива“ на градски принцип – тези от морето мразели другите от Дунава и пред смаяните очи на „врага“ се „намушкали“ едни други. 

Това е обобщението на цялата ни индустрия – противоборство, взаимна ненавист, кокошкарски трикове, укриване на данъци. И ако един вицепремиер, който стои по ранг след премиера на държавата, не знае как да използва експертния потенциал на своето ведомство, то той или е пропуснал да си осигури експерти, или не знае, че те служат за подсигуряване на политиката му. А засега такава Валери Симеонов не е демонстрирал.  

Политиката в туризма означава също да бъде взето ясно решение по какъв начин България се представя на световните туристически борси и дали ще продължи порочната практика страната ни да е представена от туроператори, които подписват договори за пълнене на чартъри и с един досаден национален щанд, скучен като комсомолска рецитация?

Отвъд самата България е нейният образ пред света. Логично е вицепремиерът да разработи политиките, които да изградят ясен, конкретен и твърд ангажимент с дипломатическите мисии и културните институти, там, където съществуват. Но това също не се случва. Очаква се от мисиите да бъдат ентусиазирани и да правят това, защото е редно. Политика в тази област обаче не съществува.

Какъв е тогава смисълът от вицепремиер с ресор „туризъм“? Със същия ефект би могъл да бъде „космонавтика“. Крайният резултат е един и същ. Е, поне никой няма да държи сметка на космонавтите в колко часа са си пуснали музика. 

****
Източник: www.glasove.com