Актуално
Мартин Карбовски си намира 40 съвсем основателни причини да не иска да живее в тази страна. Дали не е прав?
ЗАЩО НЕ ХАРЕСВАМ ТАЗИ СТРАНА

Мартин Карбовски | 27/08/2018

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Лентата започва да публикува поредица от емблематичните текстове на Карбовски. 

Първо е ред на "Пътеписите". 

Текстът "Защо не харесвам тази страна" е написан през 1999 и публикуван в"Пътеписи" през 2005 година.

В него Карбовски изброява 40 причини, поради които "не харесва" държавата България и които я правят неповторима по един свойствено-негативен начин.

Карбовски също така проследява различни случки от живота си в хронологичен ред, които нарича "експерименти".

В тези експерименти не е бил сам - преживели са ги и връстниците му, представителите на неговото поколение - децата на 70-те.

Четете, припомнете си и съотнесете написаното към днешна дата... и може би ще останете изненадани:

***

Мартин Карбовски си намира 40 съвсем основателни причини да не иска да живее в тази страна. Дали не е прав?

1. Тази Страна мирише лошо. Тя е непочистена и неподдържана като хората, които, без да се усещат, живеят в нея. Всичко в Тази Страна се изронва, лющи, обрасва и потъва. В Тази Страна природата и хаосът винаги взимат връх над промяната и усилието. Тук, в Тази Страна, са красиви само природните гледки, църквите и морето. Отдалеч.

2. Хората на Тази Страна са издигнали Търпимостта в култ. А тя, съчетана с Общественото отебаване, дава само един плод - плодът на обикновения некачествен егоизъм. Навсякъде в природата и при Хората, работещи за себе си, егоизмът е Машина за Прогрес. Тук тази машина работи колкото да отреже ръцете на Хората, работещи за себе си.

3. На това място е измислена и работи усърдно единствената във философията антитеза на космополитизма. Това е „махалитизмът“. Тази страна се чувства и се държи, сякаш е сама на планетата, а вът­решният й живот къркори най-вече от глад за вътрешен живот.

4. Пак в Тази Страна се твърди, че махалитизмът няма алтерна­тива.

5. Вечната Нова олигархия. Тази Страна регулярно плячкосва до изнасилване целия обществен ресурс, потенцията на природата и самата нация.

6. Вечната Нова олигархия никога не експлоатира, а циклично пропилява желанията, идеите и възможностите на подопечните си, които разполагат с подобен капитал. И в услуга на Новата олигархия - и Търпимостта е култ, и махалитизмът е безалтернативен и никой нищо не разбира от данъчни декларации.

7. Скепсисът и жалкото съществуванийце на така наречената „интелигенция“.

8. Оправданият оптимизъм и житейските успехи на така и ненаречената неинтелигенция.

9. Тоталното обществено лицемерие. Езиците, на които говори общественото и индивидуалното съзнание, се отричат взаимно и драстично се разминават. Това е нормално за което и да е място на света, но тук комуникацията между тези два езика прилича на мръс­ните жестове на глухонеми хора, които въобще не са в една стая.

10. Липсата на Правила. В Тази Страна писаните и неписаните Правила висят напечатани на циклостил и набучени на пирон в то­алетната на двора. Когато ти потрябват Правила, винаги се оказва, че някой преди тебе ги е употребил и трябва да ползваш Неговите Правила.

11. Липсата на памет. Националната амнезия се състои в осъзнатото и практикувано екзистенциално безсмислие. В тази страна семиотичният знак за „вчера“е неясен точно колкото знакът за„утре“. В тази страна никой не е оттук и всеки е за малко.

12. В Тази Страна имената на мъртвиците се пазят само 15 (сло­вом: петнадесет) години.

13. Липсата на знаци. Пътни знаци.

14. Незнанието. Тери Пратчет казва: „Подозирам,  че всъщност никой на тази планета не знае как точно работи видеото“.

Никой не знае как точно съществува Тази Страна. Как точно работи и въобще работи ли, или просто се търкаля. Как катастрофира Тази Страна?

В Тази Страна никой никога не е чувал тихото мъркане на добре под­държания Обществен двигател с мощността на няколкото милиона човешки сили.

15. Перманентният Експеримент. Ако всяко поколение се обърне назад и провери по години живота си, без изненада ще забележи, че с него е експериментирано на всеки етап от неговия живот. Малко от историята на Поколение 70:

1976 година: на 6 години

Провежда се експеримент - могат ли децата да тръгнат на 6 го­дини на училище. Множество деца тръгват на училище на тази въз­раст и в тази година по системата на д-р Лозанов.

1980 година: на 10 години

В четвърти клас Поколение 70 вече учи материала за пети клас. Идва нареждане за отмяна на системата на Лозанов. Поколение 70 минава в пети клас и учи същото като в четвърти, за да се изравнят по старата система. Една година от живота на Поколение 70 вече е загубена.

1984 година: на 14 години

Поколение 70 влиза в Гимназия. Учи средно четири години, за да разбере, че се въвежда експеримент със системата на УПК. Всеки трябва да има професия. Една година (това е 87/88 г.) Поколение 70 учи стругарство, шоколадиерство, тракторизъм, шев, кройка и въоб­ще - занаят. Нито един представител на Поколение 70 днес не рабо­ти това, което е учил в неясната абревиатура УПК. Още една година от живота на Поколение 70 е загубена.

1988 година: на 18 години

Поколение 70 влиза в казармата. През 1988 тя е с двегодишен срок. През 1990 г. срокът й намалява на година и половина. Така Поколение 70 е последният набор, който служи две години. Само след още една година военната служба се намалява на срок от една година. Това показва, че от живота на Поколение 70 е загубена по­редната година.

1995 година: на 25 години

Поколение 70 губи по семестър или по цяла година, защото се за­нимава с политика - стачки против Луканов и стачки против Виденов. Поколение 70 не смята обаче това време за изгубено. Поколение 70 се радва, че е живяло в интересни времена. Поколение 70 не е дребнаво, то дори си вярва, че е посветило част от младостта си на Революцията. Това е характерно за доста поколения у нас, нали?!

Днес Поколение 70 отива към 30 години. Поне три години от живота му дотук са загубени. Могло е да бъдат спестени.

Това са 10% от живота на Поколение 70. Експериментът про­дължава.

16. Американската и българската мечта. Разликата между тях е като разликата между „готина пичка“и „готина печка“. Като раз­ликата между думите „планета“и„платена“. Като разликата между „банален“и „анален“.

В тази страна има само два типа хора: Наркомани и Бандити. Първите седят в духовна и физиологическа абстиненция и задово­ляват наркотичния си глад с каквото намерят - от съмнителна джанкова ракия до съмнително прахче. И умират от свръхдоза, без да дойдат в съзнание.

Вторите също умират от своята свръхдоза, както и да се нарича тя: холестерол, адреналин при престрелка или кокаин при прости­тутка.

Между двата типа хора в Тази Страна няма нищо. Това е единст­веният асортимент на пазара на обществените персонажи.

17. Градският транспорт.

18. Нито един чиновник и бюрократ досега не е бил разкъсан от разярена тълпа, нито едно гише не е строшено с камъни - защото ОПАШКАТА е основната форма на съществуване в Тази Страна.

19. Тази Страна се нуждае от човек, който да я започне и създаде от начало.

20. „Философията на компота“. Едно необяснимо и неизследвано явление, което свежда бита и духовността на един човек до това как да запази за по-дълго плодовете на своя труд, зеленчуците на своя труд и арпаджика на своя труд.

21. Креативният гений на Тази Страна. Той стига дотам, докъдето някой е хвърлил стара щайга, която гори чудесно, безплатна е и може да бъде запалена, за да се разгори и да свети под казана на превеликата и уникална Философия на компота. А креативният гений на Тази Страна ще стои край компотения огън и ще изправя с камък пироните на щайгата. Те ще бъдат използвани за укрепване на националното самосъзнание на креативния гений на Тази Страна.

Всичко това звучи сложно, но не е.

22. Винаги когато едно поколение си отиде, то завещава на след­ващото именно тези си две неща - малкото си проверена философия и непроверен брой компоти.

23. Обществените тоалетни - заради връзката на човешкия дух със сюрреализма на местата за голяма нужда.

24. В тази страна най-забранената за писане дума е думата „лай­но“. А кенефите, улиците, фадопете ни са тапицирани с говна и ури­на. Направете връзката: в много от страните с най-чисти тоалетни на света, думата „лайно“ е прост идиом - любезен признак на несъгла­сие и негативна оценка.

25. Пренебрежението, неприветливостта и направо омразата на Нормалния свят към Тази Страна.

26. Въпросът, който си задава всеки - наистина ли си заслужих­ме с нещо тази омраза, или тези хора са просто едни лоши и студени хора, които не желаят да разберат нашата душевност?!

27. Слънчогледовото семе, овъргаляно в сол и брашно, изпечено във фурна и продавано от цигани на улицата. За него в Тази Страна се носи легендата, че ако стара циганка се изпикае в сместа преди печене, семките ставали и чудно вкусни, и силно солени, и хората винаги се връщали, за да си  вземат още една фунийка.

28. Хората по улицата. Те са тъжни, с наднормено тегло, непод-стригани и небръснати, лошо облечени и зли. Те са най-добрата лю­пилня за мизантропията - хранителната среда на нихилизма. Те са катализатор на песимизма и щам на типичния балкански сексизъм.

29. Централна гара, БДЖ и РСВ.

30. Глаголът „щях“. „Щях“ е най-често срещаното глаголно вре­ме в тази страна. Но не защото е любимо. В него винаги личи нос­талгията на миналото, което е щяло да се получи, но е свършило принудително.

31. Нещо изключително патетично и просто: в тази страна никой не знае словосъчетанието „граждански права“. И никой не ги търси, освен в речника, където попада на думите „граница“, „гравитирам“и „грапа“.

32. Околовръстното, Лъвовмост. Крайните квартали, панелите, грозотата, сивото и цялата Вселенска Прах, която се е струпала, из­глежда, именно тук.

33. Лошата източна музика, чийто стил в превод на български звучи така: „народ-народ музика“ (преведи си сам понятието „поп- фолк музика“).

34. JFK: той беше казал веднъж „Не питайте какво може да ви даде тази страна, а се попитайте какво вие можете да дадете на тази страна...“

Повечето хора обаче в тази страна й дадоха, каквото можаха. Дадоха й шанс - не емигрираха веднага. Хора като теб и мен, хора, коиго не могат да бъдат обвинени, че са стояли на едно място. Хора, които опитаха какво ли не, не можаха да станат Бандити, твърде страхливи бяха да станат Наркомани и просто днес си тръгват. Не, не е късно.

35. Остаряващата нация, заради липсата на желание за бебета в Тази Страна.

36. Приятелите ми, съучениците ми, хората, които си отидоха, които си отиват и сега. И онези, които дори няма да си отидат: не само че не харесвам тази страна - просто неистово не мога да я раз­бера и понеса.

37. Моят „Регистър на Изгубените каузи“. Той е отделна книга.

38. Фразата „абе, карай - може и така“ - химн, кредо и философ­ски камък на начина, по който се работи в тази страна.

Безсмислието да напишеш 40 причини защо не харесваш тази страна. И поне да си вземеш парите, да попиеш, да попушиш, да по­чукаш, да поповръщаш, да погледаш видео, после пак да попишеш.

Защо ми се струва, че на друго място, на друг език, по същото време, всичко това щеше да има някакъв смисъл?





 



Други статии от този автор



Коментари