За квазиакадемичността и други проблеми
Моите 37 стотинки по темата с висшето образование у нас...
Най - важното, което може да ви се случи, когато попаднете на вярното за вас място е да намерите среда и съмишленици.
Независимо от дисциплината, която сте се заели да изучавате.
Ако попаднете на още умни момчета и момичета, които обожават литературата...
Или ядрената физика, или психологията, или хоровото дирижиране.
То тези умни момчета и момичета около вас ще се превърнат във ваша среда и ще ви мотивират да надскочите себе си.
А иначе никой няма да ви направи професионалист.
Нито изучаването на теоретичните дисциплини, нито упражненията, нито лекциите ще ви научат какво точно ще се случи в живия живот.
Упражненията и лекциите касаят един идеален свят и се извършват в стерилната среда на аулите.
Извън тях обаче тече реалният живот.
А той много сериозно се различава от онова, което ще научите.
Познавам доста академични люде, които, ако попаднат в лапите на "свободния пазар" ще умрат от глад.
Познавам и такива, които живеят заможно, без да са учили висше образование - и то не хора, които се занимават с нелицеприятна дейност, а да речем свирят и то добре.
Аз имах късмета да попадна на своята среда още като ученик в Музикалното училище.
И да, в Академията нищо кой знае какво не научих, но за сметка на това имах своята среда.
И желанието да бъда на нивото и.
Но нямах лукса да съм дете на богати родители и се налагаше да изкарвам хляба си по различни заведения, където, ако не успееш да зарадваш присъстващите, не се случва музикална критика в няколко издания, които никой не чете, а може да отнесеш някой тупаник...
Всъщност образованието не е само това, което ще научите в университетите.
Образованието е всичко онова, което ще научите сам.
И всичко онова, с което ще се противопоставите на скованата и често застинала в социализма квазиакадемичност.
Можете да станете отлични професионалисти и дори светила в областта си и без да бягате навън.
А можете да не направите нищо, завършвайки Хайделберг, Оксфорд и Сорбоната.
И последно - с каквото и да се заминаваме, сме длъжни да говорим за него така, че то да е интересно на хората.
Елитарността на академичният език трябва да бъде забранена с указ.
Тя е удобно скривалище за творческата и научната ни импотентност...
{BANNER_ID-3}
{BANNER_ID-4}
Още от категорията
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.