Ердоган използва силни думи, но е прагматичен при кризи

Човекът в центъра на турската валутна криза и враждата със САЩ – президентът Реджеп Тайип Ердоган – дава воля на същата войнствена реторика, която му вдъхваше сили да премине през други сериозни предизвикателства през 16-те си години на власт като все по-авторитарен лидер на страна, ключов съюзник на НАТО.

Ердоган обаче е също така прагматичен човек, който отчаяно се нуждае от изход от безизходицата, която застрашава прекомерно големите му амбиции за процъфтяващата някога турска икономика.

Взаимодействието между тези две страни на Ердоган може да определи как една страна, която стратегически заема част и от Азия, и от Европа и която приютява няколко милиона сирийски бежанци по силата на споразумение с ЕС, ще се справи с вълна от проблеми: висока инфлация, отлив на чуждестранни инвеститори и срив в стойността на турската лира.

Въпросът е дали президентът ще се придържа към непоколебимата си публична позиция или ще накара своите сътрудници да я смекчат в името на стабилизирането на икономиката, за която той амбициозно заяви, че ще стане една от най-силните в света до 2023 г. – първото столетие от основаването на републиката.

И ако той действително потърси компромис, анализаторите се питат дали няма да бъде твърде късно да се поправят икономическите щети.

Президентът, чието дългогодишно изборно превъзходство е помрачено от безпокойства за основните свободи и кампания срещу опонентите му, произнесе своя класическа реч във вторник.

Той каза, че Турция е изправена пред атака, извиквайки спомена за опита за преврат на 15 юли 2016 г., извършен от фракция в армията, при който близо 300 души бяха убити.

„Ние стоим изправени пред танковете, оръдията и самолетите“, каза Ердоган, дързък политик, бивш футболист и някогашен кмет на Истанбул.

„И нямайте съмнение, че днес, ние ще се справим с долара, с валутния курс, с инфлацията и лихвите. Ще се изправим срещу тях със същата решимост“, заяви той.

Посланието на президента до поддръжниците му бе, че Турция отново е под обсада от мъгливи конспиратори, послание, което докосва исторически струната на много турци, като се има предвид, че в годините на разпада на Османската империя в началото на 20 в. външни сили разпарчатосват останките й.

Ердоган, 64-годишен, говори за „икономически екзекутори“ и „по-дълбока операция“, водена срещу Турция – страна, бореща се със собствени вътрешни разделения: между набожните мюсюлмани и светските граждани, между кюрдското малцинство и държавата, между тези, които са „за“, и онези „против“ поляризиращия президент.

Много икономисти предполагат, че проблемите на Турция произхождат предимно от лошото управление под строгия взор на президента, който години наред се бори за развитие, подхранвано от ниски лихвени проценти и натрупване на висока задлъжнялост в чуждестранна валута.

Има съмнения също за независимостта от Ердоган на турската централна банка да вдигне лихвените проценти и да подкрепи националната валута.

Ердоган притесни инвеститорите и с решението си да назначи своя зет за финансов министър в новия кабинет, след като беше избран за президент през юни.

Всичко това притесни инвеститорите, които навремето съдействаха за захранването на турската икономика, а сега изтеглят парите си. Техният отлив влошава положението със спада на лирата, което вероятно ще доведе до фалити в Турция, тъй като банките и компаниите със заеми в чуждестранна валута ще се сринат.

Това увеличава страховете на пазарите в самоподхранващ се, порочен цикъл.

Ситуацията в Турция е вероятно да се влоши преди да се подобри, каза Никълъс Брукс, ръководител на програма за икономически и инвестиционни проучвания в Интермидиът кепитъл груп (Intermediate Capital Group).

Основният проблем в Турция е натрупването на нестабилни икономически дисбаланси, добави Брукс.

Ако ситуацията не се подобри, Турция може да поиска спасителна програма от Международния валутен фонд (МВФ), но анализатори казват, че Ердоган не е вероятно да стигне до там, тъй като това може да подкопае неговия старателно изграждан имидж на силен лидер, който води страната към благоденствие.

Също така САЩ са най-големият участник в МВФ, като заради това ще бъде още по-трудно Ердоган да приеме помощ от страна, която е обявил за враг.

Ако сривът на пазара продължава, Ердоган може да има малко опции освен да ограничи изтичането на пари извън страната, драконовска стъпка, която може да не позволи икономиката да се срине, но може да спре растежа й за години.

Брукс казва, че турската централна банка трябва рязко да увеличи нивата на лихвите, което може да намали инфлацията и да бъдат привлечени инвестиции.

Ердоган досега отхвърля подобни анализи, като казва, че САЩ са основният виновник.

Вашингтон увеличи натиска, като наложи финансови санкции на двама турски министри и удвои митата върху стоманата и алуминия за Турция, докато президентът Доналд Тръмп опитва да осигури освобождаването на Андрю Брънсън, американски пастор, който е съден в Турция по обвинения в шпионаж и тероризъм. Брънсън и САЩ казват, че обвиненията срещу пастора, задържан по време на масови арести и чистки след опита за преврат през 2016 г., са изфабрикувани.

Американският шарже д’афер в Анкара Джефри Ховиниър посети Брънсън във вторник и след това заяви, че делата срещу пастора, който се намира под домашен арест, и срещу други лица, задържани в Турция, трябва да се разрешават честно и бързо.

Междувременно турска държавна медия съобщи, че адвокатът, представящ пастора, е внесъл иск в съда за отмяна на забраната за пътуване, наложена на Брънсън.

Пасторът може да бъде осъден на до 35 години затвор, ако бъде признат за виновен; Ердоган свързва задържането му с исканията на Турция за екстрадиция на Фетхуллах Гюлен, мюсюлмански проповедник в САЩ, който отхвърля турските твърдения, че той е организирал опита за преврат.

Ердоган е показвал прагматична страна при преодоляването на остри спорове в миналото, включително с Израел и Русия.

Той често е разпалвал поддръжниците с остри критики към ЕС, но правителството му продължава да действа заедно с ЕС, макар че дългите усилия за присъединяване към блока са блокирани години наред.

Във вторник реториката доминираше. Докато кризата, свързана с валутата се следи по света, Ердоган обяви, че Турция ще стане „светещата звезда на региона и света“.

***
Източник: e-vestnik.bg

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}