Актуално
Лентата започва да публикува поредица от емблематичните текстове на Карбовски. Първо е ред на "Пътеписите". Текстът "Винаги ще има утре" е написан през 2003 година. В него Карбовски разглежда темата за провеждането на избори в нашата държава и назовава проблемните фигури, които не правят правилния избор и довеждат до тежки проблеми за бъдещето на България.
ВИНАГИ ЩЕ ИМА УТРЕ

Мартин Карбовски | 30/08/2018

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Лентата започва да публикува поредица от емблематичните текстове на Карбовски. 

Първо е ред на "Пътеписите". 

Текстът "Винаги ще има утре" е написан през 2003 година.

В него Карбовски засяга темата за провеждането на избори в нашата държава и назовава проблемните фигури, които не правят правилния избор и сриват политическото бъдеще на България.

****

Изборите са срамна история, част I

Една сутрин се събудих и разбрах, че ще трябва да живея в дър­жава. Аз не ща да живея в държава, защото държавата е гадост, обаче усетих, че където и да отида по света, ще трябва да съм подчинен на държавата.

Все някъде ще трябва да ходя на училище, някъде ще трябва да си хвърлям боклука, някъде ще трябва да ходя в армията, някъде на някаква държава ще трябва да давам част от парите си, което е скандал­но, защото аз не искам държава, и тя не ме иска мен, обаче аз й плащам издръжката.

Излиза, че държавата е по-лоша от бивша жена.

Държавата е нещо средно между курва и мутра-педераст, защото като ти вземе па­рите, не само че не ти прави свирката, ами те кара да й духаш.

Мръсна работа е държавата.

Замисълът на държавата сам по себе си е красив като всички гадости.

Държавата трябва да ти предложи улици, доктори, сметища, защита от други държави и защита от изнасилвачи в тъмното.

За да работи тъпата държава, явно трябва някой да се грижи за тези работи.

И тук идва ужасната преебушка.

Държавата, това не съм аз, а едни други хора, които вие избирате на избори.

Тези хора вие така ги избирате, че направо ми иде да се застре­лям.

След това размислям и решавам, че няма да се застрелям, а ако съвсем ми писне, ще си купя един калашник и патрони от битака, ще се кача някъде на високо и ще стрелям на автоматична по когото ми падне.

Това доста хора го правят и то в държави, където искаме да емигрираме, има си причина за това.

Нашата държава е тъпа, обаче тук никой не ти пречи да пиеш, а както много пъти сме казвали, у нас пиенето ни пази от доста ексцесии.

В други държави, където искаме да емигрираме, действа т.нар. „син закон“, някакъв църковен закон, и като му дойде на човек байгън от държавата, му е много по-лесно да си намери калашник, отколкото водка.

У нас все още водката се намира по-лесно от калашниците и на това се крепи социалният мир. Както и в Русия.

Така се оказва, значи. Ще избягам оттук, обаче пак ще трябва да живея в някаква шибана държава.

Колкото по-хубава е държавата, в която си избягал, толкова повече те карат да я заобичаш.

У нас поне никой никога не те кара да обичаш държавата, слава Богу, още не сме такива шибани автолицемери.

Е, щом държавата е непреодолима, значи поне изборите трябва да са както трябва. Обаче изборите са срамна работа.

Те са предприятие, което експлоатира хиляди невинни секретарки, чиновнички, добро­волки, журналистки, проститутки, пиарки, камериерки, сервитьорки и прочие сътруднички, както и няколко лични шофьори на министри.

Аз се чудех що не се получават изборите, а сега вече знам защо - защото изборите реално се правят от жени, за да могат да бъдат избрани няколкостотин мъже.

Изборите са върха на сексизма, защото веднага трябва да напомним, че всъщност мъжете обичат да са във властта, за да чукат повече.

И какво се оказва - девойки от всякакъв калибър по­магат на мъжете да бъдат избрани, а после тези същите девойки стават любовници на избраните или поне се стремят към това.

Всъщност май има някакъв смисъл, дори от женска гледна точ­ка.

Изборите са срамна работа, въпреки че съживяват икономиката.

Срамна са, защото се дават кинти за най-срамни неща.

За кламери. Тонове кламери. За факс-хартия. За музиканти. За закупуване на торти по време на холера.

Разбира се, че няма холера, но да се купу­ват милиони торти, когато някакви хора имат хляб и сол и мечтаят за лук - това е по-лошо и от холера.

Срамна работа е, защото нито един политик не признава, че изборите са инвестиция. Няма лошо да са инвестиция, но трябва да си го кажете.

А най-тъпото е, че изборите са повод да се изговорят милиони лъжи и милиарди глупости.

Срамна работа са, защото когато на мен ми се обадиха от Хоризонт, за да коментирам изказването на един поет, Леонидов, че хората не трябвало да гласуват и така щели да накажат политиците, на мене ми се присра.

Като чуя името на поета Леонидов, винаги ми става лошо.

Този път обаче беше още по-лошо, защото пътувах насам-натам из държавата, за да агитирам младите да гласуват, а с мен беше и една мис България.

А така - в колата с мис България, насред полето, трябва да коментирам думите на поета Леонидов, а на мен ми е лошо и ще се насера пред мис България, ей така, на пътя.

Бог срам, мен не срам, отбих колата, слязох и се направих, че се разхождам из полето.

Наблизо имаше трънки и докато слушах какво говори поетът Леонидов, как щял да накаже политиците с гъза си, като не гласува за тях, направо щях да експлодирам.

Клекнах и точно тогава дойде моят ред да говоря по радио Хоризонт. Говорих дълго.

Скрит от мис България, пред очите на всички небесни духове, аз дадох едно концептуално интервю на националното радио - докато аках. Стана нелошо интервю. Казах важни неща.

И тогава разбрах, че всички така правят.

Изборите са срамна работа, част II

Обаче не съм аз виновен, че изборите са срамна работа. Аз поне не се насирам и не обещавам, че няма да се насирам.

Изборите у нас са дълбоко сгрешени още в замисъла си.

Те са като фонтан с лайна, за които никой не се наема да признае, че всъщност не са шарени и различни, а еднакво сиви или кафяви.

Изборите са дълбо­ко сгрешени в нашата къща, при това не заради политиците.

Изборите са сгрешени заради вас. Вие имате няколкостотин популистки тези, които ви правят лоши избиратели. Избиратели не-с-акъла си.

Популистка теза №681: Политиците са идиоти.

Не е вярно. Политиците са едни от най-интелигентните хора. Просто вие избирате Мунчото на селото. Примери ли ви трябват?

Популистка теза № 682: Политиците крадат.

Не е вярно. Политиците навсякъде по планетата крадат точно толкова, колкото им разрешава обществото.

Когато обществото е мързеливо, политиците крадат повече.

Ако Левски беше жив, вие щяхте да гласувате за него. Като ви видеше Левски какви сте овце, и той щеше да ви открадне нещо, просто така, за да ви събуди. После вече щеше да отиде да освобождава и други народи.

Популистка теза № 683: Политиците лъжат по време на избори.

Не е вярно. Всички кметове наистина силно вярват в правотата си и дори знаят как трябва да станат нещата.

Като ги изберете обаче, те виждат, че никой не ги проверява.

Никой не им вади старо интер­вю, за да ги попита „какво стана с онази работа".

Ако политик обе­щае на една препълнена зала по пет бона на калпак след две години, след две години само трима човека от залата ще отидат да си търсят парите.

Сериозно е това. Случвало се е и в масовата приватизация, и политиката, и на гръбчето на егоист.

Вие просто не помните какво са ви казали.

Вие не вярвате дори на политика, за когото гласувахте оня ден. Просто го харесвате като мъж.

Популистка теза № 684: Политиците трябва да ни обичат.

Не е вярно. Няма нищо общо с обичането. Те трябва да се стра­хуват от вас. Трябва да ви мразят и да работят за вас. Трябва като ви видят, да се разтреперват.

Поопулистка теза № 685: Политиците са Левски и ЦСКА

Не е вярно. Левски и ЦСКА са отбори. Между отборите се правят трансфери на играчи. Работата е в играчите, не в отборите. Трябва да се гласува за хора, не за цветове. Това го правят вашите баби и родители и ви отчайват. Помолете ги да си починат, вместо да гласуват.

Еволюционна теория за изборите в две тези и два персонажа: баба и секс; цигани и данъци

Баба и секс

Вчера правих секс. Платих си последната вноска от данъците. Четирицифрено число.

Момичето, с което правих секс, беше с въз­раст, завършваща на „найсет“. 19.

Когато човек е на деветнайсет през 2003-та, това означава, че през 2050 година момичето, с което правих секс вчера, ще бъде на 66 години.

Вие можете ли да си представите 2050 година?

Не можете. А трябва.

Вие ще го живеете този живот, не баба ви.

Бабата ви, моите уважения, скоро ще умре.

Поговорете си с нея в честен разговор. Тя го знае и е достатъчно мъдра да го приеме.

Лошото е, че баба ви има план за вашето бъдеще, а вие нямате.

Баба ви вече си е направила сметката кой трябва да ви управлява до 2050-та година.

Тя ще си отиде скоро и ще ви остави наследство от смешни политици, подлизурни депутати, криви министри и прочие полити­ческа сволоч.

Няма как баба ви да направи реален избор, защото тя не знае как живеете и как искате да живеете.

Баба ви гласува за едно бъдеще, в което няма да живее.

Баба ви гласува с картинка в главата, на която има волове и измазана с кал къща. Това е нейната представа за просперитет.

Спрете я! Заключете я тая жена, моля ви!

Изборите и данъците

Вие плащате на циганите да живеят скромния си живот. Те са много и не работят. В това няма нищо лошо, защото иначе трябваше да направим Африка на сапун.

Винаги ще има хора, за които ще се грижите и на които ще плащате лентяйството, а те ще остават сим­воли на свободната душа и циганската музика.

Лошото е, че прагът на мечтите при циганите е много нисък, и когато един политик му обещае кебапче, циганинът гласува като истински доблестен цига­нин.

Лошото е, че ако баба ви не може да си представи къде точно на календара е 2050-та година, то циганинът дори не знае коя година сме днес.

Той гласува с представа в главата си, в която има три ра­кии и две кюфтета. За него това е бъдещето.

Спрете го! Заключете го този човек! И моля ви, отделно от бабата го заключете, че ще й направи нещо!

Тези двамата, циганинът и бабата, пенсионерът и циганката, ро­диха една политическа класа, която ще ви разгони майката до 2050-та година, че и след това.

Орди пенсионери и цигани гласуват с опъ­нати жили, мотивирани от въглехидрати (при циганите) и мечти (при пенсионерите).

Те трябва да гласуват, защото и те са важни, разбира се, пуснете ги, отключете ги.

Но нещо в картинката не е наред! Нещо липсва!

Тичащите пенсионери и танцуващите цигани на изборите са само половината картинка.

Вас ви няма в картинката, пичове, вас!

Точно ти, който правиш секс, който плащаш данъци, който не искаш да живееш нито като циганин, нито като баба, точно ти не ходиш да гласуваш.

Ебати как ме прееба, мене, защото аз имам раз­лични мечти от мангасарите и пенсионерите, но те, само те избират.

Самотен съм без твоя глас, като в пенсионерско гето и като в циган­ски старчески дом едновременно съм самотен.

И тук е време да обидим политиците.

Мамка ви копелдашка, по­литическа, видях ви лично как се мазните на пенсионерите и как се правите, че изслушвате циганите.

Вие експлоатирате балъците на нацията, за да отвратите нормалните хора.

Вие, политиците, живеете в една страна, където надървен пенсионер тича след циганка, която е решила да си плаща данъците.

Такава страна, такава държава няма никъде.

Вие живеете никъде и управлявате това никъде.

Вие лъже­те най-качествената част от нацията.

Вие сте политикът ХУ, заради който ме биха през 1997-ма, а днес той обещава на пенсионерите безплатен транспорт.

Защо правите това, XY?! Защото сте глупав?!

Не, защото изборите за вас са самоцел, а не средство.

Защото зна­ете, че интелигентният и нормален човек ще се затвори вкъщи да пие, каквото е изкарал, а пенсионерът ще отиде да ви избере.

Защото циганинът и старецът могат да бъдат излъгани, а хората на 30 могат да бъдат само отчаяни.

Отчайте едните, излъжете другите и елате на власт.

Проклети да сте, всички, които правите избори само с цигани и пенсионери.

Това е страшното Плевенско проклятие - там има един автобус, всекидневен, на който пише: „Плевен-Испания“.

Проклети да сте.

Заради вас бягат детеродните органи на нацията, заради вас цели села се изселват, заради вас, избраните с измама и отчаяние, братята ни емигрират. Ние оставаме да пием. Триклети да сте.

Изборите са срамна работа, част III

Няма друг начин. Моето поколение познава онзи начин, без из­борите, с революции и събрания.

Адски тъп начин.

Трябва с избо­ри. Но ние влизаме в омагьосан кръг, виж надолу по часовниковата стрелка

- не се раждат деца, защото не живеем добре

- не живеем добре, защото не ни управляват добре

- не ни управляват добре, защото избираме лошо

- избираме лошо и сме нещастни

- нещастни сме и не правим деца

- не правим деца, защото не живеем добре...

Изборите са срамна работа, обаче срамна работа няма. Някой трябва да я свърши.

Оставили сте точно най-важната работа да ви я вършат точно тия, които не сте вие.

Оправдавате се с налудничави интелигентски задявки и тъпи философски въпроси.

Нямало смисъл да се гласува.

Разбира се, че няма смисъл да гласуваш.

Няма смисъл от целия тоя смешен и жалък живот, който водиш, затова лично аз ти предлагам - престани да ядеш, сереш и чукаш, няма смисъл, преста­ни да говориш, и без това нищо не казваш, престани всичко, каквото и да е, откажи го този живот, не, няма нужда дори да ставаш да го доживееш.

Да те еба в интелектуалеца, той ше ми каже на мене, че нещо нямало смисъл!





 



Други статии от този автор



Коментари